Топлата първоаприлска вечер изпълни залата в Дома на киното с многобройни приятели и почитатели на Асен Масларски – един от най-обичаните у нас поети с китара, талантлив композитор, създал и изпял незабравими и любими песни по стихове на големи наши поети, както и по свои собствени творби. Залата пя и вибрира с него през всичките около два часа на юбилейния му концерт „Бардът”, с който той отбеляза и своята 65-годишнина, закръглена на 8 януари т. г.
Неуморен и вдъхновен, Асен Масларски поведе публиката на емоционална обиколка из цялото си творчество – от ученическите години, когато създава първите песни в съавторство със съученика си Цветан Начев, през утвърждаването си като бард по време на следването в Шуменския университет, където по същото време учат и вече открояващи се ярки пера на българската поезия, през бард-фестивала „Поетични струни”, чийто съосновател става през 1986-та, през емблематичната дългосвирещата плоча на „Балкантон” под надслова „Място за огнище” с вечни хитове, сътворени заедно с големия поет Валери Станков...
Впрочем, Валери Станков също беше в залата и на няколко пъти по време на концерта между него и Асен от сцената прелитаха реплики, спомени, усмивки. Същото бе и с други поети и приятели на юбиляра, дошли да се радват на изпятата от него красива поезия – Иван Ненков, Камелия Кондова, Елица Виденова и др.
Асен специално покани на сцената Елица и Камелия заедно с емблематичния актьор Любо Чаталов, като припомни, че четиримата миналата година представиха съвместния музикално-поетичен спектакъл „Бряг за завръщане” – и изпя някои от песните си към него.
В голяма част от изпълненията по време на концерта се включи и забележителният китарист и приятел на Асен – Ангел Демирев-Ачо, чието майсторство отвори допълнителни небесни висини за музиката на Масларски.
Редувайки песните си с диалози с публиката, със споделени случки и с шеговити коментари, Асен не пропусна да спомене и да благодари на много хора и институции, свързани с живота и с творчеството му – включително на своя учителка от Седмо училище в София, на Шуменския университет, на БНР, където заедно с колегата си Росен Мирчев води предаването „И рибар съм, и ловец съм”, на Ловно-рибарския съюз, на Дома на киното и т. н.
Двучасовият сценичен маратон плавно преля в още песни, спомени и усмивки по време на продължението с jam session в „Къш-бара” на Дома на киното, „където никога няма да ни кажат къш”, както увери Асен, подканвайки публиката към неформалната част на хубавата вечер. Този зареждащ подарък на „Бардът” дълго ще се помни...
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.