В своята рубрика "100 въпроса" онлайн изданието "Филтър" публикува интервю с аса в журналистиката Степан Ерамян, който на 10 септември навършва 81 години.

Препечатваме от filternews.bg интервюто със Степан Ерамян и встъплението към него.

Степан Ерамян, един от най-известните журналисти от края на предишното и началото на сегашното столетие, е роден в Пловдив, но завършва Софийския университет. Създател е на вестниците „Марица“,  „Струма“, „Хасковска Марица“, „Пазарджишка Марица“,  „Българският Куриер“, първият вестник за обяви в България „Куриер 5“ , „Новинар“, „Дебати“. Бил е съосновател и заместник-председател на Съюза на издателите на всекидневници. Дългогодишен преподавател по графично оформление във Факултета по журналистика на Софийския университет.

1. Как се представяте пред хората?

Аз съм Степан Ерамян. Не, не Стефан – Степан. Не Ере, а Ерамян.

2. Важно ли е за вас първото впечатление?

Винаги съм предпазлив.

3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Чак пък любов…

4. Допускате ли лесно хора до себе си?

Те си мислят, че съм ги допуснал, аз си мисля,  че не съм. Минава време, докато се разбере.

5. Какво може да ви извади от равновесие?

Губя равновесие по разбитите тротоари на нашенската битност. Буквално и във всякакъв друг смисъл.

6. Компромисът, който не бихте си позволили?

Няма как да избягаш от неудобните истини на преживяното време. Споменът компромис не търпи.

7. Какво може да ви разплаче?

И най-малката драскотина по изтънялата ми чувствителност.

8. На какво най-често се смеете?

На себе си. Понякога, както си вървя, в главата ми се завихрят такива щуротии, че прихвам. Хората може и да ме вземат за луд.

9. Последната книга, която ви впечатли?

От много години предпочитам историческата и философската литература. Сега чета „Малко познати страници от историята на българското масонство до 1940 година“ от Георги Балански. Това братство не заслужава елементарно, деформирано тълкуване. Книгата осветлява много истини.

10. Любим художник?

Йеронимус Бош, или Ел Боско. Имам два дни в мадридската галерия „Прадо“ с картините на гениалния брабантиец, човекът от извънземието с неговите невероятни алегории и видения, неповторим връх на изобразителното внушение. Пророк.

11. Любим писател?

Шест дни от моя живот остават незабравими. Шест дни неотлъчно с великия американски писател Уилям Сароян в София. Знаех много за неговото творчество, бях изчел всичко преведено и изведнъж – на живо. Появи се неочаквано, никой не знаеше… Дълга история. Наричаше ме: „Момчето ми!“ Една от книгите му беше озаглавена „Моето име е Арам“. Често крадях тази фраза и се представях: „Моето име е Степан“. Аз си знаех защо.

12. Любим поет?

Българският род е честит със своите велики поети. За мен поезията е божествен извлек от човешката душа. Имах привилегията да работя с Недялко Йорданов, Георги Константинов, Иван Вълев, Петър Анастасов, Иван Динков и мнозина още. Но любим -Пейо Яворов. Сега и завинаги.

13. Любим певец?

Шарл Азнавур. Не се побира в класации. Френският арменец без корени, който се вкорени в целия свят, както сам се определя.

14. Любим филм?

„Сенките на забравените прадеди“ на Сергей Параджанов – армено, грузино, украино съветски режисьор. Тържество на естетиката във филмовото изображение. Филм-картина, пиршество на цветовете.

15. Любимо тв предаване?

След „Всяка неделя“ на Кеворк не виждам безспорно събитие. Времето след „Всяка неделя“ – пропуснат шанс. По-често гледам „История БГ“ на БНТ.

16. Каква музика предпочитате да слушате?

Джаз, Вангелис, Теодосий Спасов, някои песни по стихове на български поети.

17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?

12-годишен, вече сирак, цяло лято чиракувах в дърводелница. Парите не бяха много, дадох ги на майка ми за дрехи и учебници. И така всяко лято, на всякаква работа.

18. Политик на когото вярвате?

Питате един живял, видял, прегорял, мнителен, недоверчив журналист и издател. Дори когато са точни и правилни в решенията си, съзирам в политиците неискреност.

19. Историческа личност, която презирате?

Проклети да са масовите убийци!

20. Историческа личност на която се възхищавате?

Дън Сяо Пин, реформаторът на съвременен Китай.

21. Любим парфюм?

Montale, Paris – повече от десет години.

22. Любимо мъжко име?

