Депутат събира дарения за съд срещу журналист. Гилдията нащрек за свободата на словото

  • 17.06.2023
  • Фейсбук

Нашумелият депутат от ПП-ДБ Манол Пейков обяви, че събира дарения, за да подпомогне 102-годишна истца, желаеща да съди журналиста от БНР Петър Волгин за негов коментар във Фейсбук от февруари т. г., от който тя се почувствала накърнена. Инициативата на депутата, прераснала и в организиране на колективен иск, предизвика противоречиви реакции в обществото и журналистическата гилдия, сред която преобладават оценките, че подобно дело ще е посегателство срещу свободата на словото.

Предлагаме тук реакцията на депутата Манол Пейков на неговия профил във Фейсбук, в която той защитава инициативата си и отговаря на отправените му критики, цитирайки някои от тях, направени от журналисти. По-надолу публикуваме и реакцията на обекта на депутатските действия – журналиста от БНР Петър Волгин.

Ето написаното от Манол Пейков днес:

"След публикацията ми от вчера, с която окуражавам хората, които искат да се присъединят към гражданския иск на 102-годишната дама от Лом срещу думите на Петър Волгин от 1-ви февруари тази година, с които оправдава действията на Народния съд и заплашва с него наши съвременици, получих много писма и коментари.

Писмата от хора, чиито роднини са пострадали от Народния съд и които искат да се присъдинят към колективния иск срещу Волгин, вече са повече от сто.

Коментарите по темата са предимно положителни, често благодарствени – най-вече заради предоставената възможност да бъдат чути и разказани стотици потресаващи истории, причинили дълбоки лични, семейни и обществени травми.

Има и критични коментари, разбира се; повечето от тях са изказани като мнения на (или под) чужди стени във Фейсбук.

"Постоянните обиди и акции срещу [Петър Волгин], вече гарнирани и с колективен правен иск, който, според мнозина уважавани юристи, няма да издържи в Съда, започва да прилича на тормоз", пише Maria Cheresheva (Мария Черешева - бел.ред). "Това го превръща в изкупителна жертва и още повече засилва настроенията в тази част на обществото, която подкрепя и търси тезите му."

"Искът е пълна глупост и няма да излезе, но трендът е налице", коментира под поста на Мария Николай Хаджигенов.

Miroluba Benatova (Миролюба Бенатов - бел. ред) е още по-крайна в заключенията си: "Смятам, че намесата на Манол Пейков уби силата на иска на 102-годишната жена. Качи се на нейната мъка и опита да отклони внимание от други работи."

"Има нещо тъпо, когато депутат от управляващата партия организира кампания за колективен иск срещу журналист за негов тъп пост във Фейсбук", заключава на собствената си стена Iliya Valkov (Илия Вълков - бел. ред.). И добавя:

"Сигурен съм, че няма да бъда разбран, някои ще ме разприятелят, други ще хулят. Тъпотията не се гаси с тъпотия. Само я разпалва."

Всеки от цитираните по-горе и уважавани от мене журналисти (политици, юристи, хора) има право на свое мнение, разбира се. Но за мен е важно да разясня защо не съм съгласен с нито едно от тези мнения.

Колективният граждански иск към Петър Волгин определено не е "тъп". (Тъпо е да пречиш на хората да влязат в някое кино, понеже не харесваш филма, или да възпрепятстваш народен представител да говори от парламентарната трибуна, понеже не ти харесват думите му. Но това е друга – макар и свързана – тема.) А идеята, че един народен представител няма право да бъде в същото време и общественик е, по липса на по-добро определение, нелепа.

Гражданският иск не е тормоз, нито линч – той е напълно естествена и съответна реакция на поведението на Волгин, който преднамерено и нееднократно използва обществени платформи (включително национална медия, финансирана с нашите данъци), за да легитимира и оправдава престъпления срещу човечеството.

Да, именно като такива могат и следва да бъдат определени действията на т.нар. "Народен" съд – създаден по спешност с цел легитимиране на вече извършени и предстоящи престъпления и съставен от хора без никаква юридическа подготовка, действащи по команда или според повика на собствените си емоции.

Резултатът – десетки хиляди избити; голяма част от тях – привиквани уж "за справка", сетне извозвани с камионетки до близката гора, разстрелвани без съд и присъда (но по-сетне "осъдени" "задочно" от Народния съд) и закопавани в плитки гробове. Стотици хиляди – прогонени и изселени, с почернени животи; преследвани, наблюдавани, отстранявани, заклеймявани, ограничавани, изключвани от обществения живот. Или хвърляни в лагери, където нерядко са пребивани с тояги и давани на прасетата.

Речта на омразата, дехуманизиращите квалификации и намеците, че човек трябва да бъде изправен до стената само защото е "богат, нагъл и неумен" (или грозен, или несимпатичен, или просто неудобен) далеч не засягат единствено гражданина, упоменат във въпросния пост на г-н Волгин. Те засягат всички ни поравно.

Колективният иск, който възнамеряваме да повдигнем, е всичко друго, но не и "пълна глупост" – дори и (към настоящия момент) да изглежда юридически неиздържан.

Стремежът на стотици хора към справедливост понякога не се побира съвсем прегледно и подредено в юридическата казуистика; работа на правистите е да намерят правилния юридически "израз" на този стремеж.

Ала самият факт, че тези хора с ъ щ е с т в у в а т – пишат ми, разказват, изразяват готовност да се включат – означава, че те имат нужда да бъдат видяни, зачетени и уважени.

Дори и само това да постигне, този (все още нестартирал) иск – вече ще е постигнал ужасно много."

А ето и становището на Петър Волгин:

"И пак за безкрайната принципност на нашенската евроатлантическа "либерална" общност

Първи случай: Свързваната с Алексей Петров компания Лев Инс завежда дело срещу сайта "Медиапул" за един милион лева. Всички евроатлантици и "либерали", любимите им сайтове, всевъзможните там клубзети, дневници и т.н. скачат като един срещу това. Определят го като "убийство на свободата на словото", "плесник в лицето на истината", "умишлен опит за убийство на независимата журналитика". Журналистическата организация Една жена каза, известна и като АЕЖ, пише прочувствена декларация, в която обещава, че ще се обърне към всички международни институции, за да защити свободата на изразяване.

Втори случай: Депутат от управляващата партия "Демократична Българя" призовава за събиране на пари, за да бъда осъден на колкото се може по-голяма сума заради мой пост във фейсбук отпреди половин година. ЕВроатлантическата "либерална" общност отново скача. Клубзетите и медиапулите също. Мислите си, че искат да защитят свободата на словото? Нищо подобно. Всички те скачат в знак на съгласие с намерението на депутата от управляващата "Демократична България". Отвсякъде валят поздравителни адреси към въпросния депутат и към неговата партия. Засега Една жена каза мълчи, но предполагам, че е въпрос на дни да излязат с нова прочувствена декларация. В нея ще се казва, че свободата си е свобода, обаче тя важи само за евроатлантическите лица. Само те могат да говорят всичко. Останалите имат право на мнение единствено ако то се покрива на сто процента с официалния новоговор.

Безкрайно принципна "либерална" позиция, нали

P.S. Навсякъде думата либерал е в кавички, защото тези, които днес се определят като такива, нямат нищо общо с автентичния либерализъм. Истинският либерализъм винаги защитава свободата, а днешните български "либерали" искат свобода само за себе си и за собствените си убоги виждания."

 

България