Лирични отстъпления от една изложба за ФЖМК: 50 години не стигат

  • 13.05.2024
  • СБЖ/nabore.bg
  • Антония Мечкова, Иван Тодоров
Незабравими преподаватели от Факултита по журналистика пред входа му, краят на 70-те. В първата редица от ляво надясно: професорите Дафин Тодоров и Стефан Б. Станчев (декан) и все още доцентите по онова време Никола Рачев и Михаил Минков

От 10 до 13 май Централното фоайе на Ректората в Софийския университет бе домакин на изложбата „50 години Факултет по журналистика и масова комуникация“. В нея бяха представени десетки снимки и документи с ярки епизоди от учебния, научния и всекидневния живот на студентите и преподавателите във ФЖМК през тези пет десетилетия. По този повод двама от някогашните възпитаници на ФЖМК – Антония Мечкова и Иван Тодоров, събраха спомени и от личните си студентски фотоархиви, за да насърчат и други колеги към същото, особено в навечерието на свикваната от ФЖМК среща на бивши възпитаници на 20 май от 18 ч.

Антония Мечкова:
Признавам, че не обичам албумите със стари снимки, пък и фотоизложбите. Вероятно защото там времето спира преди да изрече някаква прогноза. И ето, изложбата в централното  фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, подредена за 50-годишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), пак ме дърпа десетилетия назад.

Не съвсем забравена младост, както чувам и от дамата, която като мен се взира в снимките да види познати лица. Мая Няголова има късмет – има фотос с нейни съкурсници, тя се „открива” зад размахан над глава букет и добавя:

- Ето я Криси Патрашкова, ето го Любчо Дилов... И продължава да изрежда имена и подробности за колегите си. Випускът й завършва през 1986 г. По случайност и  аз ги помня още оттогава. После разглеждаме снимка на проф. Веселин Димитров с чужденци, учили във ФЖМК.

На изложбата имаше и случайни минувачи, но погледите им бяха привличани най-често от някогашните студентски издания. По страниците им се виждат и сътрудници като проф. Стефан Б. Станчев. Вестникар по сърце, първият декан на факултета не скъпеше време да подкрепи своите възпитаници. Мая Няголова с гордост пояснява, че е била главен редактор на в. „Компас”.

Това ни настройва да говорим за завършилите нашата специалност, алумните, от всички краища на планетата. Случило се така, че в Южна Африка на среща с тамошни дипломати Мая Няголова се запознала с дама, която се оказала... дъщеря на нейна състудентка. Проф. Минка Златева разказва за подобна мила изненада в Катар. На IV годишен форум на Алианса на цивилизациите в Доха през декември 2011 г. я изненадал бивш студент от факултета - Тарик от Судан, който днес е журналист във вестник „Голф Таймс”.

А другата снимка от изложбата – на проф. Ст. Б. Станчев и проф. Дафин Тодоров, доказва, че който може да прави вестник, знае и да го чете, и на занаята да научи...

Е, и аз мога да изброя страни, от които имах състуденти – Румъния, Унгария, Йемен, Нигерия, Пакистан, Колумбия... Сред най-милите спомени за университетски приятелства още кътам картичка от Богота, но връзката отдавна се прекъсна. Не знам дали ще бъда извинена, че не съм я опазила, а опитът за възстановяване излезе безрезултатен. Но си мисля и друго: каквото не сме успели лично да съхраним, дали не трябва да се пази по-грижливо и в институционален план? Та бившите възпитаниците на факултета – и българските по света, и чуждестранните студенти и докторанти - са убедителен  пример за качеството на нашето образование, те са и гарант, и двигател за приятелство с България.

Снимки на преподаватели и на студенти от различни години... Моят колега Иван Тодоров предостави от личния си архив фотография на студенти по журналистика – Любен Николов, той, Весела Баракова, Светослав Терзиев, поканени като гости на конгреса на СБЖ в средата на 70-те години на миналия век,  някои още  се включват с интерес в съюзния живот.

Иван Тодоров:

С Любен Николов сме състуденти. От един курс. Както и със Светослав Терзиев. Те направиха заслужена кариера с качествата и работливостта си най-напред в БТА.

Светослав го пратиха да открие кореспондентския пункт във Виетнам и престоя там около четири години. По-късно, в края на 80-те–началото на 90-те, бе кореспондент в Париж.
 