Елен.

23. Любимо женско име?

Сета.

24. Какво научихте от родителите си?

Системен, неистов, заробващ, спасителен труд.

25. Как възпитавате или бихте искали да възпитавате децата си?

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях,

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно,  сине мой – ще бъдеш мъж!

Прекрасното завещание на Ридиърд Киплинг, преведено от прекрасния Валери Петров. Този откъс от стихотворението „Ако“ е и мое послание.

26. Какъв искахте да станете като малък?

Моят въпрос не беше какъв искам да стана. Питах се: Какво ще стане с мен, момчето без баща.

27. Кое е любимото ви животно?

Кон с глава на дакел. Конят заради красотата, дакелът заради човеколюбието.

28. Мото, девиз или цитат, който следвате?

Непрестанно да се учим и отучваме. И: Гледай по-често компаса, не часовника

29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели

Поназнайвам някой и друг, но да се смея искрено… Все пак: „Ти какво кафе пиеш?

Безкофеиново. Какво сирене хапваш? Обезмаслено. Каква бира обичаш?

Безалкохолна. Приятелю, на ръка разстояние си от надуваемата кукла“.

30. Думата, която най-често използвате?

Извинете. Във всичките форми и интонации, винаги има за какво.

31. Любимо ястие?

Асеновградската сърмичка – ред лозова, ред зелева.

32. Любим цвят?

Според деня: понеделник – зелен, вторник – червен, сряда – жълт, четвъртък – тъмносин…

33. Любимо питие?

След дълго странстване отново опрях до чашата с вода.

34. Пушите ли?

До 40-та си година по 40 къса на ден. От тогава до днес – нито една цигара.

35. Кое е първото ви разочарование в живота?

Някъде до втори клас имах дързостта да твърдя, че щъркелите носят бебетата. Бях осмян, какво разочарование.

36. Кога сте били най-горд от себе си?

Всеки път, когато се побеждавах. Чувството на самопобедител е неописуемо. Опитайте, страхотно е.

37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

Кариера в името на семейството.

38. Какви са хората от приятелския ви кръг?

Нямам приятели по сметка. Те идват и си отиват в момента, в който виждат, че нямат сметка. Имам много приятели – от младежките години до днес. Добри хора.

39. От какво най-много се срамувате?

От безсилието. Всеки път, когато виждам злото и не намирам сили да го възпра.

40. Кой е най-големият ви страх?

От случайното и от нарочното зло. Страх ме е от муха в ухото. Страх ме е, когато много хора се страхуват едновременно.

41. Мечтата. която преследвате

Вече не преследвам, не последвам, не поглеждам продавачите на мечти…

42. Откъде черпите информация?

Същественото в моята професия е работата с информация. Вече 60 години – в различно време, в различни условия: от строго регламентираната оскъдност на контролираните медии до невъобразимия днешен хаос. Все пак огромният опит и добрите постижения осигуряват достъп до авторитетни медии, лични контакти, институции.

43. Как отсявате истината от фалшивите новини?

Чисто професионално. Засичане с ракурси. Анализ на факти и обстоятелства. Степен на достоверност. И всичко друго, което съпътства новината, ако наистина е новина.

44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?

Там е много шумно. И прашно. Клакьори, викачи, наемници се надскачат, блъскат квалификации, обиждат. Откривам и по-смислени места, но посещенията ми са откъслечни.

45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

По-скоро да замести. Доколкото му бъде позволено. Науката вече е способна да създава програмирани индивиди. Въображението няма граници, но рано или късно граници ще има, безразсъдството ще събужда нови и нови страхове в живота на естествените.

46. Искате ли да летите в Космоса?

И да искам и да не искам – ще летя. Предпочитам да е по-късно, нaли…

47. Вярвате ли в извънземни?

Да живееш с мисълта, че сме единствени тук и във всемира – извинете, но това е началото и края на една безнадеждна теза. Има други паралелни светове и това, че ние не знаем достатъчно за тях, не означава, че те не знаят за нас и не са тук.

48. Имате ли пророчески сънища?

Пророчески точно не, но понякога ми се явяват съвсем непознати хора, най-различни. Висш духовник ме предупреди: било намеса на дявола. Моят възглед е друг.

49. Кое е любимото ви цвете?

Студената красота на пасифлора. Предразполага към съзерцание, не ти позволява да я откъснеш.

50. Отглеждате ли домашен любимец?

