Предлагаме портрет на Кеворк Кеворкян във връзка с неговия предстоящ юбилей, подготвен от проф. Маргарита Пешева. Сайтът на СБЖ също честити юбилея на Кеворк Кеворкян с пожелание за непрекъсваща творческа целеустременост!

В класическата испанска фиеста, тореадорът е в постоянна игра със смъртта, той предизвиква не само бика на арената, но и самия себе си. Той залага на карта живота си, защото вярва в своите знания, умения и отлична подготовка. Тореадорът винаги разчита, че той е по-силният играч на арената, който винаги може да победи бика.

От десетилетия Кеворк Кеворкян работи в актуалната журналистика. Написал е стотици статии, които са посветени на националната съдба и участта на обикновения човек, който често е лишен от права и справедливост. Любовта му към българското и родното се улавя във всяка негова публикация. Страстно желае животът в страната да стане по-добър, законите да се спазват от всички, да има обществен морал и социална справедливост. Неслучайно страницата на Кеворк във Facebook има хиляди харесвания, споделяния, коментари и ангажирания.

Над всичко друго, е неговият изключителен принос като телевизионен журналист, който цели три десетилетия създава , развива и надгражда на малкия екран най-голямото тв постижение в 65-годишната история на Българската телевизия – предаването “Всяка неделя”.

Тореадорът, телевизията

Величието на телевизионния успех на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя” е, че той, като истински телевизионен тореадор, излиза на арената, но „бикът е вътре в него“, той постоянно се състезава със себе си. Всяко следващо издание на „Всяка неделя”, всяко следващо тв интервю за него е все същото много сериозно медийно сражение. През годините постоянно се състезава на телевизионната арена: с рутината на професията – с догматизма на властта – със „съпротивата“ на събеседниците – с отсъствието на опит у зрителите за толкова голямо медийно предизвикателство. Но Кеворкян е безподобен медиен тореадор. Той прекрасно знае, че всеки голям журналистически успех е жестоко състезание с „бика вътре в теб“, който трябва да победиш, за да успееш.

„Всяка неделя”, тв мостове

„Всяка неделя” безспорно е визионерско предаване, което изпреварва времето и епохата си. То винаги се излъчва само на живо. В продължение на три десетилетия, остава територия на свободното слово и новаторските експерименти. От 1983г. предаването се излъчва директно от различни европейски столици между които – Москва, Будапеща, Париж, Талин, Варшава и др. „Всяка неделя” има 1060 емисии, с над 6000 гости, на които Кеворкян задава близо 70 000 въпроса.

Той предлага на зрителя десетки оригинални рубрики, които налагат „Всяка неделя“ в зрителския поглед като новаторска телевизионна програма. Неслучайно редица нейни рубрики след време се „клонират” в други тв програми –„Събеседник по желание”, „Сюжет за малък разказ”, „Арбитраж в неделя”, „Час по семейна история” и др. Предаването има рубрики за разследваща журналистика, здравна и спортна проблематика, историческа памет и др. Тук се излъчват италианското калчо, първото тв бинго. Именно „Всяка неделя” провежда всенародна изключително успешна кампания за събиране на средства за възстановяване на войнишките паметници, която е първа по рода си у нас.

Благодарение на таланта, майсторството и творческите усилия на Кеворкян, ”Всяка неделя” цялостно разполага родната тв журналистика на територията на големите личности и големите идеи, тя улавя духа на времето и социалната промяна, които щедро предлага на българския зрител.

Това е първото телевизионно предаване у нас, което осъществява тв мостове с много известни събеседници от други страни и континенти.Те дават възможност на българския зрител да се сравнява и съизмерва с други култури, личности и творчески постижения. Медийната територия на „Всяка неделя” включва 58 телемоста от 39 града в 17 държави на 4 континента.

Събеседниците, професионалния подбор

Кеворкян се отличава с умелия професионален подбор на събеседниците, които предлага на българския зрител. В най-известната рубрика ”Събеседник по желание” и нейния наследник „Гореща линия” участва почти целият елит на българската интелигенция, което прави много видими сериозните постижения и ценности, които изповядват големите водачи на нацията.

