44% от столичани искат да се съобщават данни преди края на изборния ден, сочи проучване

  • 01.12.2023
  • СБЖ
  • Майя Любомирска
Стопкадър отднешното заседанието на СЕМ. Снимка: Майя Любомирска

Близо половината от столичани, или по-точно 44 процента, искат медиите да могат да оповестяват междинни резултати от екзитполовете на изборите преди края на изборния ден. Това сочи проучване на социологическата агенция „Екзакта рисърч груп" за „Медийните нагласи на аудиторията за местните избори 2023“, съобщено днес от Лидия Йорданова на заседанието на Съвета за електронни медии(СЕМ). Данните са от представително изследване на пълнолетното население на столичната община, поръчано от СЕМ, и проведено преди изминалите местни избори.

На днешното заседание медийният регулатор разгледа и прие единодушно и доклад от дирекция „Мониторинг и анализи“ относно специализирано наблюдение на предизборната кампания за избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. Мониторингът обхваща общо 13 програми на БНТ и БНР, 13 програми на търговски доставчици и 10 нелинейни услуги.

Данните от социологическото изследване, които сочат, че 44% от столичани искат да могат да бъдат информирани за междинните резултати в изборния ден (виж графика 1), отново повдигат болната тема, за която журналистическата гилдия отдавна алармира, че са необходими промени в изборното законодателство в частта за информираността на аудиторията от медиите. Липсата на тези промени продължава да принуждава немалко медии за търсят – в много от случаите на ръба на закона – начини да съобщават междинни резултати, на базата на екзитполовете на социологическите агенции.

Оповестеното днес изследване най-общо констатира, че близо две трети от столичани се информират от телевизиите, когато вземат решението си за кого да гласуват. Малко над 40 процента са посочили, че се доверяват на информация от интернет сайтове и медийни портали (виж графика 2).

35 на сто се доверяват на непосредствени лични впечатления от контакти с кандидатите, а 25 процента се доверяват на впечатления на свои близки и познати. Под една четвърт се доверяват на информация от социалните мрежи, сочат данните, съобщи още Лидия Йорданова.

Общо 64 процента от интервюираните столичани посочват, че преките дебати са много важни за избора им за кого ще дадат гласа си за кмет на общината.

Дебатите влияят на избора на районен кмет според 51 процента от интервюираните.

По отношение на общественото радио БНР доверие имат 17%, за сметка на частните радиа, на които се доверяват 20,3%( виж графика 3).

43,9% от столичани имат доверие на частните телевизии, и 21,2на сто се информират от БНТ, сочат още данните (виж графика 4).

Това поставя и въпроса за разминаването на данните от изследванията на Институт „Ройтерс“, който поставя БНР и БНТ на първо място като канали за информация по време на избори, и данните на „Екзакта рисърч груп" . Това разминаване Лидия Йорданова обясни с различните методики на изследване.

95% от интервюираните столичани държат на достоверността на мeдиите, от които се информират, 92,9% - на обективността, 76,8 на сто на актуалността и 64,5% на изчерпателността, сочат още данните от изследването ( виж графика 5)

СЕМ разгледа и одобри мониторинга на предизборната кампания.

Медийният регулатор е изпратил 22 писма с 33 сигнала до ЦИК за възможни нарушения на изборното законодателство в предизборната кампания за местния вот.
Мониторингът на СЕМ обхваща общо 13 програми на БНТ и БНР, 13 програми на търговски доставчици и 10 нелинейни услуги.

Голяма част от сигналите са за непубликувани договори между доставчиците на медийни услуги и политическите субекти, от които да бъде ясно кое аудио и аудиовизуално съдържание е платено, кое е безплатно агитационно и кое е чиста журналистика, каза Зорница Гюрова от Дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ

“Мониторингът констатира, че рядко в нелинейните услуги се публикуват договори или информация за договори за платена и безплатна агитация. И ако се публикуват, това се случва късно. Публикуват обобщени данни както за текстовата част на сайтовете, върху която СЕМ няма надзор, така и за аудиовизуалното съдържание“, подчерта още тя. Според нея възможно е пропуските да се дължат на липса на опит.

Друг значим проблем, постоянен по време на изборите, е изнасянето на данни от екзитполове преди финала на изборния ден, посочи fye  Зорница Гюрова от СЕМ.

 

 

 

 

 

 

България