На добър час на випуск 2023 г. на Факултета по журналистика и масова комуникация!

  • 01.12.2023
  • ФЖМК
На добър час на колегите от Випуск 2023.

На тържествена церемония, която се проведе в Аулата в Ректората на Софийския университет, 95 бакалаври и магистри от випуск 2023 г. на Факултета по журналистика и масова комуникация(ФЖМК) получиха дипломите си за завършено висше образование. С отличен успех завършват 48, трима са пълни отличници. Връчени бяха и седем грамоти за отлична защита на дипломна работа.

Тържеството бе открито от декана на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. Веселина Вълканова, информира сайтът на ФЖМК. Тя отправи поздрав към завършващите, техните преподаватели и гости и заяви, че за нея е голяма чест и удоволствие да открие церемонията по връчване на дипломите на колегите от випуск 2023 година, а като преподавател и приятел да отпразнува заедно с тях техните постижения.

„Скъпи колеги, вие получавате своите дипломи в 135-ата година от създаването на нашата Алма матер и между две знакови годишнини – 70-ата година от основаването на специалността „Журналистика“ в Софийския университет и в навечерието на полувековния юбилей от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация като самостоятелно звено на Софийския университет“, каза проф. Вълканова и отбеляза, че за академичната общност на Факултета по журналистика и масова комуникация годишнините са повод да се погледне с удовлетворение назад, към постиженията на десетките учени и преподаватели, на хилядите випускници на факултета, които през изминалите седем десетилетия допринасяха към авторитета на българското академично образование и държаха високо професионалните стандарти на журналистиката и медиите.

„Образованието и отстояването на свободното слово са сред най-важните ценности на съвременното ни общество, на които дължим всекидневни, обединени усилия. В социална и професионална среда, в която заплахите и предизвикателствата пред журналистиката като професия се засилиха особено в условията на глобална икономика и цифровизация, вече наблюдаваме опасности като хетерономия в професията, като маргинализация на журналисти и дори редактори поради надмощието на технологичните гиганти в разпространението на новини, при трудни икономически условия, изострящи кризата в журналистиката и медиите. При кризи на съдържанията, криза на доверието и продължаващ спад на интерес към новините в глобален план, задълженията на професията не са отменени, те сякаш нарастват - от задължението за бързина и точност на новините, през опит и бърза реакция в цифрова среда, осигуряване на повече прозрачност и плурализъм в процеса на събиране на информация, по-пълно адаптиране към възможностите онлайн комуникацията и включването на социалните медийни платформи в журналистическите практики“, каза проф. Вълканова.

Тя обърна внимание и на новите функции, които се добавят към досегашните - управление на дигиталната среда - не само създаване на съдържания, но и на техния мениджмънт и маркетинг, оптимизация и наблюдение на потреблението и ефекта, управление на проекти и развитие на събития.

Деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация отбеляза още, че във време на ескалиращо недоверие и реторика за делегитимиране на медиите и журналистиката обаче остава основна отговорността на журналистите да отстояват свободата на изразяване и обмена на идеи и на проверена информация и на факти.

В словото си тя напомни мрачния слоган на „Уошингтон поуст“ „Демокрацията умира в мрака“, който вече 6 години – всеки ден, седмица, месец, година, като епитафия излиза в главата на вестника и става най-обсъжданият и коментиран вестникарски лозунг, през годините наричан „страхотен“, „крилата фраза, по-подходяща за пророчество за края на света, отколкото за всекидневник“ или по-подходяща за заглавие на хеви метъл албум. „Но мотото продължава да е там – и на хартиените копия, и на сайта на вестника, сякаш за да заявява, че журналистиката е институцията, която има много важната роля – да осигурява светлина; като предупреждение, че истината не може и не трябва да бъде пренебрегвана, че търсенето на независими източници е част от намирането на истината, че ангажиментът на журналистиката е борбата за честна администрация, за отговорни политици и правителства; че журналистите не полагат клетва, но всеки ден трябва да служат; че отговорните медии създават бъдещето на обществото, че свободата на печата е неразделна част от функциониращата демокрация, че всекидневното разобличаване на лицемерието и лъжите е кауза на журналистите“.

