Репортажът на Виолета Русенова по БНТ, посветен на 34-годишнината от промените на 10 ноември 1989 г., бе изграден върху разказа и снимките на известния фоторепортер Иван Григоров, който бе наречен "фотографа на прехода".
Сварен от промените като фоторепортер в тогавашня седмичник на СБЖ вестник "Поглед", Иван Григоров е автор на най-запомнящите се фотографии от първите демократични митинги на площад "Александър Невски", недалеч от който се намираше редакцията на вестника.
Илюстрираме публикацията ни със снимка от стълбите пред храма "Александър Невски", на която се вижда и самият Иван Григоров (с вдигнати два пръста в знака на победата). Редом до него е обичанията ни колега Петър Пъдев, който по онова време също работеше в "Поглед", а по-късно отдаде доста години от своята професионална кариера и на сайта на СБЖ. Уви, загубхме Петьо през август 2021-ва...
На снимката има и други журналисти. Например, на преден план вдясно, с качулка, е Пламен Даракчиев, работил до началото на 1989-та във вестник "Народна младеж". Той е сред съоснователите на "Екогласност", КТ "Подкрепа" и СДС, а после бе и зам.-главен редактор на в. "Демокрация". На преден план вляво, в профил, на фотографията се вижда и Гриша Атанасов, тогава журналист във в. "АБВ", а днес преподавател във Вакултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет.
А ето какво разказва Иван Григоров в репортажа на БНТ за самия 10 ноември 1989 г., когато току-що се е върнал от пътуване в Лондон. Щом било съобщено, че на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е бил освободен от поста генерален секретар, Иван Григоров потеглил към Южния парк, където се знаело, че се събират опозиционно настроени интелектуалци.
"Качих се на моя Трабант и отидох в Южния парк. Първо нищо нямаше. Там се събираха протестиращи преди това, но видях една Лада, милиционерска, да седи на разстояние зад нещо като горичка. Беше и тъмно, беше и лошо време. Аз мисля, че знаех, че Тодор Живков е паднал, но там никой не знаеше. Нямаха телефони и информация. Това е единственото събитие, което може би се случи, освен пленума, и аз имах късмета да го заснема", разказва Григоров пред БНТ. И допълва: "Никой не вярваше, това беше нещо, както като паднаха кулите в Щатите. Никой не вярваше, че това нещо ще се случи и че е истина. Първоначално мислехме, че е майтап някакъв."
Запитан от репортерката, каква е била реакцията, когато все пак новината се е оказала вярна, Григоров казва: "Още никой не беше сигурен, че Живков е паднал съвсем. И неслучайно първите митинги бяха на 17-18-и, големите митинги."
Фотографът разказва и за митингите: "Аз на първия митинг бях на 42 години и плаках като снимах. Беше голям ентусиазъм, всички се надяваха, че нещо ще стане. И тогава аз снимах почти всички плакати, които бяха вдигнати на площада. Трябва да ви кажа, че 90 на сто те са актуални и сега. То като видиш лицата как светят, всички вярваха в чудеса".
На въпрос за последвалия след промените преход Григоров коментира: "По-отвратително нещо от тоя преход аз не мога да си представя. Преди 5-6 години имах юбилейна изложба с около 100 снимки и неслучайно не сложих нито един политик. Това може би ви говори достатъчно. Иначе съм ги снимал в какви ли не положения".
Фотографът на прехода пази хилядите снимки на историята, за да ги покаже отново, когато те трябва да говорят, обобщава на финала репортажът на БНТ.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.