Петя Пейчева ни увлича в „Стъпки по белия лист”, докато „светът с надеждите ни блудства”

  • 15.06.2024
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова

Обичаната ни колежка Петя Пейчева, която отдаде години от енергията си на дейната журналистика и на Организационния отдел на СБЖ, също вече години наред предпочита да се прегръща с поезията и ежегодно да ни дарява с нова стихосбирка. Ето, че дойде и седмата от тази нейна поредица – „Стъпки по белия лист”.

Тя се вписва в една вече създадена традиция – като предишните си посестрими, и тази поетична книга излиза с марката на издателство „Пропелер”, има артистична корица, 70-странична е, подредена е в пет раздела, всеки от които съдържа по десет стихотворения, тоест общо 50 в цялото томче.

Нека припомним и предишните стихосбирки на Петя: „Досие” (2017 г.), „Изпуснах си мислите” (2018 г.), „Куфар със спомени” (2019 г.), „Клада от думи” (2020 г.), „Хорът на буквите” (2021 г.), „Непоискано добро” (2022 г.).

И ето сега Петя ни увлича в нов поетичен танц – със „Стъпки по белия лист”, докато „светът с надеждите ни блудства”...

Как се намират сили за поезия в такъв свят? Не с бягство от него – поне Петя това не го умее. Стиховете ѝ са пълни с любов, но не „отнесена” и идилична, а земна, вплетена в жилавите възли, с които всички „Обикновени хора” (както е озаглавила една от творбите си) се борим всекидневно. „Аналогова любов” срещу „Безоката война” (още две от заглавията на авторката). Любов, която пием от „Нащърбената чаша на живота” и която „по устните ни дълго ще кърви”...

Не може да се разказва поезия, всеки сам трябва да я преживее и да открие своето зрънце в нанизите на буквите. За ориентир ще изредя само как е озаглавила авторката петте раздела на книгата си: „Вечните въпроси”, „Седмият грях”, „Маята на земата”, „Ребус”, „Без упойка”.

Ето и едно от любимите ми стихотворения в тази седма поетична книга на Петя Пейчева:

ОТДУШНИЦИ

Отдушници навред – да можем да се отървем

от спарения въздух, удобно застоял,

така че да не духа и на топло да се сврем...

Привикваме полека със задуха без жал,

с дима, зад който крием истинските си лица,

със собствената ни, непоносима миризма,

неразличима вече от първични сетива,

и с отказа да дишаме без страх на свобода.

Понякога усещаме и мирис на тамян,

натрапчив зад високите прозорци в храма,

напомнящ, че душите ни ще отлетат натам...

Но от отдушници душа не ми остана.

 

 

 

© СБЖ