Проф. Вълканова постави акцент върху отговорността на журналистиката, която е в бдителността, в прозрачността и честността: да бъде на фронтовата линия и винаги с обществото, да контролира администрацията и политиците, да следи, да дебне, да проверява, да събира, да разпространява фактите, да влияе, да се бори срещу нелибералното потисничество и репресиите, срещу „практиките на микровласт“, срещу „медийно-политическия клиентелизъм“, за плуралистична медийна среда. „Да не забравяме още, че големите въпроси на войната и мира, на престъплението и наказанието, на демокрацията и диктатурата и много други изискват не кратката перспектива на ексклузивните новини, не мимолетния акцент, а задълбоченото, последователното внимание, професионални интерпретации, разследвания и анализ“, добави още тя и посочи, че като медийни професионалисти често правят равносметки за професионалната отговорност и за професионалната етика, за рисковете и предизвикателствата пред журналистиката, за кризите и съдържанията, за ролята на разследващата и аналитичната журналистика, за медиите като форуми на обществения дебат. Защото когато няма дебат, няма журналистика, няма демокрация.

Обръщайки се към абсолвентите, проф. Вълканова отбеляза, че заедно са имали дълго и невинаги леко пътуване, минали са и през изпитания, но колегията на факултета се е опитала да им даде най-доброто от достиженията на световната наука и от практиките в областта на медиите, комуникациите, публикационните дейности. „Надявам се, че сме ви преподали онова знание, което си струва да бъде научено. Надявам се способностите, с които влязохте при нас, да сме превърнали в умения, защото това е смисълът“, отбеляза проф. Вълканова и обърна внимание на работата на преподавателите във факултета.

„Винаги съм била признателна на колегите от факултета и университета, които общуваха и преподаваха с внимание и отдаденост към студентите по журналистика, връзки с обществеността, книгоиздаване, комуникационен мениджмънт, които със своите изследвания, монографии, статии и учебници преведоха нашето научно поле в 21 век – в полза на студентите, докторантите и младите преподаватели, но и на професионалната колегия – журналисти, специалисти по ПР, издатели, редактори, мениджъри, на всички хора от нашите професии“, каза деканът и призова аудиторията да аплодира преподавателите.

Проф. Вълканова не пропусна да отправи благодарност и към родителите на абсолвентите за тяхната подкрепа и любов и призова да бъдат аплодирани.

Деканът се обърна към завършващите и ги призова като журналисти, специалисти по комуникации, рекламисти, издатели, да помнят, че днес напускат не кой да е университет, а Софийския университет, но те няма да престанат да представят нашия университет, факултет, катедра, общност от колеги и съмишленици.

„Сигурна съм, че ще бъдете невероятни! Стремете се да знаете, осмелете се да знаете и да действате, следвайки натрупаното познание! Обичайте професиите и заниманията си, това ще ви помага да продължавате да учите и да разширявате знанието. Имате много какво да дадете – давайте!“, каза още деканът и допълни, че ограниченията ще им дават сили, а преодолените трудности – нови възможности. Накрая проф. Вълканова приветства абсолвентите с „добре дошли“ като техни колеги в следващия етап от живота им.

Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев също отправи поздрав към абсолвентите, техните преподаватели и гости и не скри задоволството си да бъде сред тях в този паметен ден и да сподели тяхната радост. Той изрази надеждата си завършващите да имат успешен път. В приветствието си към дипломантите ректорът отбеляза, че в днешния ден вероятно си отдъхват, че вече няма да треперят за изпитите. „Ако ние сме си свършили работата като колегия, трябва да сте разбрали, че това, което сте научили, е толкова малко от това, което по принцип не знаем всички ние. И оттук насетне трябва да продължите по пътя на знанието. Защото се надявам, а и съм сигурен, че завършвайки специалност в Софийския университет, вече сте съоръжени с всички умения да си проправяте път напред самостоятелно в знанието. И това ще бъде най-голямата наша заслуга, ако сме успели да го направим“, каза проф. Вълчев.