Любен Николов пък стана кореспондент на агенцията от 1986 до 1990 година в Лондон. Трите му имена са Любен Иванов Николов. Баща му е Иван Крадлеков -- работил много в Радиото, а в последните си години бе главен редактор на монархическия вестник "Корона".
 
Като верни приятели ме приютиха и двамата за по две седмици в Париж и в Лондон. Пратен за по ден с дневни и пари за една нощувка от "ПОГЛЕД". От редакцията ни командироваха така, стига да има кой да ни покрие масрафа там. С безплатни билети, тъй като от БГА "Балкан" публикувахме техни реклами във вестника. Бартер... Беше хубаво време.
 
Но после пък направих по пет-шест цели страници с репортажи за видяното. Радва ме, че се харесаха и на хората от английското посолство. Не беше лесно да се върви по ръба на бръснача по времето на Тачър в Обединеното кралство и на нагласите у нас спрямо Англия преди 1989-та. Но го умеехме...
 
А конгресът на СБЖ, от който е снимката, бе в някогашния Партиен дом. Доайен сред братството  бе Димо Казасов, дръпна едно чудесно слово за важността на чистотата на българския език. Още си пазя негов автограф върху пропуска ми за конгресната зала...
 

Антония Мечкова:

...Като за извинение вадя стари снимки.

Камарата е натрупана от заниманията ни по фотожурналистика. Доц. Божан Петров и Желю Кабзамалов ни учеха как и какво да снимаме. Нали журналистът не винаги може да бъде придружаван от фоторепортер или от оператор, а илюстрация си трябва. Та моето „документирано време“ е от столичната Зоологическа градина и Женския пазар – там обектите на нашия професионален интерес бяха най-търпеливи. Но ни пращаха и по бул. „Руски”, за да снимаме минувачите, трафика, оттам съм запечатала среща с известни български актьори, които пък снимаха игрален филм...

От упражненията по фотография из стария зоопарк избирам един кадър.

По-сетнешния депутат от ВНС Александър Величков основателно се шегуваше с несръчността ми да задействам фотоапарата. Там, в зоопарка, имах безкрайни въпроси към Мохамед (няма да цитирам цялото дълго суданско име), който се справяше далеч по-добре с поверената ни техника. 

Колега ни е направил нас „обекти извън клетката” и съм му благодарна. Иначе кой ще повярва, че изпит по фотожурналистика не се взима лесно, та сега почти всеки документира света със смартфона.

Когато „поизкласихме” във ФЖМК, мнозина се сдобиха с лични фотоапарати и не се разделяха с тях по екскурзии, на купони.  Пример е Валентин Бояджиев, той и до днес има фотодокументи, с които да покаже своя курс, завършил през 1972 г. После, като вестникар, беше много взискателен към всяка илюстрация на текстове.

Пламен Каменов също извади от архива си колективна снимка и я увековечи със следния текст: "Почти юбилей - честито! Делят ни 45 години от онзи 10 май,  когато випуск 1979 г. на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски" получи дипломите си. Нямам снимки от този ден, може би някои колеги имат. Публикувам единствената групова фотография с която разполагам, направена е може би 2 г. по-рано в градинката пред университета."

Запазила съм снимка от 24 май 1975 г. на моя курс, а и няколко автографа на колеги. За съжаление, не всички са се увековечили с подпис и затова няма да разкривам подробности за събраните тогава, усмивките им са достатъчни.

Документираната екскурзия пък е „смесна китка” – хора от различни випуски, с които сега се срещаме, понякога се оглеждаме дълго и накрая през смях възкликваме: ”Абе, ти не беше ли...”. Беше, и снимките го доказват. Затова си мисля, че към фотоархива на Факултета би могло да се добавят и кадри, които негови възпитаници са запазили като лична документация.

Ако се дигитализират – няма да тежат с грижи за съхраняването, но биха обогатили разказа за младенческите години  на специалността журналистика, сетне факултет. Ето защо смесих снимки от изложбата (10 – 13 май) с опазеното в албуми. Кой знае, може би в тези познати лица и пера, както е прието да се казва за нашия занаят, някой може да провиди и бъдещето на 180-годишната вече българска журналистика.

По-голямата част от предложения тук текст е публикувана и в сайта nabore.bg

Свързани:

На 20 май ФЖМК събира възпитааниците си, учили в него през 50-те години след основаването му

Дата: 08.05.2024

 

 

Представяме ви