За състоянието на медийната среда, за регулацията на медийния пазар, за прозрачност на собствеността, за редакционната независимост и плурализма и за прякото въздействие върху работата на журналистите, разговаряме с председателят на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова. Тя все участие във форума в Брюксел, организиран от Елена Йончева и посветен на проекта за регламент на Европейския съюз за Европейски акт за свободата на медиите.

Както вече ви информира сайтът на СБЖ, форумът беше организиран и открит от Елена Йончева, евродепутат от Групата на социалистите, а модератор беше Георги Готев, издател на euroactiv.bg.

Снежана Тодорова подчерта, че в дискусията са взели участие еврокомисарят Вера Юрова, както и Дейвид Ек, съветник по култура , аудиовизия и спорт, от Постоянното представителство на Швеция към ЕС; Ренате Шрьодер, директор на Европейската  федерация на журналистите, Питър Хорокс, бивш директор на BBC World Service, учредител на Инициатива за свободни медии на Балканите (BFMI), Живка Хаския, съветник от Постоянното представителство на Република България към ЕС, Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии, България; Иван Бакалов, журналист, главен редактор на e-vestnik bg.

Трябва да припомним също, че СБЖ организира две дискусии по тези теми, едната в София, другата в Благоевград, които имаха голям отзвук сред гилдията.

„Важно е да подчертаем, каза още в началото на нашия разговор Снежана Тодорова, че не само приветствам, но и подкрепям усилията на Елена Йончева да работи за подобряване на медийната среда и за за защита на правата на журналистите.

На този форум, посветен на Европейския законодателен акт за медиите, на който имах честта да бъда част от делегацията, ние бяхме съмишленици, които се вълнуваме както от състоянието на медиите, така и от упадъка на професията.“

Според председателят на СБЖ тревожен е факът, че има опити пиарът да измести журналистиката. „Нещо повече, каза Тодорова, има сериозни причини много журналисти да се насочват към пиар. При мен са идвали колеги журналисти, които се ми разказвали как, например, не могат да си продължат разследването, защото собственикът на изданието, в което работят, не им позволява да доведат разследването докрай. Ограничаването на свободата на словото в медиите доведе и до това изкривяване да се насочват журналисти към работа като пиар специалисти.“, подчерта още тя.

„Напълно подкрепям казаното от Елена Йончева, че не трябва да се спират медии, не трябва да има административни забрани. Много по-важно е и много по-добре е да съществуват различни мнения. Но за да имаме в медиите силна гражданска позиция, трябва да има достоверни информации, да можем проверяваме фактите. Необходимо е да осъзнаваме колко отговорна е професията журналист и колко зависи от съзнанието на всеки един журналист да изпълнява професионално своите задачи. Журналистите не трябва да допускат да бъдат манипулирани, да не допускат да изпълняват поръчкови материали, да проверяват фактите. Нека не забравяме златното правило за необходимостта най-малко от три различни източника на информация“, каза още Снежана Тодорова.

Председателят на СБЖ припомни, че Съюзът е внесъл в Народното събрание предложенията за законодателни промени още през 2017 г., като предложи на Комисията по културата и медиите да обсъди следните въпроси на журналистическия труд и медийната свобода:

- Да бъде обърнато необходимото внимание за важността от адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, което да защитава от произволно уволнение или репресивни мерки, както и от неблагоприятни услови на труд.

- Синдикалната защита на българските журналисти е много слаба, защото в страната няма национален браншови колективен трудов орган. СБЖ предложи държавата да наложи чрез Кодекса на труда приемането на рамков национален колективен трудов договор на журналистите и другите редакционни дейци. Рамковият колективен национален трудов договор да включва като задължение да се спазва Етичният кодекс, приет през 2004 г.

- Приемане и ефективно прилагане на регламент за собствеността на медиите, който да гарантира прозрачност в собствеността на медиите и да предотврати концентрацията в ущърб на плурализма,

- Да се регламентира ясно държавното субсидиране на медии – това означава да излезе на светло не само кой се води собственик на една или друга медия, но и как се финансира медията.

- Да се регламентира процент от републиканския бюджет, предоставен на медиите – обществени, частни или регионални. Сумата да се разпределя и контролира от обществен съвет.

- Да се въведе гражданска квота в СЕМ, която да включва 4 допълнителни членове, към сегашния състав, като един е представител на най-голямата синдикално-творческа организация.

- Да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак в съответните състави на престъпление.

- Да се декриминализира обидата и клеветата.

Тези предложения не бяха отчетени в българското законодателство досега, отбеляза Снежана Тодорова.

СБЖ се включи и в кампанията на Европейския съюз на журналистите срещу т.нар „дела шамари“. Нашата основна мисия е защитата и недопускането на преследване и натиск върху журналистите по съдебен път, каза още Тодорова.

Снежана Тодорова разказа, че още в началото на дискусията Елена Йончева е подчертала, че всички сме за свободна журналистика. „Преди няколко години разговарях с г-жа Юрова за необходимостта от защита на журналистите и медиите. Без силни и обективни медии не можем да имаме силен ЕС“ казва още Йончева. В изказването си тя е споделила, че е „Тревожен фактът , че няма светлина върху спонсорите и финансовота издръжка на различните медии. Това трябва да е абсолютно достъпна информация.“, казва още Йончева.