От много години. Понастоящем съжителстваме с госпожица Мона – най-чаровният черен дакел. Естествено, тя е най-умната. Мона мрази скандалите. Когато се случат, намесва се решително, безгрешно фиксира виновника, облайва го гръмко и не спира, докато не млъкнем. Неудобна история, дакелът Мона да въдворява ред. Това не е всичко, нейните изяви нямат край.

51. Кое, според вас, е най-ценното човешко качество?

Той мисли.

52. Кога предпочитате самотата?

Винаги, когато е възможно. Самотата е привилегия.

53. Има ли порок, който ненавиждате?

Защо да ненавиждам. Порокът е беда, нещастие. Съчувствам.

54. Борили ли сте се със зависимости?

Преди повече от 40 години в новогодишната нощ изпуших една цигара за последно. Чувството е неописуемо.

55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?

Свободата те прави волна птица, но си птица за отстрел. Всички мои битки бяха тежки – от тази с гимназиалния учител, който излъга, за да ме злепостави и успя, до титаничната битка със самозабравили се правителство и партия, които искаха да умъртвят вестниците „Марица“ и „Струма“, и не успяха.

56. Имате ли хоби?

Колекционирам спомени.

57. Бихте ли се определили като бохем?

Бях. Незабравими години с Митьо Киров, Георги Божилов-Слона, Катя Паскалева, Начо Кръстев, с колегите от нашия щур, доколкото бе възможно, вестник „Искрата“, с театрали и музиканти…Пловдивското бохемско време, най-красивият откъс от моя живот.

58. Къде почивате – в България или в чужбина?

Отмората на родна земя е несравнима.

59. Коя е съдбата, която не бихте желали да ви споходи?

На празния човек.

60. Вярвате ли в късмета?

Всевишният виждал какви мъчнотии се случват по земята и накрая решил да раздаде мъничко надежда. Ръснал напосоки много добрини. Затуй късметът е случайна добрина, която върху когото и да попадне, винаги носи радост и облекчение. Не вярвам в лошия късмет, лошото си има други имена.

61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

Погубеният от наши съдружници международен проект за вестник „Новинар“. Работихме чудесно с колеги от швейцарско-американския медиен концерн „Ренгие-Ганет“ и миг преди подписването на договора всичко се сгромоляса.

62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

Осемдесет и една.

63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

Най-неудобен е самият избор на ситуациите. Много са.

64. В коя епоха бихте желали да живеете?

Опитах, внедрих се в различните времена, едвам дочаках печатната машина на Гутенберг. Сега ми е най-добре, не мръдвам.

65. Кое, според вас, е най-голямото научно постижение?

И създаде Бог Човека по свой образ и подобие. И създаде Човекът свое подобие. Какво ли ни чака?

66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?

Закъсня. Маймунското в нас властва неудържимо, иска още и още. Вижда как светът се руши, знае пътя,  но отлага, подминава катастрофите, живее лекомислено, глупаво. Лакомия. Къде е мъдростта, всечовешкото смирение. Къде ти…

67. Вярвате ли в конспиративните теории?

Наоколо витаят купища ултра фрапиращи фикс фантасмагории и небивалици, създадени, за да не им вярваме. И когато някои от тях се случат, какво правим? Затова с конспиративните теории по-внимателно, не бързайте с автоматичното „Не, не може да бъде“. Аз внимавам.

68. Как бихте се определил – либерал или консерватор?

Либерален консерватор. Всеки факт, казус, събитие има собствен код, изисква либерално или консервативно отношение. Това обаче не е достатъчно. Незабравимият Ян Енглерт казва „Богат или беден, ляв или десен, подлец или честен. Избери!“ Влизам в тази дилема на известния полски актьор и театрал. Ако желаем завръщането на хуманизма, трябва да видим заедно и либерали, и консерватори.

69. Смятате ли, че детето трябва само да определи половата си идентичност?

Добре, но не може ли малко по-късно?

70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?

Те, каквито и да са, не са по-различни, но винаги са по-мотивирани в стремежа да докажат качества. Имам чудесни приятели, моите уважения, но понякога се дразня от безсмислената показност. Различността не е аксесоар, бутониера забодена в голата гръд.

71. Интересувате ли се от спорт

Спортът се намеси съдбовно в моя живот. Аз не се интересувам, аз обичам това чудо веднъж завинаги. Спортът ме хвана за ръка и ме въведе в свят на мечтите, на супер шампиони, на световни рекордьори, на победители и победени, които стават и тръгват отново. Учех се от треньори ерудити, от колеги журналисти не по-малко популярни от шампионите. България беше явление в света. Спортът много ми даде, малко взе.

