Внушителният 700-странишчен труд на медийния експерт проф. Маргарита Пешева прави не само уникален професиоален анализ на феномена в нашата журналистика Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя”, но показва и човешките измерения в неговата „воля да побеждаваш”. Може би най-вълнуващ е разделът, посветен на любовта на живота на легендарния тв водещ – незабравимата Джени, Надежда Дженева.

Медийният експерт проф. Маргарита Пешева подари на медийната общност и на цялата четяща българска публика уникална книга – внушителния около 700-страничен том с твърди корици и с ефектен дизайн, озаглавен „Тореадор. Кеворк Кеворкян. Воля да побеждаваш”.

Това е по същество една енциклопедия, мащабно професионално изследване на журналистическия и личностния феномен Кеворк Кеворкян и на неговата запазена марка – емблематичното предаване „Всяка неделя”, с цялото му многопластово  ценностно влияние в обществото.

Особено важно е, че макар да носи всички позитивни черти на академизма, книгата не страда от обичайната за този подход сухота на изказа, а напротив – написана е с жив, образен, емоционален език, който позволява дори анализирането на специфичните медийни похвати и механизми да е увлекателно и за редовия читател.

Книгата изобилства с много конкретни примери от незабравимите интервюта на Кеворкян със „събеседниците по желание” – все ярки личности, които също са оставили ярка следа по тези страници с думи и реакции.

Но, разбира се, във фокуса е най-вече самият Кеворкян и „детето” му – изграденото от него предаване, което по същество е и продължение, и въплъщение на личността му, интелекта му, таланта му.

Проф. Пешева въвежда метафората за „Тореадорът и бикът” още във встъплението, озаглавено „Съдбоносната битка”. Водещият като тореадор води своята съдбоносна битка на екрана не толкова с публиката и не толкова тя е в ролята на бика, колкото този бик е някъде вътре в самия него. Авторката пише: „За да станеш наистина голям телевизионен журналист, трябва да укротиш бика вътре в теб. В преносен смисъл – да го убиеш, да не се поддаваш на бързата екранна популярност, която лесно можеш да получиш, но и лесно можеш да изгубиш. Но и ужасно трудно можеш да задържиш цели три десетилетия”.

Тезата за битката на Кеворкян със самия себе си се появява и по-нататък на много места в различните глави и раздели на книгата, като помага в обрисуването именно на неговия медиен феномен. Ето един по-обширен и показателен цитат от раздела „”Свирепа” слава”:

„Кеворкян обича да казва, че винаги е търсел трудния път, за да докаже себе си. Лесният е ясен – да се превърне в „лихвар на славата си”. Умението му да се труди е пословично, иска да е в центъра на събитията, неизменно да е на фокус в националния поглед. Единствен от медийната общност получава редкия шанс да се превърне в национален герой в епохата на единствената телевизия в страната ни. Да създаде себе си като телевизионен водещ върху празно медийно игрище, в отсъствие на сериозна конкуренция, за някои (може би) изглежда лесна работа. Телевизионният монопол много често понижава качеството, защото няма с кого да се сравняваш и състезаваш. При Кеворкян не се получава така. Той жестоко се състезава със себе си, иска повече и повече, творчески измъчва себе си и екипа на „Всяка неделя”. Ницше в „Тъй рече Заратустра” казва: „Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато... Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст”. Телевизионното студио е същинска „медийна пропаст”, в която спокойно можеш да паднеш и да се удавиш. Или обратното. Ако имаш талант, воля и упорство, можеш да се „преродиш” в своего рода „медиен свръхчовек”. При Кеворкян се случва второто, защото той осъзнава опасността и бързо се научава отлично да ходи по изпълненото с рискове „телевизионно въже”.”

И още един цитат по същата тема: „Величието на Кеворкян е и в това, че той успешно се преборва с медийната слава и не позволява тя да го унищожи като творческа персона”.

Книгата на проф. Пешева започва с глава, изследваща самата личност на водещия – профил, характер, харизма, подготвеност и способност за водене на разговор. Професионалната систематизация на авторката е допълнена от личното ѝ познанство с Кеворкян, от казаното от него пред нея.