Елена Йончева е подчертала още, че предложеният текст на Европейския законодателен акт не се приема еднозначно. Например германският синдикат на журналистите е доста критичен към този текст и твърди, че няма нужда от такъв закон, тъй като според тях в Германия има достатъчна свобода на медиите и не е нужно този закона им регламентира някакви свободи, които могат да ги ограничат. Такива страхове има и в други държави.

В изказването си Вера Юрова е определила като голям успех организирането на тази срещата в Брюксел и е подчертала, че за работата върху този закон я е вдъхновила Елена Йончева с нейната смелост и кураж.

„Историята ще определи дали сме направили правилно и много се надявам, че журналистите няма да плюят върху моя гроб след години, казва още Юрова. Триалозите за свободата на медиите ще започнат през ноември, а до април би трябвало този законодателен акт вече да бъде приет.“ споделя още тя. Вера Юрова е припомнила и , че българският министър на културата проф. Велислав Минеков е изразил българската подкрепа на този законодателен акт.

„В текста на законодателния акт се казва, че намесата в редакционната дейност на журналистите е забранена. Категорично не се приема пропагандата и се апелира за повече прозрачност, защита на журналистите срещу подслушвания и защита на източниците на информация на журналистите, е казала още в изказването си Юрова. Трябва да се даде много повече гласност кои са собствениците на медиите, да се изработят правила за конкуренцията, да е ясно кой е собственикът и от кого идват средствата за финансиране на медиите. Трябва да се измерва аудиторията и на онлайн платформите, смята още Вера Юрова. Не трябва да се премахва необосновано съдържание. Трябва да се приемат механизми за ранно предупреждение. Свободата на медиите е централният стълб на всяко едно демократично общество. В Централна и Източна Европа има огромна нужда от силни и професионални медии. Трябва да се представят фактите. Трябва да има регламент, а не директиви за тяхното използване. Необходим е такъв набор от правила за медиите, които да имат пряко приложение.“, е казала още Вера Юрова.

Дейвид Ек, съветник по култура , аудиовизия и спорт, от Постоянното представителство на Швеция към ЕС говори за триалозите , за които трябва да има мандат, за което се работи по време на Шведското председателство. Темпото е добро и се надява да успеем навреме да представим всички гледни точки, смята Ек

Живка Хаския, съветник от Постоянното представителство на Република България към ЕС, е подчертала, че Българя има положително отношение към законодателното предложение, приема целите и очаква резултати. Счита се, че ще бъдат разрешени проблемите, след като този законодателен акт влезе в сила. Целият пакет и особено препоръките съответстват на целите и задачите, които си е поставила България, казва Хаския. Според нея най-голямото предизвикателство е да се намери балансът между европейското и националното законодателство.

Питър Хорокс, бивш директор на BBC World Service, учредител на Инициатива за свободни медии на Балканите (BFMI), е говорил за ролята на дезинформацията, давайки примера със страховете, които бяха насадени във Великобритания от това, че българи и поляци ще нахлуят на Острова. Тази дезинфхормация нанесе много щети на Великобритания и е една от причините за напускане на Европейския съюз, е подчертал Хорокс.

Ренате Шрьодер, директор на Европейската федерация на журналистите, е подчертала, чеима механизъм за сътрудничество с комисията на Вера Юрова. Според нея наблюдаваме драстично понижаване на нивото на сигурността в медиите. Жълтата преса иска да доминира и в законодателния акт, казва Шрьодер . Немските представители са против този акт, тъй като смятат, че това ще ограничи свободата на медиите. Ренате Шрьодер е подчертала, че журналистиката трябва да бъде противоотрова на дезинформацията. Има политически натиск и това налагане от страна на олигарсите,както е в България, създава проблем със автоцензурата, засилващите се атаките срещу журналистите, казва ръководителят на Европейската федерация на журналистите Ренате Шрьодер.

Председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова е казала, че СЕМ е най-бедният медиен регулатор в ЕС и най-прозрачно работещият. Медиите на Балканите имат свои специфични проблеми. Големият проблем е автоцензурата,посивяването и оглупаването на медиите. Това се случва не само в Европа, но и в целия свят, е казала още Момчилова.

Според нея трябва да се прецизират: формулировките за медийна услуга, доставчик на медийна услуга, какво значи медийна независимост, има ли правила и за печата, и за електронните медии, как да се ревизират правилата за държавна реклама, да се гарантира независимостта на Европейския борд.

Соня Момчилова е подчертала и настъпващото много голямо предизвикателство пред развитието на съвременната журналистика , а именно развитието на изкуствения интелект.

Според Иван Бакалов медиите в България са овладени и служат на политически и икономически интереси. Социалните медии косвено отнемат печалбата на самите медии. Ттой е подчертал и тревожната тенденция, че сега журналистите общуват през пиар щабовете. Журналистът стана излишен, смята Бакалов, защото според него днес пиар експертите произвеждат събития.