Предлагаме статията на аржентинския професор по конституционно право и критични правни изследвания Лукс Аримада по повод делото срещу разобличителя от "Уикилийкс" Джулиан Асанж.
Статията на проф. Аримада е публикувана в аржентинското издание Pagina 12. Ето текста ѝ, разделен от автора в две части:
1. Съдебната война срещу свободата на изразяване
Дългият процес срещу Джулиан Асанж навлезе в решаващия си момент. Предстои Върховният съд на Англия да се произнесе по жалбата на Асанж. Може да потвърди или не екстрадицията му след четиринадесет години преследване, дипломатически натиск и международен лов. Асандж е най-известният политически затворник в света и пристрастният съд се оказа безчувствен към категоричните доказателства и аргументи, представени от академични експерти, ООН и международната првозащитн общност.
Не става дума за технически адвокатски въпрос или за договори за екстрадиция. Лесно е да се разбере: един журналист (Асанж) разкрива истината, разгневява силните и дразни богатите. Засрамва легитимиращите ги, създаващите ги и защитаващите ги с публични лъжи медийни издеватели. Поради това е преследван, клеветен и нарочен за унищожаване на всяка цена. Това включва заговор за убийството му, шпиониране на разговори с адвокатите му, закана със смъртно наказание, плюс тотално наблюдение, унищожаване на репутацията и публично унижение.
Процесът е форма на пряко наказание за основателя на "Уикилийкс" и ясно послание към всички журналисти, към всекиго, който пише по въпроси от обществен интерес и ги разследва. Цената, която го карат да плаща за това, че се е занимавал с журналистика, е здравето, животът. Междувременно той от години е в безизходица, дискредитират го с лъжи, слухове и унищожаване на неговата морална и физическа личност. Това се изгражда чрез комбинация от лъжливи жалби срещу него, обиди, сплашване и автоцензура.
По същия начин бе изградено и дискредитирането на Лула (бившият и настоящ прзидент на Бразилия, който през 2018 г. бе хвърлен в затвора по скалъпено и по-късно отхвърлено от съда обвинение в корупция - б. р.). Ще видим и още много подобни случаи в бъдеще.
Да се търси истината за войните из унищожаването на околната среда, за постоянното наблюдение и за възникващите нови форми на извъндържавно управление е опасно заняте. То хвърля предизвикателство към мощните корпорации, подобни или още по-силни от тези на националните държави. Предизвикателството е и към останалата власт на същите тези държави, към техните политически класи, които днес работят - с минимален брой заслужаващи уважение изключения - за корпорациите, които ги изместват.
Повдигането на завесата над бизнеса с истински войни, захранващи индустриалните комплекси, води до планирането на грандиозна съдебна война срещу свободата на изразяване, така че за тези престъпления и за печалбите от многобройните кланета никог да не се разбере.
Процесът срещу Асандж е хибриден, съчетава съдебно и извънсъдебно насилие. Това е случай, предшествал „демонстративните процеси“ на зрелищна разправа с медии от толкова често споменвата напоследък съдебна война или Lawfare. Процесът от самото начало се гради по сценарий, при който различни форми на атаки се сливат: публичен линч, слухове, фалшиви обвинения, национални и международни операции, политически, дипломатически и корпоративен натиск. Накратко, по-малко гаранции и върховенство на закона, повече жестокост и "закон на джунглата".
За всичко това е необходимо институционално съучастие и тотално преследване, при което държавните действия и корпоративното мълчание са демонстративно настроени срещу личност символ. Процесът срещу Джулиан санж е нагледен пример за изтезание и оковаване в пранги.
Заради разкриването на планове за провокиране на войни и конфликти и за търговия със смърт, печелещите от войните в Ирак или Афганистан предприемчи реагират яростно, дават импулс към завръщане във феодализма, към регрес и съдебен линч, към изправяне на един човек срещу корпоративно-държавния силов блок.
2. Пранги и разсейване
Културни и съдебни войни, политическа фрагментация и безсилие, икономически хаос и социално отчаяние са част от една разрастваща се панорама. Виждаме как нашите демокрации и техните институции деградират, а нашите права и гаранции изтъняват как преминаваме към една все по-репресивн държава, държава, която постоянно ни държи под наблюдение.
Без стриктна и търпелива съпротива няма да има свободи. Ако не се организират и координират онези, които отстояват демокрацията, човешките права и свободата на изразяване в противовес на корпоративните и държавните заплахи, репресивното и дебнещото общество ще триумфира.
Наркотичните забавления може спомагат за рефлексивната безпомощност и политическото бездействие. Насърчаването на диктатурата на стимулацията, която ни хваща в капан с допамин, може да бъде форма на цензура. Изпълвайки всичко с шум и объркване, с безкраен хедонизъм, екраните блокират преживяванията и кастрират въображението.
Превръщането на истината в криминално престъпление, наказанието заради упражнявнето на журналистика, санкционирането заради свободно изразяване на мнение и журналистическо разследване, заради използването на източници – всичко това е заложено на карта със случя с Джулиан Асандж. Същите войни, които критикуваме и искаме да избегнем, ще са причинта да ни преследват. От първоначалните обвинения срещу Асанж през различните съдебни и дипломатически етапи, процесът има всички характеристики на демонстративно заковаване в пранги: "Не прави така, защото виждаш, какво ще ти се случи."
Процесът се оформя като мъчение, като яростно преследване. Мълчанието на журналистическите корпорации, винаги повече корпорации, отколкото журналистически, пред лицето на реална заплаха е зашеметяващо. С Асанж оживява кафкиански процес на ирационалност, слухове и мистерия, призрачно преследване от страна на целия властови блок срещу човек, който представлява възможността за оргаизиране така, че да нучаваме истината и да бъдат разследвани онези, които търгуват с избиването на невинни и със смъртта на цели нации.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.