Юристката Мила Герасимова, която е дъщеря на отишлия си миналата година голям български актьор Димитър Герасимов, публикува на Фейсбук-профила си критичен коментар за редакцията на легендарния роман „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов, която напоследък лансира актьора Руси Чанев.

Ето какво написа Мила Герасимова на своя профил във Фейсбук:

...Един актьор се подигра с библията на българската литература – романа „Под игото“, чийто автор Иван Вазов е наречен от благодарните поколения – Патриарх на българската литература.

Нееднократно съм споменавала, че пристъпих в света на словото и литературата под влияние на моята баба, която беше учителка по литература, но беше и богато интелигентна, и ерудирана личност. Тя ювелирно създаде не само интересите ми към словното богатство, но и уважително разлистваше моите литературни търсения и вкусове.

Прочетох романа „Под игото“ преди да го изучавам в часовете по литература. Най-епичният роман в българската литература, най-мащабната картина на 500-годишното робско битие на народа ни, най-ярката образна палитра на достойни и запомнящи се герои. Наистина не помня да съм се затруднила с прочитането на романа. В онези детски години той беше вълнуващ като фабула не само с оглед националната гордост, която създава, но и като последователност на живи и същевременно иконични изображения.

Не помня и да съм прибягвала до необходимост да търся една или друга дума от романа, но и да го бях направила, една от големите гордости на дома ми, която аз съзнателно продължих, беше наличието на множество речници, които аз ползвах и ползвам и до момента.

Слушах Вазов и в талантливото изпълнение на моя баща. Благодарение на неговото дарование и титаничен глас, преоткрих поезията на Вазов и най-вече разтърсващата „Епопея на забравените“. Не мисля, че когато съм била свидетел на подобни рецитали, аз или някой от публиката не е разбирал думите на Вазов или неговите послания.

Но ето че актьорът Руси Чанев е решил да опрости, а оттам и осакати „Под игото“ с благовидното на пръв поглед намерение, да бъде по-лесно смилаемо за младото поколение. След 7-годишен труд, при положение, че Вазовият епос е написан за 2 години, Руси Чанев е премахнал думи, изречения, цели части от романа, а други е променил. Сега този инвалиден труд воглаве със своя автор обикаля страната и извън нея, за да бъде представен „достъпно“ на аудиторията.

Руси Чанев е известно и разпознаваемо име. Моето лично мнение, което не следва да ангажира никого, е че той беше отличителен и истински талантлив в ролята си от филма „Авантаж“. Роден е да изиграе тази роля, както се казва. Но няма нищо по-жалко, противоестествено и преиначено от ролите му на Дилбер Танас от „Мера според мера“ или поп Алигорко от „Време разделно“. Да не говорим, че Дилбер Танас дотолкова промени говора и излъчването му въобще, че той сякаш си остана завинаги в тази роля. Макар че, като сме тръгнали да говорим за ясен и разпознаваем език, такъв в героите на „Мера според мера“ нямаше, нямаше и нищо общо с езика на македонските българи. Диалектът беше преекспониран, лъжовен и неадекватен. Говорила съм с експерти за това.

Горното, както казах, е мое лично мнение. Имам и още впечатления, които мога да споделя, но не мисля, че е нужно. Но при тази професионална неуравновесеност, за мен е истински грубо, грозно и даже нагло, този актьор да прави такъв неадекватен репешаж на Вазов.

Преди години, при предстоящо изпълнение на Вазовия „Левски“ от моя баща, представител на църквата си позволи да дойде зад сцената и в каноническото си качество да поиска да бъде премахнат от текста онзи стих отнасящ се до предателството на Левски: „Той биде предаден, и от един поп! Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за Бога, туй пятно на храма ......“. Татко отговори: „Аз съм твърде незначителен, за да си позволя да редактирам Вазов.“

Дори да е естествено да помня с гордост и умиление действия и позиции на моя баща, това не е поводът да се срамувам от безпардонното кълцане на Вазов от друг жрец на Мелпомена. Тук темата ми е не за актьорите. Болката ми е за неуважението към историята и литературата ни, за неглижирането и подигравката с Вазов и неговото завещание: „„От днеска нататък българският род история има и става народ!“