Особено вълнуваща в този раздел е частта за любовта на живота му Джени – неговата съпруга и известна журналистка Надежда Дженева, която, уви, си отиде през 2006 г. „Джени беше неговата огромна любовна вселена, след нея едва ли има място за друга истинска жена в живота му. Всъщност зад всеки голям творчески успех стои една велика жена. За Кеворк това беше Джени,” пише авторката.

Проф. Пешева вижда във „Всяка неделя” и в символичния ален плащ на нейния водещ-тореадор културен феномен, подготвил и почвата у нас за промяната през 1989-та. На това също е посветила доста страници в енциклопедичното си изследване.

То проследява хронологично всички етапи от зараждането и развитието на предаването, многобройните сътресения и битки по пътя му, включително и спецификите в няколкото му „възкръсвания” в течение на десетилетията.

Отделни глави са посветени на най-забележителната марка на Кеворкян – неговите интервюта от незабравимите и до днес рубрики „Събеседник по желание” и „Гореща линия” (след 2002 г.), заради които неговият неподражаем начин за интервюиране си спечели прозвището „кеворкиране”. Наред с професионалния си анализ, авторката подарява на читателя и многобройни цитати с ярки въпроси на водещия, провокиращи удивителни отговори на гостите му, все забележителни личности. Цитирани са и много от онези техни писмени посвещения, които Кеворкян ги подканваше да оставят на края на разговора – и те очевидно са отделно неоценимо съкровище, натрупано от епохалната „Всяка неделя”.

Откроени в самостоятелна глава са „необикновените разговори” със Симеон Втори и с Ванче Михайлов, които звучно отекнаха и в политическата обстановка в България.

Също в отделна глава присъства незабравимият Борис Димовски, с когото Кеворкян осъществи нововъведението си за сътворяване на карикатури „на живо”, докато тече разговорът с поредния изтъкнат събеседник. Авторката анализира този подход и научно – ето как е озаглавила разделите: „Идея и етимология”, „Редукция и незавършеност”, „Хипербола и литота”, „Алегория и символ”, „Хронотоп”.

Разбира се, не е пропуснала и специална глава за анализ на феноменалните въпроси на Кеворкян, разглеждайки ги като семантика, морфология и невербална комуникация.

В друга глава проф. Пешева разглежда явлението Кеворкян в специфичния контекст на „Телевизията – образи, коварство и слава”.

Посвещава глава и на събеседниците – като свидетели и образи на времето, като „социологическа леща” и „памет за България”.

Във финала на книгата проф. Пешева отново заостря вниманието върху лайтмотива за състезанието на Кеворкян със самия себе си, откроявайки новаторските му експерименти и телевизионните рекорди във „Всяка неделя”.

Проф. Пешева завършва книгата си така:

„Може би чрез историята на „Всяка неделя”, де факто, могат да се разкажат историята и постиженията на народа на България, от които нямаме причини да се срамуваме.

Може би качествената журналистика на Кеворк Кеворкян днес е особено нужна на новото поколение телевизионни журналисти, които се нуждаят от свой професионален образец за следване.

Всъщност всеки истински творец постоянно търси най-трудните пътища към победата. На арената цената на победата на тореадора се определя от силата и могъществото н бика, от неговата сила дълго да се бори и да оцелява, въпреки всичко. Но заедно с това – от силата и волята на тореадора да посреща упорството на бика и да се бори с него до последна капка кръв.

Такава е ужасно трудната битка, която Кеворкян цели три десетилетия води на „телевизионната арена”. Тя показва отличната му професионална подготовка, несломимата му вяра в себе си като телевизионен журналист, но и смазващата сила и мащаб на неговия характер и воля.”

Енциклопедията на проф. Маргарита Пешева „Тореадор. Кеворк Кеворкян. Воля да побеждаваш” несъмнено е книга, която никой читател, сериозно свързан с медиите или осъзнаващ влиянието им – и тъжните им професионални, културни, етични дефицити в днешно време – не бива да пропуска.

Книгата е достъпна за четене онлайн – тя може да се изтегли от Е-библиотеката на сайта newmedia21.eu в PDF формат.