72. За или против пластичните операции?

„За“. Стига да не е прекалено.

73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

Нямам проблем, харесвам се.

74. Твърдо или меко легло предпочитате?

Широко! И твърдо.

75. Доволни ли сте от парите, които получавате?

Повече от 30 години разчитам на приходи от собствен бизнес.

76. Страхувате ли се от новото начало?

То е странно усещане за нещо неясно, недовършено, трудно различимо. Казваме: „Стига избори, разберете се“. Те обаче не се разбират, не ни слушат. Решават: „Отиваме на избори“. Ние обаче не отиваме, притеснени сме. И те са притеснени, дават го замислени, загрижени. Те все пак си знаят своя път, нашият не се вижда. В този смисъл изпитвам известно отегчение. И страх.

77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

Мечтая, ако не аз, наследниците да живеят в България – държава, в която природата и хората ще са еднакво привлекателни. Оставам тук. Завинаги.

78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

Преливам от събития и моменти на радост и тъга, но в незабравката класациите са неподходящи. Много истории, роман.

79. Най-тежкият период, който сте преживели?

„Как бяха скръбни мойте детски дни!“ Преповтарям понякога този стих на Димчо Дебелянов.

80. Коя е надеждата, която ви крепи?

Завръщането на хуманизма. Ето от тази утопия няма да се откажа.

81. Как си представяте света след 100 години?

След Втората световна война планетата е населена от 4 милиарда души. Сега сме 8. Ако се роим с този темп, човечеството ще стигне 20 милиарда. Въздух, вода, хляб за 20 милиарда – само това да е, се вижда колко трудно ще бъде. Много са предпоставките за апокалипсис, отсега се вижда.

82. С кого бихте живели на самотен остров?

С никого. Така ще съм спасил поне един нещастник.

83. Може ли да простите изневяра?

Непростима е изневярата на паметта. Страшно ме ядосва. Всичко друго се преживява.

84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

Моето семейство е на 56 години. Добавете поне две години преди това любов с Ирина и място за други не остана.

85. Привърженик ли сте на брака?

Семейството над всичко. Гражданският брак е само необходима административна процедура.

86. Романтичен ли сте?

Какъв друг да си, ако си се пръкнал на този свят на метри от Хисар капия в Стария Пловдив и все там си се кръстил, учил си букви и цифри, чел си стихове, пял си, плакал си, обичал си и все още пристъпваш тръпно по калдъръма.

87. Кой е любимият ви момент от денонощието?

Всеки миг, в който съм насаме. Обикновено нощта след 22 часа. Тогава идва тишината, моето време.

88. На кой народ симпатизирате?

Един народ, спасил от сигурна смърт хиляди арменци и евреи, който живее без мъст и пренебрежение с турци и цигани, милосърден е към всеки изпаднал в беда, заслужава повече от една симпатия. Обичам българския народ. И моля, колкото и превзето да звучи, не обиждайте България. Тя чува и стене. Един да се засегне, много е.

89. Кой е въпросът, който най-често си задавате?

„Къде ми е?“. Иначе продължавам да се питам ЗАЩО – въпросът на въпросите.

90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

С Хенри Кисинджър.

91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

Животът ме зареди с куп изпитания. Ясни цели, силно напрежение, много прагматизъм, никакви илюзии.

92. Кога свършва детството?

Никога. Ту си отива, ту се връща. Напоследък се заседява.

93. С какво никога не искате да се разделите?

С надеждата в един прекрасен ден да се добера до моята възлюбена Емона, да приседна с чудесни приятели, с очи, удавени от най-безбрежното Черноморие. Но не за ден-два, за много. Може би, някога.

94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

„Бъди винаги готов да се върнеш там, откъдето си тръгнал“, каза дядо ми Левон, когато поех за София. Тръгнах. Бях винаги готов.

95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

Съдбата е благосклонна към човешките постъпки, съобразява се. Вярвам в променящата се предопределеност.

96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

Вестникарството ме събра с гадателите, но така и не им се доверих. Все пак зодиакалната таблица е доста точна.

97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

Не, имам си други защити.

98. Каква е представата ви за щастие?

Искаш ли да си щастлив, направи го. За нещастието има кой да се грижи. И още: Нещо много малко или нещо много голямо може да те направи еднакво щастлив.

99. Как бихте искали да си отидете от този свят?

Рано ми е да мисля по този въпрос.

100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?

Да ме помнят. Просто да се сещат понякога. За Степан Ерамян, не Ере…