Той допълни, че заедно са преживели трудни времена. По думите му една световна пандемия показа колко е крехка разликата между знанието и огромното море на съмнението, на конспиративните теории.

Проф. Вълчев призова дипломантите да отворят сетивата си и да ги ползват тогава, когато черпят информация. Само те ще им позволят да развиват умовете си. „Защото всичко това, което мине през сетивата ви и след това е осмислено от вашия собствен ум, той е този, който може да ви изведе на верен път. И ако правите всичко това, без да жалите сърцата си, ви гарантирам, че успехът ще дойде. По-рано или по-късно, но той ще бъде постоянен спътник в целия ви професионален и личен живот“, каза още ректорът.

Той допълни, че абсолвентите също ще носят отговорността за бъдещето на България и за бъдещето на света. „Ако до днес сте критикували много неща, които не ви харесват, и то с пълно основание, от утре започвате да носите отговорност за този свят, който вие искате да изградите“, каза проф. Вълчев и пожела на абсолвентите да вървят и да мечтаят смело, без да допускат мечтите им да се превърнат в химери, защото ще станат техни пленници. Пожела им да бъдат дръзки и горди от това, което са постигнали, без да позволяват гордостта им да се превърне в горделивост. Ректорът призова още най-младите си колеги да бъдат смели в битките, които ще водят, но не и безразсъдни, да търсят истинските каузи и свои съмишленици и да водят битките си заедно с тях.

Накрая той отправи апел да не забавят срещата с чудото на живота. Професионалният път няма да ви избяга. Светът обаче се крепи на тези срещи с чудото на живота. Да създадеш живот, да отгледаш живот, това е най-същностното човешко качество, когато ние искаме да оставим следа на този свят, посочи още ректорът.

В словото си проф. Вълчев обърна внимание и на онези предизвикателства в живота ни, които могат да ни сломят за миг. В такива мигове той призова всеки да намери сили да протегне ръка към приятел, към семействата си. „Ако успеете в такива кризисни моменти да протегнете ръка за помощ и я получите, самите вие ще бъдете след това готови непрекъснато да дарявате помощ. Това ни прави общество, това ни прави хора и ние трябва да вървим напред така, защото това е един от най-големите дефицити на днешното общество и на днешния свят“, каза още той и пожела на всички успешен път, да помнят, че от днес нататък те са истинските посланици на Софийския университет и да не забравят, че неговите врати винаги ще останат отворени за тях.

Ректорът обяви випуск 2023 г. на Факултета по журналистика и масова комуникация за завърши

Бойко Василев поздрави абсолвентите от името на работещите колеги-журналисти. Той се обърна към абсолвентите с думите: „Лесното свърши. И сега идва трудното. Но трудното не е работата, защото вие вече познавате работата. Трудното за мен беше един въпрос – „Защо работя тази професия?“. Д-р Василев се върна в спомените си, когато за пръв път се е сблъскал с този въпрос като репортер, отразяващ войната в Сараево, изправен пред една срутена сграда и една възрастна жена, загубила там своя син и дом. „Трябваше да намеря оправданието, моралното оправдание да кажа на самия себе си „Ти трябва да помолиш тази жена да говори“. По думите му тогава вече е знаел, че най-хубавите истории много често, разказани, не са в полза на техните герои, защото много често хората, преживели нещастие, не печелят от това да видят собственото си нещастие по телевизията. От позицията на своя опит, време и допуснати грешки в журналистическата професия той разказа на присъстващите защо според него са в тази работа – не заради пари: „Честно изкараните пари в тази професия идват късно. Повтарям – честно изкараните пари идват късно, ако въобще дойдат“.

