Евродепутатите приеха Директива за защита на журналистите от делата-шамари

  • 27.02.2024
  • ЕП/СБЖ
  • Майя Любомирска
Снимка: ЕП

Евродепутатите потвърдиха във вторник решимостта си да защитават журналисти, активисти и хора от академичните среди и техни сдружения от неправомерни съдебни дела, целящи да ги заглушат.

Както вече ви информира сайтът на СБЖ, днес беше гласуването на директивата срещу делата-шамари. Европейският парламент одобри с 546 гласа „за“, 47 гласа „против“ и 31 гласа „въздържал се“ нов закон, съгласуван със Съвета на 30 ноември 2023 г. , за да се гарантира, че лицата и организациите, работещи по въпроси от обществен интерес, като основните права, твърденията за корупция, защитата на демокрацията или борбата срещу дезинформацията, получават защита от ЕС срещу неоснователни и неправомерни съдебни дела.

Много важен момент е да се знае, че евродепутатите записаха и това, че защитата ще се прилага за всички трансгранични дела, освен когато ответникът и ищецът са от същата държава от ЕС като съда, или когато делото е от значение само за една държава членка.

Членовете на ЕП гарантират, че жертвите са по-стабилно защитени чрез въвеждането на две гаранции – прекратяване на ранен етап, ако случаят е неоснователен, и възможност да се поиска от ищеца да заплати прогнозните разходи по производството, включително законното представителство на ответника, и обезщетение за вреди. Ако ответникът поиска прекратяване на производството на ранен етап, ищецът следва да докаже, че има основания за неговото продължаване. Съдът може също така да наложи други санкции на ищците, които често са политици, корпорации или лобистки групи, например да ги осъди да платят обезщетение за вреди. 

Още в края на миналата година сайтът на СБЖ ви информира, че политическото споразумение между испанското председателство на Съвета на ЕС и Европейския парламент гарантира журналистите и обществените активисти да могат да искат финансово обезпечение от лицата или компаниите, завели делата срещу тях, което днес вече е факт с приетата Директива.

Директивата предвижда и средства за правна защита при случаи извън ЕС и достъп до информация

За да се избегне търсенето на най-благоприятна юрисдикция – когато ищецът избира юрисдикцията, в която шансовете му за успех са най-големи – новите правила гарантират, че съдебни решения на трети държави по неоснователни или неправомерни производства срещу физически лица или институции от ЕС няма да бъдат признавани.

Правителствата на държавите от ЕС ще гарантират също, че потенциалните жертви на неправомерни съдебни производства могат да получат достъп до информация на едно място относно процесуалните гаранции и средствата за правна защита, включително правна помощ и финансова и психологическа подкрепа, информират от Европарламента.

Държавите членки ще трябва да гарантират предоставянето на правна помощ при трансгранични граждански производства. Те следва също така да публикуват всички окончателни съдебни решения по стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (известни на английски като SLAPP) и да събират подробни данни за тях.

След гласуването докладчикът Тима Вьолкен, социалдемократ от Германия, заяви следното: „Стратегическите дела срещу публично участие представляват заплаха за принципите на правовата държава и сериозно подкопават основните права, свързани със свободата на изразяване, информиране и сдружаване. Те са форма на правен тормоз и злоупотреба със съдебната система, която все повече се използва от влиятелни лица и организации, за да се избегне общественият контрол. С нашите съдилища не трябва да се злоупотребява по този начин за лична изгода. Тази директива ще допринесе за борбата с тези дела, като попречи на хората да използват съдилищата, за да сплашват и възпират журналистите и активистите да оповестяват публично информацията и да налагат някакъв вид автоцензура.“

Приетата днес от Европорламента директива ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официалния вестник на Европейския съюз. Държавите членки разполагат с две години, за да транспонират правилата в националните си правни системи.

С оглед на нарастващия брой на делата -шамари в ЕС евродепутатите предложиха в резолюция от 2021 г. мерки за защита на журналистите, медиите и активистите от правен тормоз.

Доклад на CASE (Коалицията срещу SLAPP в Европа) - обединение на над 100 организации в Европа, които се борят срещу заплахата, която SLAPP делата създават, алармира, че делата шамари стават все по-зловещи и опасни. Докладът е изготвен за 2022 година съвместно с фондация "Дафне Каруана Галиция". Да припомним, че фондацията беше създадена в памет на малтийската журналистка, която загина през 2017 година, след като колата й беше взривена. На нейно име има и учредена журналистическа награда.

С приемането на това законодателство членовете на ЕП отговарят на предложенията на гражданите, включени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа: относно борбата с дезинформацията и пропагандата (предложение 23, параграф 5), разработването на по-ефективна и единна политика за автократични и хибридни режими и развиването на партньорства с организации на гражданското общество (предложение 24, параграф 8), въвеждането на законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите (предложение 27, параграф 1) и стриктното прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията в медийния сектор (предложение 27, параграф 2).

Приемането на тези нови парвила са изключително важни, като се има пред вид, че България е в топ 5 на страните от ЕС с дела-шамари срещу журналисти. За това ви информира и сайтът на СБЖ. Проучване, направено по поръчка на комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), показва, че от общо 47 дела в страни от ЕС през последната година и половинанай-малко 5 от тях са в България. Броят на този вид процеси е още по-голям в цяла Европа, ако се вземат предвид и европейските държави извън съюза - 161.

С гласуване днес на сесията на Европарламента беше забранено и чуждото финансиране на политическата реклама.

Новите правила за прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране ще направят изборите и референдумите по-прозрачни и устойчиви на намеса, информират от Европарламента.

Новите правила регулират политическите реклами, по-специално онлайн рекламите, като същевременно ще осигурят рамка за по-лесно рекламиране за политическите участници в целия ЕС. Промените имат за цел да повишат доверието на гражданите в предизборните кампании и да спомогнат за борбата с дезинформацията и чуждестранната намеса, съобщават от ЕП.

Съгласно новите правила политическите реклами ще трябва да бъдат ясно обозначени. Гражданите, властите и журналистите ще могат лесно да получат информация за това дали са таргетирани с реклама, кой плаща за нея, колко са платили и за кои избори или референдум се отнася. Всички политически реклами и свързаната с тях информация ще се съхранява в публично онлайн хранилище.

За да се ограничи чуждестранната намеса в европейските демократични процеси, спонсорирането на реклами от страни извън ЕС ще бъде забранено в тримесечния период преди избори или референдум. Гласоподавателите ще бъдат защитети, като изрично дават съгласие за изпожлзването техните лични данни при таргетирането и доставянето на политически онлайн реклами. Забранява се използването на лични данни за етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, както и данни на непълнолетни лица.

Важно е да се знае, че новите правила на Европарламента не засягат съдържанието на политическите реклами, нито правилата за провеждане и финансиране на политически кампании, а се отнасят само до платените политически реклами.

Личните възгледи, политическите мнения - например неспонсорирано журналистическо съдържание- или обявяването на кандидатури от официални национални източници или източници на ЕС не са засегнати от правилата.