Френското правосъдие с пореден удар срещу разследващия журналист с български корени Алекс Йорданов

  • 07.11.2023
  • Le Parisien/ СБЖ
  • Майя Любомирска
Алекс Йорданов и книгата му "Сенчестите войни на Генералната дирекция на вътрешните работи (DGSI) "

Френското правосъдие нанесе пореден удар срещу разследващ журналист. Този път става дума за колегата с български корени, но работещ от години за френски централни медии Алекс Йорданов. Това стана ясно, след като Парижкият апелативен съд потвърди обвинението срещу него в нарушаване на тайните на отбраната. Което респективно означава заплаха за националната сигурност.

Само да припомним, че тъкмо тази клауза Франция настоява да влезе и в европейския Законодателен акт за свободата на словото, като по този начин се опитва да задължи журналистите да разкриват източниците си на информация.

Известният във Франция и по света разследващ журналист с български произход Алекс Йорданов е обвинен в разкриване на поверителна информация за методите на френското вътрешно разузнаване, информира Le Pаrisien и много други френски медии.

Книгата му "Сенчестите войни на Генералната дирекция на вътрешните работи (DGSI) " от преди няколко години разбуни духовете. Сега големият въпрос пред френското – пък и защо да не кажем и европейското правосъдие – е , дали това разследване на Йорданов заплашва „фундаменталните интереси на нацията“? Засега изглежда отговорът е положителен, след като Парижкият апелативен съд отхвърли исканията за отмяна на наказателното преследване на журналиста Алекс Йорданов. Потвърдени са и обвинения срещу бивш полицай, заподозрян, че е негов източник.

Журналистът, за кратко заложник в Ирак през 2004 г., е обвинен, че опасно е повдигнал завесата в книгата си "Сенчестите войни на Генералната дирекция на вътрешните работи (DGSI)" върху кухнята на вътрешното разузнаване.

Алекс Йорданов беше обвинен в края на юни 2022 г. от съдия-следовател от съда в Париж за различни престъпления, включително присвояване и разкриване на отбранителна тайна. Двама бивши полицаи, единият от които  Малик Найт-Лиман, посочени от разследването като негови източници, също бяха обвинени в престъпления за нарушаване на тайните на националната отбрана. Малик Найт-Лиман е заподозрян, че е предал чувствителна информация от DGSI на журналиста, част от която е класифицирана.

Стана ясно също, че 64-годишният журналист и 45-годишният бивш полицай от DGSI са подали молба до следствената камара на Апелативния съд, за да получат отмяна на обвинителния акт и други процесуални действия.

Оправдано ли е нарушаването на поверителността на източниците?

По време на изслушването на 27 септември Уилям Бурдън, адвокатът на Алекс Йорданов, повдига по-специално въпроса за „нарушаването на правото на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (CESDH)“ и член 2 от закона за свободата на печата от 1881 г.. С това адвокатът иска да обори решението, постановено на 25 октомври от следствената камара по обвинението на Йорданов. Френските съдебни власти обаче са категорични: че „всички принудителни мерки“, предприети по време на предварителното разследване и след това на съдебното разследване, „някои от които действително нарушават поверителността на източниците на журналистите, обаче всички са били оправдани от наличието на първостепенен императив за публичност интерес” във връзка с „опазването на тайната на националната отбрана и защитата на основните интереси на нацията”.

Обвинението срещу Алекс Йорданов е обосновано с извършени престъпления, подкрепени със "събрани свидетелски показания, елементи, открити при претърсвания, банкови и телефонни операции, аудиозаписи, открити на диктофона на Малик Найт-Лиман", смятат съдиите.

„Заплаха за журналисти“

Делото срещу Алекс Йорданов е поредната заплаха срещу журналисти, заплаха, която може да се превърне в съдебна практика. Само преди месец се разрази скандалът с обиска и полицейското задържане на Ариан Лаврийо от сайта „Disclose", заради разкритията й за тъмната страна на френско-египетското сътрудничество, за което сайтът на СБЖ ви информира. Тогава в нейна защита се обявиха и европейски и международни журналистически и правозащитни организации. Арестът й се превърна и в послание към европейските медии какво да очакват от предстоящия акт за свободата на словото.

Решението на Парижкия апелативния съд за Алекс Йорданов „е в абсолютно противоречие с последователната съдебна практика на ЕСПЧ (Европейския съд по правата на човека) и заплаха журналистите да бъдат задължавани да разкриват източниците си информация“, реагира остро и адвокатът на Йорданов Уилям Бурдън.

Винсент Бренгарт, адвокат на бившия полицай, подчертава съда, че „е напълно неразбираемо, че Апелативният съд не санкционира реалното извличане на данни, извършено от разследващите служби на DGSI, и несправедливия характер на проведените разследвания“. За жалост прокуратурата е поискала отхвърляне на тези искания, които са изнесени от разследването на Алекс Йорданов.

