Александър Алабин

Ето как той се представи пред мен: "Казвам се Александър Николаевич Алабин. Роден на 18 юни 1981 г. в село Каневская, Краснодарска област. Живея в Санкт Петербург. Правнук съм на Пьотър Владимирович Алабин".

- По каква линия сте потомък на Пьотър Алабин, Александър Николаевич, и кога разбрахте, че сте една кръв с такъв смел и достоен човек, какъвто е вашият прадядо?

- Във всички източници пишат, че синът на Петър Владимирович, Иван Владимирович Алабин, е нямал деца, но баба ми казваше, че сме роднини по линия на Иван Владимирович. Тя е от друг род, но поради факта, че е взела фамилията на съпруга си, се е интересувала от история. Кореспондираше си със Самарския музей и ми разказваше за това, когато бях на 14-15 години. За съжаление, баба ми вече я няма, отиде си в по-добрия свят през 1998 година.

- Има ли други потомци и ако да, то поддържате ли с тях връзка?

- Разбира се, че имам роднини, но поддържам връзка само с най-близките ми роднини. За съжаление, не познавам роднините ни по линия на другите деца на Пьотър Владимирович.

- Какво знаете за Пьотър Алабин и за неговата дейност в България по време на Руско-турската война 1877-1878 г.г.?

- От източници знам, че началото на неговата дейност съвпада с превземането на град Елена от турците. Населението тръгва за Търново и той отива там, за да помага с пари на еленчани. След това е оказвал и помощ на населението на Плевен. Пьотър Владимирович разширява дейността си по организиране на помощи за възстановяване на икономиката, когато е назначен за губернатор на гр. София и Софийския санджак. Започва възстановяване на библиотеката. Той е инициатор за поставянето на паметника на Васил Левски.

- Вашият прадядо е бил губернатор и на освободения град София, който е столицата на България. Какво знаете за този период вие?

- Когато го назначват за граждански управител на гр. София и Софийския санджак, той възстановява библиотеката и към нея открива безплатна читалня. Както вече ви казах, бил е инициатор за поставянето на паметника на Васил Левски. По всякакъв възможен начин той помага на приютите и за възстановяването на града. За целта са отпуснати средства от Петербургския и Московския славянски комитети, събрани от жителите на Русия, в помощ на братските славянски народи.

- Пазите ли във вашето семейство реликви от времето на Пьотър Владимирович и как се чувствате като потомък на такъв славен род?

- В нашето семейство не са останали реликви, както и носители на информация за нашия род. Има само малко нахвърляни бележки на баба за нашето родословие. Но аз определено се гордея с нашия род.

- Вашият прадядо е основател на музея в Самара. Поддържате ли връзка с музея?

- За съжаление, не. Както казах по-горе, баба ми беше тази, която поддържаше връзки с музея.

- Любопитен факт е, че вашият прадядо е донесъл Самарското знаме, което геройски преминава през всичките фронтове на Руско-турската война и турците не са го пленили. Днес то се съхранява в Националния военно-исторически музей в София? Какво знаете вие за тази така ценна реликва, още повече, че благодарение на Пьотър Алабин то е признато за светиня.

- Знам, че през април 1876 г. в България, стенеща под османско иго 500 години, избухва Априлското въстание. Два месеца по-късно Сърбия и Черна гора започват война с Турция. Хиляди руски доброволци отиват на Балканите, за да помогнат с оръжие в ръце на славянските си събратя.

В Самара, както и в други градове на Русия, е създаден комитет за набиране на средства за борещите се събратя по вяра. Жителите на Самарска губерния правят едно от първите парични дарения на борещите се за освобождението си балкански славяни. Средствата идват от селските общности, от общностите на градските занаятчии, работниците и служителите във заводите, железниците и учителите.

От активното желание за подкрепа на българския народ се ражда един от прекрасните символи на братството на нашите народи – Самарското бойно знаме. Решението за изработването на знамето е взето от Самарската градска дума по време на Априлското въстание на българите през 1876 г. По скица на художника Симаков знамето е бродирано безплатно от монахините на Иверския женски манастир. От едната страна на червено-бяло-синьото платно в черен кръст, украсен със златни арабески, са изобразени славянските просветители светите братя Кирил и Методий, от другата - иконата на Иверската Света Богородица. Върху платното има надпис: "Самара. На българския народ. 1876 г.". Дръжката на знамето е черна с позлатено копие, направено в стар руски стил. Върху позлатена скоба има надпис с черен емайл: „На българския народ, град Самара 1876 г.“. Но в Самара идва вест за потушаването на българското въстание от турците, което осуетява предаването на знамето през 1876 година.

През есента на 1876 г. в Русия започва мобилизация. От запаса в Самарска губерния са призовани на действителна служба 6020 войници, от които 369 са живели в Самара. През април 1877 г. Русия обявява война на Турция и в Самара на заседание на градската дума е избрана депутация за предаване на знамето и адреса в лицето на кмета на Самара Ефим Тимофеевич Кожевников и съветника на Думата Петър Владимирович Алабин.

- Когато търсех материали за потомците на Пьотър Алабин, с изненада разбрах, че две от неговите деца са живели и са погребани в България – синът му корнет Василий Петрович Алабин и дъщеря му Варвара Едуардовна, която е погребана в българския град Ямбол. Какво знаете за тях и защо те са предпочели да живеят в България?

- За съжаление, не мога да дам подробен отговор на вашия въпрос. Знам, че са живели в България и са погребани там, но каква е причината, не мога да отговоря.

- Александър, знаете ли за Фонда на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 г. „Самарско знаме“, който беше учреден от правнучката на подполковник Павел Калитин – Ирина Каховская-Калитина? Между другото той загива в боевете край Стара Загора, като командир на отряд, спасявайки Самарското знаме от плен. Бихте ли се свързали с Фонда?

- Не знам за Фонда, но с удоволствие бих се свързал с тях.

- С днешна дата какво е да си потомък на такъв достоен човек, какъвто е Пьотър Алабин - направил много за развитието на град Самара и за България?

- В Русия мнозина не знаят за ролята на моя прадядо в историята на нашите народи, така че живея като човек с всяко друго фамилно име. Пьотър Владимирович е известен и почитан в Самара, въпреки сделката със зърно, за която е съден, но е оправдан и реабилитиран посмъртно.

- Вие посещавате ли града и знаете ли докъде стигна проучването за издирването на телата на Пьотър Алабин и неговата съпруга, които са били извадени, а гробът им унищожен?

- Никога не съм бил в Самара, но много бих искал да посетя гроба на прадядо, въпреки че семейната крипта беше ограбени. През 1925 г. Иверският женски манастир е затворен и камбанарията, манастирските сгради са разрушени, пътищата са били застилани с кръстовете и плочите от гробовете и вероятно тогава семейната крипта е била ограбена. Колкото и да не ми се иска да повярвам, но мисля, че останките на моите предци са изгубени завинаги, тъй като няма документи или доказателства къде са отнесени и препогребани саркофазите им.

- Днес как се пази спомена във вашата фамилия за този достоен мъж?    

- За съжаление, пазим спомена за Петър Владимирович само в сърцата си, но ще се опитаме да предадем историята на нашето семейство, на нашите деца.

Между другото, разрешете ми да поздравя българския народ с Деня на Освобождението, за което моят прадядо е допринесъл много!

Снимки Личен архив