Българският зрител за първи път получава и невероятния шанс да види и десетки знаменити представители на световния елит в областта на политиката, науката, изкуствата. Кеворкян с професионално самочувствие разговаря със световно известният диригент Хербет Караян, с писателя Уилям Сароян, с политика, който събори Берлинската стена Михаил Горбачов, с кинорежисьора Анджей Вайда, с писателя Гор Видал, със социалните мислители Джон Кенет Гълбрайт и Ноам Чомски… - те са само част от една зашеметяваща поредица от истински световни знаменитости.

Оригиналните въпроси

Кеворк е изключителен майстор в задаването на оригинални въпроси, много умни и дълбоки по смисъл и духовни послания. В дългия живот на „Всяка неделя” той успява да зададе около 70 000 въпроса, от които само нищожна част се повтарят. Не зная за друг такъв случай в световната история на телевизията. Ето няколко примера, характерни за неговия стил :

-към Рангел Вълчанов, кинорежисьор:”Кога разбрахте, че победеният ви е по-симпатичен?”;

–Към Мирон Иванов, писател-сатирик:”Кои са най-дразнещите полуфабрикати в нашия живот?;

–към Любомир Левчев, поет и писател: ”Кой ще открадне България? Мислил ли си за това?”;

–към Паулу Коелю, писател :”Ако някой човек ви каже, че хлябът е по-важен от вярата, какво ще му отговорите?”

Тези твърде необичайни въпроси изненадват събеседника, провокират неговата емоционална реакция и, в крайна сметка, довеждат зрителя до истината за него.

Поглед в бъдещето

Кеворкян е визионер, той гледа далеч напред и, в някои отношения – предугажда бъдещето. Във „Всяка неделя” той прави опит, макар и неуспешен, чрез компютър да изиграе партия шах със световния шампион по шах Гари Каспаров. Чрез този опит, той фактически предсказва бъдещето. През 1997г.изкуственият интелект „Дийп Блу” на Ай Би Ем наистина побеждава световния шампион по шах Гари Каспаров, с което се слага край на хилядолетното предимство на homo sapiens в играта на шах.

Професионалната етика, идеологическите клишета

Кеворкян никога не пренебрегва изискването за професионална етика в студиото по време на разговора, той не загърбва подчертано коректното си отношение към всеки събеседник. Без значение дали той е световно известен учен, лауреат на Нобелова награда, или най-обикновен работник. Като тв водещ, в него има постоянен глад за умен разговор, който задължително се разполага отвъд пределите на идеологическите щампи и клишета.

Морфологично изследване с непредставителна извадка от 180 въпроса показа, че в рамките на тази извадка Кеворкян използва в своите интервюта само 4 лексеми, които са част от комунистическата фразеология и идеологическия речник на епохата. При това ги употребява в строго исторически контекст.Това са лексемите „комунизъм”,„Варшавски договор” и „соцлагер”, които използва в интервюто си с Михаил Горбачов (2002) и абревиатурата „КГБ” (Комитет за държавна безопасност) в интервюто си с академик Владимир Ажажа (2004).

Въобще, избягването на строго комунистическата фразеология е характерно за неговата журналистическа работа през цялото съществуване на „Всяка неделя” - неслучайно Секретариата на ЦК на Българската комунистическа партия, и лично Тодор Живков, се занимават с липсата на демонстрации за идеологическа вярност в програмата. На 22 ноември 1984 година, на среща с актива на кинодейците във Варна, Живков хвали известния режисьор Христо Христов за новия му филм „Събеседник по желание“ и по този начин го реабилитира след жестоките критики за предишния му филм „Една жена на 33“. Живков казва: „Духовната култура е в подем, в киното е направена огромна крачка напред. Критиката на някои отклонения не доведе до стагнация, а до подем. Филмът „Събеседник по желание“ прави поврат, защото в него комунистът защитава своя идеал, а във „Всяка неделя“ тъкмо това го няма“.
Това е свидетелство от книгата „Политически фрагменти“ на бившия секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов.
Всъщност, Кеворк никога не прекрачва границата, след която неговите въпроси и цялото предаване биха изглеждали верноподанически към тогава господстващата комунистическа идеология. Също така, под никаква форма, не взема участие във Възродителния процес, за разлика от други известни тв предавания и журналисти. Това му създава немалко врагове и той прави нещо наистина безпрецедентно - иска вот на доверие и 488 945 хиляди зрители му гласуват доверие, което е изключително медийно постижение за времето си.

