Поредното отбелязване на 24 май потвърди, че Мурманск беше и остава центърът на този празник в Русия. Не само исторически, но и благодарение на запазването и развитието на традиции, които продължават, въпреки всички геополитически катаклизми.

Денят на славянската писменост започна в Мурманск с поднасяне на цветя на паметните плочи на полярните писатели – Владимир Смирнов, Виталий Маслов, Александър Миланов, Викдан Синицин, Александър Подстаницки, Николай Блинов, Виктор Тимофеев. Днешните им колеги, както и ученици и учители, си спомниха известните сънародници.

Център на празника беше площадът пред Регионалната научна библиотека където се издига  паметникът на Кирил и Методий, дар от България. Тук по обяд на 24 май се проведе традиционен митинг, който беше предшестван от тържествен молебен и камбанен звън.

Кадети носеха Самарското знаме, а пред многолюдния площад говориха победителите в конкурса „Душата на родното слово“. Представители на областните и градските власти и областната Дума, както и писатели, говориха за значението на празника и на съхраняването на славянската култура, особено в днешно време, когато има хора, които се стремят да унищожат традициите и езика.

„Този празник беше възроден (в Русия - б. р.) именно в Мурманска област по инициатива на мурманските писатели и това е много важно - каза зам.-губернаторът Елена Дягилева. - Традицията активно се развива и поддържа. Тази година в региона се проведоха над 100 събития, посветени на Деня на славянската писменост и култура.“

„Празникът е много важен за патриотичното възпитание на младите хора, за консолидацията на патриотичните сили - каза председателят на Мурманската областна Дума Сергей Дубовой. - Това е особено важно в днешната трудна ситуация.“

Неслучайно на този ден мурманските писатели получават поздравления от колеги и приятели от славянските страни. И не само от проруска Сърбия, но и от натовска България. Както винаги, младите синове и дъщери на Севера, културни дейци, граждани от Мурманск дойдоха пред паметника на Равноапостолните Кирил и Методий. Още от раждането си празникът се отбелязва като всенароден и днес тази традиция продължава да се спазва.

След тържествената част на площада празникът продължи и в Двореца на културата и народното изкуство „Киров“. Тук се състоя празничен хоров концерт.

Малко по-късно с подкрепата на Руската библиотечна асоциация в Регионалната библиотека се проведе международна видеоконференция, в която взеха участие няколко града в Русия и Минск. На нея беше обсъден приносът на библиотечната общност за възраждане на честването на Деня на славянската писменост и култура, популяризирането на културните традиции на славянските народи и дейности за популяризиране на славянските езици и литература. С това някои отбелязаха, че се слага началото на богато сътрудничество между градовете. Град Самара също се включи във видеоконференцията.

Самарското знаме, символ на единството на руския и българския народ, под което опълченците воюваха за освобождаването на балканската съседка от османско иго, е почти родно за Мурманск. Негово копие се съхранява в културните институции в града. Неведнъж писатели и представители на културната общност в Заполярието са организирали Славянски ход, носейки Самарското знаме със себе си. Ще припомня, че през 2018 г. в навечерието на възобновения тогава Славянски ход „Муман-Балкани“ знамето беше развято и на Северния полюс.

Дни преди отбелязването на Деня на славянската писменост и култура в най-стария град на Мурманска област - Кола, беше открит първият в региона Център за славянски култури „Глаголь Добро”. Центърът ще провежда културни и образователни събития - лекции, включително и онлайн, с участието на лектори от регионите на Русия и славянските страни, майсторски класове, изложби, прожекции на филми, срещи с учени и артисти също в онлайн формат.

На територията му има зала за събития и Музей на славянските култури. Мобилен панел позволява да се излъчват  филмови прожекции и други събития. Мултимедийна книга разказва за създаването на писмеността - епохално събитие за всички славянски народи, за появата на църковно-славянските книги в Русия и за историята на празника на славянската писменост и култура.

Стъклени витрини представят уникална колекция от експонати. Тук са събрани исторически документи, сувенири, снимки от личния архив на Виталий Семенович Маслов и други участници в Славянския ход. Материалите разказват за историята на празника и конкурса „Храмовете на Русия“. Създадена е и интерактивна карта „Славянски ход 1997“, на която са посочени маршрутът на хода, имената и биографичните данни на всички участници, исторически сведения за градовете и паметниците, които са посетени по време на тази културно-патриотична експедиция.

Като общоруска традиция Денят на славянската писменост и култура в Русия тръгва от Мурманск през 1986 г., организирана от полярни писатели начело с Виталий Маслов, с участието на българите, след което става ежегодна, а скоро след това и държавна.

Снимки Иля Виноградов