Според него не е и заради илюзията да ни видят близките ни по телевизията, да прочетат името ни в печатните медии или да кажем какво мислим и да посочим кой е лош и виновен: „Тази илюзия ни владееше още преди социалните мрежи, но в момента социалните мрежи я раздуха в такава степен, че тя замести смисъла на журналистиката“. Според Бойко Василев може би задача на журналистите е именно да накарат да говорят тези, които нямат глас, нямат медия и нямат много последователи във Фейсбук. Той призова абсолвентите да не слушат хората, които ще им казват „Работете за лайкове“, защото истинската журналистика не печели лайкове. „Много е комфортно да застанеш на стадиона там, където е агитката. И агитката ти дава изключително чувство, че си прав, само че нашето място не е там, при агитките. Нашето място е там в средата, където всички свиркат, където всички ругаят. И ние, ако си вършим работата, ще спечелим повече хейт, отколкото лайк“, отбеляза д-р Василев и спомена още едно изкушение, което ще застане пред младите журналисти по професионалния им път – образа – изключително силен.

По думите му ще мине време и ще разберат, че задачата им е да го видят и разобличат и да разберат дали не ги лъжат собствените им очи и сетива, да видят дали този уж толкова ясен образ не крие най-голямата лъжа – тази, която създаваме самите ние в главите си. Именно срещу нея трябва да впрегнат цялата си мисъл и рационален разум.

„Ще видите, че дори най-голямата демокрация в света е пълна със силни хора, които искат да се видят добри в медиите, красиви и великолепни, умни. Нашата задача не е да им помогнем. Нашата задача е да подходим към тях с любопитство, но и с критична дистанция и да не сме приятели с тях, но и да не сме врагове насила“, каза д-р Василев. По думите му цензурата е проблем, но още по-голям проблем е доброволното подмазване от страна на журналистите. Според Бойко Василев публиката се интересува от крайния журналистически резултат, който е възможно най-близко до истината. Той се върна отново към случая в Сараево и посочи, че в онази ситуация е направил нещо, което не ги съветва да правят – изказал е на глас пред жената всички съмнения тя да говори по телевизията. Тогава се случило чудото, за което в изказването си спомена и проф. Георги Вълчев, и подчерта, че именно срещата с чудото е великото оправдание на журналистическата професия, защото никога не задаваме въпрос, чиито отговор знаем, никога не можем да попаднем в реална житейска ситуация, в която можем да предвидим изхода й, защото животът е чудото, което променя сценария и това е единствената причина да изтърпим всичко. „На добър час и хубава среща с чудото!“, каза в заключение д-р Бойко Василев.

Отличникът на випуска и бакалавър в специалност „Журналистика“ Божидар Русев поздрави колегите си, техните преподаватели, близки и гости. Той посочи, че преди да стане студент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет е бил предупреждаван от свои познати, че няма смисъл да учи там, защото нивото не било достатъчно високо, а преподаването архаично. Днес, четири години по-късно стои с цялата си критичност и заявява открито, че нищо от това не е било вярно за него. Той отбеляза, че вероятно всички имат някакви забележки и дори е похвално всички да искат обучението постоянно да се подобрява: „Струва ми се обаче, че и в момента Факултетът по журналистика и масова комуникация е една изключително модерна цитадела на журналистическото образование. Нашият факултет е като голям мултимедиен нюзруум, в който стажантите и репортерите са всъщност мотивираните студенти, черпещи знания и опит от своите реномирани продуценти – преподавателите“.

Божидар Русев се върна към предизвикателствата, с които са се сблъскали през последните четири години, пандемията от COVID-19, лекции в онлайн среда и други: „Учихме по пижами в Zoom, сега завършваме с тоги в Аулата. Хубаво е, че градацията е възходяща, но най-важното – доказахме, че можем да усвоим академичния материал и в такава екстраординарна обстановка“. В изказването си Русев очерта предизвикателствата, пред които са изправени с колегите му в началото на професионалния си път и отговорните задачи, с които са натоварени. Той благодари на преподавателите за ценните уроци и старание, за градивната критика, подкрепата и вдъхновението, а на семействата - че са били тяхна здрава опора. „За мен беше огромно удоволствие и още по-голяма чест да прекарам последните години заедно с вас“, каза в заключение Русев и призова колегите си да накарат Софийския университет да се гордее с техните професионални успехи.

Церемонията продължи с връчване на дипломите на абсолвентите.

 

 

М. Л.

България