Във Фейсбук прочетох трогателна история – преди почти век младият пилот Петър Попганчев прелетява със своя самолет под свода на емблематичния за Търново Стамболов мост. Да впечатли любимата!

И в паметта ми се втурна една удивителна аналогия. Не, не просто аналогия – а спомен за светъл човек. И за някои вестникарски нрави от „времето на соца“, когато наред с  хубавото,  съществуваше (и за съжаление, често побеждаваше) и грозното.

... Работех в "Народна младеж", по силата на тогавашната управленска вестникарска "структура" бях "наблюдаващ трудовата тематика".

И идва при мен писмо от млад пилот на селскостопански самолет. Уточнявам - бивш пилот. В писмото беше излял душата си – и очакваше подкрепа. Уволнили го от авиацията за колосално прегрешение - самоволно излетял и кацнал в "цъфналата ръж", където любимото момиче било звеноводка и имало рожден ден!

Трогателно, тема за есе, за книжка! С всичкия си акъл веднага организирах журналистически "рейд", изпратих една от най-талантливите репортерки на вестника, Катя Владимирова (светла й памет!) - да напише репортаж, нещо като "оправдателна присъда" за момчето. И белким да успеем да го върнем в авиацията…

Катя се справи блестящо, направо изля светлата си романтична душа в защита на двамата млади!

Репортажът влезе в текущия брой - и буквално часове го деляха да види белия свят, да стигне до читателя.

Но не би! Една черна душица, "с позиция" във вестника (съзнателно ще му спестя името, макар че много от колегите, дето още ни има на този свят, ще се досетят кой беше „идеологическият булдог“ в редакцията), надлежно и бдително беше се постарал да информира съответния отдел в ЦК на БКП - за готвената "опасна и разлагаща морала на българската младеж публикация".

Репортажът,  по „заповед отгоре!“, беше своевременно изваден от броя. Катя горко рида, аз беснях и скачах - но знайно е, че срещу ръжен не се рита. А както казах, "ръженът" беше черен и непреодолим...

Сега съжалявам, че така и не запазих "документацията" по случката; писмото на момчето потъна в отдавна изчезналите редакционни архиви, а репортажът на Катя си отиде с нея...

Поне с тези редове мога да се поклоня пред великото чудо, любовта, и пред паметта на Катя.