Снежана Тодорова (крайната вдясно) със сертификата за СБЖ и Таня Глухчева с нейния сертификат за "Медиен посланик" заедно с председтеля на ОКАЖ Хи Пинг и с Ву Су, изпълнителен директор на Форума на журналистите "Един пояс, един път"

Ето какво разказа Снежана Тодорова след завръщането си от Китай специално за сайта на СБЖ:

Както е известно, нашият Съюз на българските журналисти има договор за сътрудничество с Общокитайската асоциация на журналистите (ОКАЖ) от 37 години. През целия този период и до днес поддържаме активни и ползотворни отношения с китайските колеги. Организираме и редовни журналистически обмени, което позволява на живо взаимно да опознаваме страните и културите си.

Нека напомня, че на 29 юни миналата година, в присъствието на посланиците на двете ни страни, заедно с изпълнителния секретар на ОКАЖ Тян Юхун подписахме на церемония в СБЖ меморандум за учредяване на Българо-китайски медиен център със седалище в Международния дом на журналистите (МДЖ) край Варна.

Отличното сътрудничество между СБЖ и ОКАЖ намери израз и чрез приобщаването на нашия Съюз във Форума на журналистите към инициативата „Един пояс, един път”, в чиито предходни издания съм била канена да участвам като председател на СБЖ.

Тазгодишното издание на Форума, в което участваха над 100 журналисти от 55 страни, се състоя в китайския град гигант Чунцин в последните дни на август. Още като ми отправиха поканата да участвам и сега, организаторите ме помолиха да подготвя кратко слово на английски, което да произнеса на откриващата тържествена сесия. Постарах се в него много концентрирано да припомня традиционното приятелство между двете ни страни и факта, че България е втората държава, установила дипломатически отношения с КНР. Акцентирах и върху сътрудничеството между СБЖ и ОКАЖ.

Другата българска представителка на форума бе младата журналистка от в. „Дума” и член на СБЖ Таня Глухчева. Тя на свой ред участва миналата година в международна китайски програма за журналисти, а след завръщането си в България издаде и книгата „4 месеца и 22 часа” с впечатления от Китай.

Домакините на сегашния Форум за журналисти към „Един пояс, един път” се бяха погрижили за много наситена програма за всички участници. Искаха поне донякъде да опознаем феноменалния 34-милионен Чунцин чрез посещения на предприятия, образователни центрове, забележителности и т. н.

Бяхме например във впечатляващ с размаха си и много модерен завод, произвеждащ автомобили, както и в техникум към него, който подготвя съответните кадри. Заведоха ни и в прекрасен зоопарк, в който се порадвахме на панди – видяхме ги как закусват, насядали почти като хора по издялани от дърво столове край дървена маса.

Посетихме и изключителните скални изображения на Буда, издялани в планината Баодинг, като преди това ни бяха прожектирани и два удивителни филма за историята на създаването на тези барелефи и за техните послания през вековете.

Направи ни впечатление изключителната чистота в целия Чунцин и отработените на всички нива системи за рециклиране на отпадъци.

Градската среда е аранжирана с вкус към съчетаване на полезното с красивото – например, автобусна спирка, представляваща художествено скулптурно произведение, но и с отлични възможности да дава сянка при слънчев пек и подслон при дъжд.

Технологиите са навсякъде в бита. По крайбрежната алея попаднахме дори на говорещи пейки – те започват да говорят, щом ги доближиш. Естествено, говорят на китайски и ние не разбрахме какво ни казват.

Видяхме и прочулото се с многобройни снимки в интернет чудо на Чунцин – в един от най-населените жилищни квартали метрото практически преминава през шестия етаж на един от блоковете – безшумно и без да се тресе всичко наоколо, както сме свикнали от обичайните подземни железници.

Чунцин е един от четирите „градове на централно подчинение в КНР” и със своето 34-милионно население се води най-големия град в света. Заеманата от его територия е колкото тази на Австрия.

Сред населението му има много млади хора – набива се на очи, че работещите са все млади. Пенсионната възраст е 55 години за жените и 60 за мъжете.

За нас, участниците във Форума на журналистите към инициативата „Един пояс, един път”, се грижеха многобройни млади доброволци. Изключително всеотдайни, енергични и мили.

Основен организатор на Форума бе Общокитайската асоциация на журналистите, а основната издигната инициатива бе учредяването на Международен дом на журналистите, който да обединява най-широк кръг журналисти от цял свят.

На СБЖ, заради активната ни международна дейност, бе връчен специален сертификат за почетно членство в този Международен дом на журналистите. Другият европейски представител, получил подобен сертификат, бе колегата от Полша.

Когато ми връчваха сертификата, попитах дали вече съществува построен Международен дом на журналистите в Китай, и ми отговориха, че тепърва предстои да се строи. Тогава изтъкнах, че в България вече имаме такъв Дом – нашия Международен дом на журналистите край Варна, чиято 65-годишнина отбелязваме през тази година. И именно той е избран за седалище на създадения миналата година съвместно с ОКАЖ Българо-китайски медиен център. Изказах и предположение, че вероятно идеята и за сегашната инициатива, подета на Форума в Чунцин, може би е вдъхновена от нашия Дом. Ето защо предлагам следващият Форум на журналистите към инициативата „Един пояс, един път” да се проведе в нашия МДЖ край Варна. Това бе посрещнато много ентусиазирано. Предстои да се уточняват подробностите.

Другият вълнуващ момент бе връчването на сертификати за „Медийни посланици” на четирима китайски журналисти и на трима чуждестранни. Чуждестранните бяха представители на Аржентна, на Египет и на България – в лицето на колежката Таня Глухчева.

Към България и към СБЖ бе проявен оживен интерес от много представители на журналистически органзацаии от различни страни. Колеги от Индия, Камбоджа и Мексико изразиха и желание за сключване на двустранни договори за сътрудничество със СБЖ, което, разбира се, тепърва ще се обсъжда.

Завръщам се с много зареждащи впечатления от участието във Форума в Чунсин, които сякаш изтриват и умората от общо 29-те часа път с прекачвания и престои на няколко летища. Най-зареждащо е чувството за общност, сътрудничество, приятелство, позитивизъм, което все пак може да обединява журналистите от различни страни дори и в сложен и напрегнат свят като днешния. Всъщност точно работата на журналистите е особено важна, за да може духът на разбирателството да надделява над конфронтацията – а това, мисля си, е и естествената потребност на повечето хора по света.