Списание ЛИК представи на Софийския международен панаир на книгата броя си, посветен на Щастливеца

  • 11.12.2023
  • БТА
  • Ваня Сухарова
От ляво на дясно: доц. Йордан Ефтимов, доц. Георги Лозанов и Яница Христова. Снимка: Цветомир Петров/БТА

Представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА), чиято тема е "Алеко днес", се състоя на 50-ия Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата. Изданието беше представено от директора на дирекция ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов, писателя доц. Йордан Ефтимов и отговорния редактор на списанието Яница Христова.

Темата на ноемврийския брой на ЛИК е вдъхновена от 160-ата годишнина от рождението на писателя и общественик Алеко Константинов, съобщава БТА.

„Това е първата среща на този брой на списанието с публиката и с хората, които участваха в създаването му“, каза доц. Лозанов. Ноемврийският брой е до известна степен по-различен, защото е едновременно списание и акция, която беше организирана от Йордан Ефтимов и протече през цялата година. В нея се събраха коментарни текстове за Алеко Константинов днес, допълни той.

Доц. Георги Лозанов припомни, че списание ЛИК се намира в третия си период. В първия период то бе отворено преди всичко към чуждата култура.  А по онова време това бе особено ценно и ЛИК бе култово издание. Защото този поглед, особено през Желязната завеса, беше труден и в крайна сметка само списание ЛИК систематично си позволяваше това тогава, обясни той. След 1989 година, когато паднаха информационните завеси, списанието влезе във втория си период и започна да се занимава с българска култура, с актуалните процеси в нея. Този период също свърши, тъй като такъв тип хартиени издания влязоха в конкуренция с интернет платформите, които много по-бързо, по-лесно и безпроблемно можеха да се занимават с тази тема, каза още доц. Лозанов.

„Сега сме в третия период, когато списанието се занимава повече с културна памет. То разчита на архива на БТА, който е внушителен и обикновено създава ядрото на броя“, каза доц. Лозанов и допълни, че броевете на изданието сега са посветени на различни важни събития, фигури, процеси, които списание ЛИК иска да запази в националната памет.

Доц. Лозанов отбеляза, че има много ситуации, които сме забравили. Изчезнали са от паметта важни части от българската култура и в този смисъл списание ЛИК успява да ги реставрира и припомни. „Второ, има сериозна възможност ние да помним неща, за които не знаем, че помним. И списанието дава възможност сами да поровим в собствената си памет. И да се окаже, че факти, свързани с Алеко Константинов са залегнали в нашата дълбока памет. И трето, в българското общество има война на паметите. Аз считам, че такава война трябва да се води и списанието не отказва в случаите, в когато попадне на тема, където войната е гореща, да покаже гледните точки, отбеляза той. 

Следващият брой ще бъде посветен на спасяването на българските евреи. Там войната е много по-ясна, каза доц. Лозанов. Да припомняме нещата, които знаем и да следим войната на паметите, призова той.

„Тази кампания действително легна на моите плещи и на колелата на моята кола, а във всички тези срещи и разговори участваха много активно кореспондентите на БТА, в много случаи те бяха главните инициатори“, каза доц. Йордан Ефтимов. Той отбеляза, че е успял да научи много неща покрай кампанията, които са част от локалната нагласа на хората в страната. 

"Успях да видя колко е трудно на БТА да разширява своята мрежа от пресклубове и тази активност на генералния директор на БТА Кирил Вълчев да намери правилното място и правилния човек", каза още Ефтимов. "Тази кампания съвпадна и с една експанзия на БТА, която ще следя в следващите години доколко ще бъде успешна. Кампанията страдаше и от това, че е първата. Много хора не знаеха, че е възможно БТА да организира подобна инициатива", каза още той.

Доц. Йордан Ефтимов обясни, че срещите с толкова много хора от различни точки на страната били много ценни за него. „Доста участници не си предадоха текстовете, защото в рамките на разговора те бяха предизвикани да приемат по-крайна позиция“, отбеляза той.  Ефтимов даде пример с гост на среща, който казал, че е от Свищов и знае много неща за Алеко Константинов. И отбелязал, че за 34-те години, на които Константинов е убит, не му се е случило много да работи. Историк на друга среща пък казал, че писателят е описал само негативните черти на българина.

Доц. Йордан Ефтимов каза, че изводът, който си направил, като събрал текстовете, бил, че едно съсловие се е провалило с тази задача. Това били учителите. „Текстовете на учителите в тази книжка са най-скучните, трябва да призная“, е мнението му. Според него учителите били поканени да подготвят текстове , но „пишат като средни, посредствени ученици“, каза Ефтимов.

Отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова каза, че „това е брой, който надгражда това, което вече се знае“. Ноемврийското издание на ЛИК започва с въведение от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, следвано от материал на доц. Ефтимов, чието заглавие е „Селфи с Алеко“. Поместени са репортажи на кореспондентите на БТА, които по места са отразявали срещите и разговорите, с най-дискутираните и противоречиви коментари.

Христова отбеляза и разговорите с актьори, които се превъплъщават в герои на Алеко Константинов. Има изказване на Георги Калоянчев, в което той разказва, че изигравайки Бай Ганьо, това се превръща в ролята на живота му, отбеляза отговорният редактор на списанието. В този брой на ЛИК са поместени снимки от архива на БТА, но и от Държавния архив. Докато работели по списанието, намерили и факсимиле от турско издание, в което се казва, че Алеко описва не само българските черти, а балканските. То също може да бъде видяно на страниците на изданието. 

Доц. Георги Лозанов разказа, че корицата на този брой изглежда така, защото кампанията наистина е "Алеко днес". По какъв начин преминава през различните гилдии, а и през различните места. Днес той е паметник. Този паметник е сниман през зимата, защото Алеко Константинов е роден през зимата, а ние се разхождаме напред-назад около него, допълни той.

България