Днес Ройтерс разпространи изявления на иракския журналист и активист Мунтазар аз-Зайди, който на пресконференция в Багдад на 14 декември 2008 г. замери с обувките си пристигналия тогава в страната му американски президент Джордж Буш - и така влезе в световните новини.

Ирак отново е във фокуса на медийното внимание заради наближаващата 20-годишнина от нахлуването на САЩ и "коалицията на желещите" в Ирак на 20 март 2003 г. под фалшивия предлог, че в тази страна се произвеждали химически оръжия за масово унищожение, каквито така никога и не бяха открити. Но започнатата тогава война предизвика над един милион жертви сред населението на Ирак и многобройни други дългосрочни бедствия за тази страна и за целия близкоизточен регион.

"Същите хора, които преди 20 години дойдоха заедно с окупатора, са все още на власт, въпреки провалите им и корупцията. САЩ много добре знаят, че доведоха тук псевдо политици", заявява днес Аз-Зайди за Ройтерс, цитиран от БТА и други български медии.

Когато на 14 декември 2008 г. 29-годишният тогава журналист Мунтазар аз-Зайди, кореспондент на базираната в Египет телевизия "Ал-Багдадия", мята обувките си по Буш, застаналият на пресконференцията до тогавашния премиер на Ирак Нури ал Малики президент на САЩ се навежда и избягва удара. А спецслужбите се нахвърлят срещу журналиста и го арестуват. В арабския свят хвърлянето на обувка по някого се счита за сериозна обида."Това е целувка за сбогом от иракския народ за теб, куче!", успява да изкрещи Аз-Зайди тогава, преди да го арестуват.

Мунтазар аз-Зайди е представян на сайта на СБЖ през 2018 г. със свое интервю, взето предишната година от отговорния редактор на сайта Къдринка Къдринова по време на международен форум във Венесуела, в който е участвал и иракският журналист. В предисловието на онова интервю се дават още подробности за Аз-Зайди. Още преди случката с Буш, той вече е привлякъл вниманието в колегията с репортажи за съдбата на вдовиците и сираците в иракската война.

Попадал е и в премеждия. Година по-рано, през ноември 2007 г., преживява отвличане от неизвестни, за които предполага, че са били от „Ал Кайда”. Те го нападат в колата му, докато отива на работа, пребиват го до безсъзнание и завързват ръцете му за краката му с неговата вратовръзка. Държат го три дни на неизвестно място и го разпитват за работата му като журналист.

Междувременно „Репортери без граници” алармират за изчезването му и се вдига шум. Похитителите така и не поискват откуп и го освобождават на третия ден, като го оставят на улицата с вързани очи. Мунтазар е бил също на два пъти арестуван и от американските окупационни части при различни проверки.

След като хвърля обувките си по Буш и е арестуван, Аз-Зайди е вкаран зад решетките и му насрочват процес по обвинение в „нападение над държавен глава по време на официално посещение”. Но докато чака съда, преживява жестоки побоища, включително с камшици, мъчат го и с електрошокове, избиват му зъбите, счупват му носа и единия крак…

През март 2009 г. го осъждат на три години затвор, но след обжалване месец по-късно присъдата е намалена до една година. За добро поведение в затвора намаляват още срока на наказанието и в крайна сметка Мунтазар излиза на свобода на 11 септември 2009 г.

Той вече се е превърнал в герой в целия арабски свят, а и в още много други страни, като примерът му става заразителен – мнозина негови последователи започват да замерват с обувки изложили се политици. С искания за освобождаването на иракския журналист се провеждат стотици демонстрации, още докато е в затвора. А в град Тикрит, откъдето е бил родом сваленият от американската интервенция през 2003 г. и по-късно обесен президент на Ирак Саддам Хюсеин, като паметник в чест на акцията на Мунтазар е издигната гигантска бронзова обувка. Случаят с мятането на обувките по Буш по-късно е увековечен в книги, филми, пиеси, картини и т.н.

В интервюто си за сайта на СБЖ през 2018 г. Мунтазар отговаря следното на въпроса защо е замерил Буш с обувките си: 

„В Ирак бяхме окупирани от Съединените щати, които излъгаха целия свят за оръжията за масово унищожение, каквито нямахме. Само и само да ни нападнат. Резултатът – 1,5 милиона убити иракчани, над 5 милиона бежанци, още толкова деца сираци, останали бездомни… Да не говорим за разграбването на природните ресурси и за разцепването на страната… Джордж Буш също е лъжец. Нали той каза, че „иракчаните ще ни посрещнат с цветя”! Аз пък исках да му покажа, че иракчаните никога няма да посрещнат с цветя един окупатор, а с обувки по главата му! Когато реших да го замеря с обувките, си казах, че светът ще види това и ще се запита: защо ли го прави един журналист, значи там явно има много по-голям проблем? Да, така давах знак, че у нас няма свобода, няма демокрация. Исках светът да разбере, че иракчаните са избивани всеки ден от окупационните войски на САЩ. Това беше посланието ми.”