Сега предстои обжалване пред Касационния съд.

Кой е Алекс Йорданов

Разследващият журналист Алекс Йорданов живее на ръба на предизвикателствата на професията. Той е безмилостен критик на корупцията и беззаконието, поради което мнозина го смятат за смел до лудост. Последното доказателство за това е документалната му книга "Сенчестите войни на Генералната дирекция на вътрешните работи", в която с подробности описва кухнята на разузнаването, вербуването на агенти, типажа на хората, които стават сътрудници на тайните служби, методите на работа.

Един от акцентите в книгата му са операциите, извършени в джамията Рахма в Торси от проникнали служители на Главна дирекция „Вътрешна сигурност”.

В компанията на офицери от разузнаването Алекс Йорданов проследява стъпките на Жереми Байи, покръстен ислямист, член на така наречената терористична клетка Кан-Торси „Има определен брой агенти, затворен кръг от специалисти по исляма, които са се молили в почти всички джамии във Франция, квалифицирани като салафистки от правителството, тоест повече от сто“, обяснява журналистът в книгата си.

„Тези служители са твърди дискове. Аз съм писар. Преди около две години те ме заведоха до мястото за предене извън джамията, до пералнята отсреща, до оръжията, заведоха ме там, където живееше Байи“, спомня си журналистът.

„В Торси имам Абделали Бухник никога не отиде твърде далеч в своите проповеди. Но агентите, чиято специалност е ислямът и които бяха посещавали тази джамия, смятат, че насаме той е използвал традиционните иносказателни послания”, казва Алекс Йорданов. Научихме, че определени издирвани радикализирани вярващи, като Жереми Байи, са се молели там... въоръжени. Полицията разбира за това от подслушване на телефони, разказва още журналистът.

Кутия с калашници и бомби

В една сграда в квартала членове на клетката Кан-Торси съхранявали оръжия. „Това беше пещерата на Али Баба“, уверява Йорданов. Имаше калашници, пистолети, готови бомби за тенджери под налягане, химикали...”, изброява още той.

В същото време Йорданов разказва за методите на събиране на информация от службите. Заглушител за мобилен телефон и радио са инсталиран на територията на джамията. „Когато влезеш там в 5 сутринта за първата молитва и има трийсет момчета, които те гледат и не те познават, получаваш буца в стомаха“, доверява един от служителите от DGSI пред Алекс Йорданов.

Заложник в Ирак

Може би в живота си Алекс Йорданов никога няма да забрави отвличането и поставянето му в плен в Ирак през 2004 г. Там той снима филм по поръчка на френски телевизионен канал за действията на коалиционните сили, съпротивата на радикалните ислямисти и привърженици на Саддам Хюсеин. Алекс Йорданов и операторът му попадат в плен на ислямистите и остават заложници четири денонощия. Освобождаването им става благодарение на усилията на френските сили, както и местен шейх, контактувал с похитителите. Но тези часове никога няма да бъдат изтрити от съзнанието на Алекс Йорданов и колегата му оператор. Но той обича да казва, че това са рисковете на професията.

Разследващият журналист Алекс Йорданов е известен на френската публика и с друга своя документална книга за най-издирвания терорист във Франция - Мохамед Мера. Станалият известен като „стрелецът от Тулуза“ 24-годишен французин от алжирски произход уби трима войници, три деца и равин в три отделни атаки през март 2012 г.. Той беше застрелян от полицията след 32-часови преговори по време на специална операция по залавянето му.

Оказва се обаче, че Мерах е бил под наблюдението на службите още от 2006 година. Още тогава агенти, ангажирани със следенето му, предупреждават, че той е опасен, има подозрително и понякога дори параноидно поведение.В книгата Йорданов описва подробно животът и дейността на джихадиста, както и пропуските на разузнавателните служби. И това никак не се харесва на властите във Франция.

Сега Алекс Йорданов ще трябва да се справи с предизвикателството да се противопостави на френската правосъдна система за правото си да изнася публично истината и да не разкрива източниците си. Тази битка ще бъде най-трудната, защото разследващият журналист се изправя срещу държавната машина. В негова подкрепа още от началото на процеса застанаха „Репортери без граници“, които определиха репресивните мерки срещу Йорданов като опит за сплашване и опит за задушаване на свободата на словото. Всъщност процесът срещу Алекс Йорданов е само една от брънките на целенасочената доктрина да се поставят ограничения на медийните изяви и облечени в благовидното определение „ защита на националната сигурност“ да не стават обществено достояние методите и действията на разузнавателните и секретните служби.

Процесът Йорданов за пореден път затвърждава и предположението, че по време на т.нар. триалози по Акта за свободата на словото Франция няма да отстъпи от искането да бъдат разкривани източниците на информация на журналистите, разбира се, в случаите, когато се реши, че има заплаха за националната сигурност.