Отбелязвайки Междуанродния ден на жената, платформата Бързо реагиране на свободата на медиите (MFRR) и партньорските ѝ организации, сред които е Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), публикуваха критично изследване на атаките срещу журналистки в Европейския съюз и страните кандидатки.

През 2023 г. журналистките са били изправени пред непропорционално голям брой словесни атаки, особено онлайн, посочв асе в обобщение за доклада на сайта на Европейската федерация на журнлистите (ЕФЖ). Партньорите от МФРР призовават за съвместни усилия за защита на правата на такуваните журналистки и за насърчаване на общество без дискриминация.

На Международния ден на жената партньорите от Бърза реакция за свобода на медиите (MFRR) подчертават необходимостта от подобряване на равенството между половете и преодоляване на постоянните предизвикателства, пред които са изправени жените в журналистиката.

По-специално се обръща внимание на тревожните атаки срещу журналистки в страните членки на Европейския съюз и страните кандидатки през 2023 г. Данните от инициативата Mapping Media Freedom ("Картографиране на медийнта свобода") разкриват 281 регистрирани случая на атаки срещу журналистки в този регион през изминалата година.

Клеветнически кампании и онлайн заплахи

Журналистките по-често се сблъскват с вербални атаки, отколкото техните колеги мъже, според данни на МFRR. Вербалните атаки представляват 31,0% от регистрираните инциденти с участието на мъже журналисти, докато при журналистките този показател е 42,7%.

Трябва да се отбележи, че клеветническите кампании са се превърнали във важни инструменти, насочени към заглушаване и дискредитиране на журналистките, особено когато се отразяват поляризирани теми по време на изборни периоди. Тези кампании създават благодатна почва за неконтролирано разпространение на дезинформация.

Дигиталната среда засили моделите на тормоз срещу журналистки по време на професионалните им дейности. Онлайн атаките, съставляващи 24,6% от всички инциденти срещу журналистки, са особено тревожни, далеч надминавайки тези срещу мъже журналисти (12,5%). Това включва главно онлайн тормоз, като сплашване, дискредитиране, обида, тормоз, сексуален тормоз и малтретиране.

Тези целенасочени атаки се простират отвъд словесните нападения и включват директни заплахи за безопасността на журналистките и техните семейства, доксинг и атаки, приемащи сексуални тонове, като заплахи за изнасилване.

През 2023 г. журналистките са били изправени пред най-малко 20 заплахи за изнасилване или смърт, 60% от които са станали онлайн. Партньорскта организация ARTICLE19 Европа проведе поредица от брифинги, анализиращи последиците за свободата на изразяване, произтичащи от онлайн заплахите срещу журналистки и оценка на разследванията на тези случаи (включително фокусиран брифинг върху разследванията на онлайн злоупотреби срещу журналистки Испания).

Увеличението на онлайн атаките има за цел да сплаши, заглуши и стигматизира жрналистките, потенциално ограничавайки тяхното участие в обществени пространства. Разбирането на онлайн злоупотребата е наложително, тъй като пряко засяга способността на журналистките да упражняват напълно правото си на свободно изразяване.

Физически нападения и правни инциденти

Нападенията на обществени места и по време на протести представляват съответно 18,9% и 15,3% от документираните инциденти с журналистки. Физическите посегателства, макар и по-редки, отколкото при мъжете журналисти, все още представляват 23,5% от инцидентите при журналистки, довели до наранявания в 17 случая.

Съдебните инциденти, включително арести, задържания, лишаване от свобода, наказателни обвинения, граждански дела или клевета, също са сериозни проблеми, съставляващи 25,6% от всички инциденти срещу жени.

Чрез своята платформа Safety4Journalists Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) подчертава как медийните работници традиционно са били смятани за изложени на риск поради естеството на тяхната работа, докато в действителност има както липса на осведоменост относно проблемите на безопасността, така и на защитни мерки за тях .

През 2023 г. EФЖ създаде Експертна група по половите въпроси и многообразието, за която безопасността на журналистките се очерта като една от ключовите работни теми.

Чрез MFRR Article 19 Europe и International Press Institute (Междунродният институт за пресата) ще организират поредица от кръгли маси за разследване на случаи на онлайн тормоз срещу журналистки в Западните Балкани. Те ще се позоват на политическите доклади на ARTICLE 19 по темата и ще се възползват от ресурсите за обучение на Международния институт за преста за редакциите по въпрос как да са в подкрепа на журналистките.

По целия континент: подчертаване на атаките срещу журналистки в Европа

Предизвикателствата, пред които са били изправени журналистките през 2023 г., надхвърлят границите на отделните страни, кто открояват наашумели случаи, илюстриращи сериозността на основаните на пола заплахи:

– В Румъния разследващата журналистка Емилия Шеркан беше изправена пред подновена клеветническа кампания, след като съобщи за плагиатство на министъра на вътрешните работи.

– Във Финландия десните депутати също започнаха тежка онлайн клеветническа кампания срещу журналистката от Iltalehti Ида Ерамаа заради нейните критични репортажи.

– Сръбската журналистка Бояна Павлович беше изправена пред тормоз и принудително отнемане на телефона й. Тогава Първа основна прокуратура в Белград отказа да повдигне наказателни обвинения, като счете, че журналиската не е била в опасност.

– Италианската журналистка на свободна практика Росела Пучио беше изправена пред жестоки атаки, включително подпалването на семейната й кола. Това показва продължаващата опасност, пред която са изправени журналистите, отразяващи човешки права и социални въпроси, като миграция, бедност и положение на жените.

– Марилена Натале, друга журналистка, която прави в Италия репортажи за мафията, е принудена поради тази причина да живее под въоръжена охрана от 2017 г. Тя получи нови смъртни заплахи от клана Казалези.

– Черногорската журналистка Йелена Йованович от вестник Vijesti също е живяла под полицейска закрила повече от две години заради разследванията си за организираната престъпност.

Случаите продължават да се умножават през 2024 г. Верица Маринчич, също от Сърбия, беше изведена насила от сградата на община Инджия, докато предава репортаж за протест. Междувременно Ола Хама, разследваща журналистка в Албания, продължава да бъде обект на засилена клеветническа кампания, включително очернянето ѝ, че е проститутк, разкриване на личния й адрес и атаки срещу членове на семейството й.

Въпреки тези предизвикателства и рискове, тези и още много журналистки остават ангажирани с ключовата си работа за информиране на обществеността.

Безопасността на журналистките е колективен ангажимент

На този Международен ден на жената коалицията MFRR призовава за колективен ангажимент от страна на правителствата, медийните организации и гражданското общество за справяне с първопричините и осигуряване на безопасна среда за жените в журналистиката.

Докато се застъпва за закони, които защитават правата на журналистките и конкретни действия срещу основания на пола онлайн тормоз, коалицията също така призовава медийните компании да дадат приоритет на безопасността на женския персонал, насърчавайки среда без тормоз и предоставяйки цялостна подкрепа в случай на нападение. Този колективен ангажимент има за цел да насърчи равенството между половете, да бъде солидарен с журналистките, изправени пред заплахи, и да създаде общество, свободно от тормоз и дискриминация.

Апелът е подпискан от ARTICLE 19 Европа, Европейски център за свобода на печата и медиите (ECPMF), Европейска федерация на журналистите (EФЖ), Free Press Unlimited (FPU), Международен институт по пресата (IPI), OBC Transeuropa (OBCT).