Журналистиката и политиката

Кеворкян, по никакъв повод, и при никакви обстоятелства, не се изкушава да „влезе на бял кон” в политиката, да създаде партия и стане депутат в Народното събрание. Със сигурност е имал много възможности да направи именно това – да се възползва от голямата слава на „Всяка неделя”, натрупана през годините, която би му позволила да предефинира своята персона от журналист на политик.

В своя публикация казва, че: „майсторството в телевизионния занаят е и в това, да устояваш на някои изкушения, които изглеждат неустоими”. Че няма как да бъдеш отличен журналист, ако кръвосмесително прекрачваш границата, която отделя политиката от журналистиката.
И днес, Кеворкян много активно работи на журналистическия терен, и със своите публикации безстрашно критикува цялата политическа класа за нейните действия и бездействия- както управляващи, така и опозиция. По неговия собствен израз – „Журналистът винаги трябва да е трън в петата на властта”.
„Кеворкян е феноменален диалогист, безподобен словесен гладиатор. Има богохулен стълб от думи в диалогичността на Кеворк. Това е неговата самоубийствена дързост. Кеворкян премина през границите на две епохи, без да се налага да се видоизменя, да се самоотрича, да се пригажда” – пише за него големият поет Любомир Левчев.

“Истината винаги е над нас“

Това е девизът на „Всяка неделя” – всъщност, това са последните думи на английския алпинист Мълъри, който завинаги изчезва на стотина метра под връх Еверест. „Всяка неделя” десетилетия отстоява и защитава истината, което й създава висока публична репутация сред голямата национална аудитория.

– „Всяка неделя” беше свободна зона, безмитна зона. Там нямаше цензура. Можеше човек да говори това, което мисли”– казва големият писател Йордан Радичков.

–„Кеворкян си носеше своето плуралистично начало. Той винаги вземаше от различни хора различни мнения, предизвикваше ги към изповеди, за да издири истината. Той беше разбрал, че истината не може да е само от едната или от другата страна…”– казва известния поет сатирик Радой Ралин.

– „Остро беше предаването за тия времена. „Всяка неделя” беше голям прозорец към света и към това, което става в страната. Тогава нямаше нито парламент като хората, нито печат, какъвто трябва. Беше едно нескончаемо надпяване по една и съща мелодия, а „Всяка неделя” се различаваше и изпълняваше до известна степен ролята на несъществуващия парламент, на несъществуващите вестници с влияние. Създаде наченките на един по-свободен и нормален диалог в обществото.
Интервюто с Амосов беше събитие. Той каза много силни думи за времето, за пороците на социализма, а това бяха неща, които не бяха озвучавали българското политическо пространство в продължение на пет десетилетия” – казва народоведът Тончо Жечев.

–„Програмата се появи в годините, когато комунизмът започна да отстъпва от своите основни позиции и идеологеми. Тя предизвика едно първоначално сътресение сред нашата общественост, защото в нея се задаваха нестандартни и неудобни въпроси, повдигаха се теми, които реално интересуваха хората. Възстановяваха се истини, смазвани в продължение на дълги години.

„Всяка неделя” стана феномен, защото издигна и защити една нова платформа, далеч по-цивилизована от тази, която господстваше в медиите тогава. Второ − тази платформа беше защитена с изключително професионално майсторство от Кеворкян.

Амосов категорично отрече тогавашната ситуация и даде на Кеворкян възможност да утвърди „Всяка неделя” като една от най-демократичните платформи в България” - казва известният български историк Николай Генчев.

През цялата си кариера, Кеворкян остава верен на истината, по отношение на която не прави никакви компромиси. Най-характерният пример за този му журналистически подход е неговото интервю с академик Николай Амосов, проведено в края на 1988г., по Коледа, директно от Киев – чрез телемост.

Случаят „Николай Амосов“

Академик Николай Амосов е световно известен сърдечен хирург и кибернетик. Неговата книга „Мисли и сърце” е издадена в над 40 страни. Кеворк, както винаги, безстрашно търси истината, той не заобикаля острите, съдбоносните въпроси за своето време. Ето един фрагмент от това знаменито интервю:

–„Кои бяха лъжемитовете, които нанесоха най-голяма вреда на вашето общество?”-пита Кеворкян.

–”Най-големият лъжлив мит беше митът за неограничената възпитаемост на човека. Извършвайки революцията, и след като променим обществения строй и окачим лозунги по стените, всички бързичко ще станем по-добри. Това е главният мит. Изминаха повече от 70 години, но ние не станахме добри. И втория мит е, че капиталистическата система вече е обречена на бърза смърт. Това също не се потвърди и изглежда няма да се потвърди”.

–Кой от популярните лозунги е бил най-неприемлив за вас?”- пита още Кеворкян.

–„Най-неприемлив лозунг за мен беше „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, тъй като митът за това, че именно на пролетариата са свойствени всички високи морални качества, не се потвърди в практиката”.

Интервюто на Кеворкян с акад. Амосов отеква като истинска медийна бомба, година преди падането на Берлинската стена. „Империята на злото“ и сателитите й все още изглеждат непоклатими. Вестник „Правда”, орган на КПСС, и вестник „Работническо дело“, орган на БКП, излизат под основния лозунг на комунистическата идеология „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ – а тъкмо той е отречен във ВН. Това предрешава съдбата на предаването на Кеворкян. В края на юни 1989г. „Всяка неделя” е спряна. На мястото на най-добрата тв програма властта решава да излъчва сериала „Отмъщението на самурая”. ”Отмъщнието на самурая”!? Номенклатурата искаше да внуши, че е всесилна!” коментира по този повод Кеворкян.

Глаголът „кеворкирам“

Глаголът „кеворкирам”, по спомени на актрисата Катя Паскалева, се ражда спонтанно в „Клуба на кинодейците”. Едва ли има друг подобен случай в историята на световната телевизия. Проблемът е, кога личното име на един телевизионен водещ се превръща в глагол, а оттук - в телевизионна метафора и символ? Превръщането на личното име на Кеворк като тв водещ в глагол е изключително висока оценка за неговата журналистическа работа. Чрез този глагол, публиката признава неговото творческо превъзходство над всички останали телевизионни журналисти.

Оригиналното тв интервю

В студиото, Кеворкян успява да извади максималното от събеседника, а и от себе си. В рубриките „Събеседник по желание” и „Гореща линия”, той самоотвержено работи за своите зрители. Година след година, той им предлага интервюта с именити събеседници, които променят начина им на мислене, както и техните оценки за истинските творчески постижения.

Кеворк неизменно проявява емпатия към събеседника, умее да го слуша, интересува се от истината – за неговата творческа работа, за висините в живота и професията. Съзнателно, но и интуитивно, знае как да прикове вниманието на събеседника – чрез чувство за хумор и директни въпроси, чрез всекидневно говорене, което предполага кратки и ясни изрази, а не досадна бъбрива фразеология. Притежава висок самоконтрол на разговора в студиото, който се постига с дълга подготовка, която не допуска неприятни изненади. Безспорно е неговото умение да се доближава до всеки събеседник, което му позволява да скъси психологическото разстояние и съдържателно да развие разговора. Като водещ, се намира еднакво близо „до” високо образования събеседник и „до” ниско образования.

В трите десетилетия на „Всяка неделя”, Кеворк поддържа висока степен на самооценка на своята работа, никога не е напълно доволен от себе си. В разговора залага на честната игра със събеседника, което не означава, че избягва да задава изненадващи или пък неудобни въпроси.

В студиото успява да покаже емоционална топлота към всеки събеседник, да го предразположи към откровен разговор, което не е присъщо за всеки водещ. Има вродено чувство на благородство към събеседника, прощава му някои грешки и неточности. На себе си много трудно прощава грешките. Притежава здравословно любопитство към другия човек, без значение неговия статус, образование или обществена позиция. Понякога открива истински „диаманти” сред обикновените хора. Всъщност във „Всяка неделя” той не престава да се интересува от техния живот и човешка съдба. В това накратко се резюмира неговото величие на телевизионен водещ.

Кеворк – медиен тореадор

Малкото студио на „Всяка неделя” се оказа онази медийна корида, на която се провеждат много и различни сражения – със събеседниците – с рутината на националната аудитория– с идеологическото твърдоглавие на управляващата политическа класа – с медийната гилдия, която често не е готова да понесе толкова голям професионален успех.

”Всяка епоха ражда героя, който й е нужен – казва Унамуно. Кеворк е именно такъв герой – в него се въплътява „индивидуализираната колективна душа”, над която той властва като телевизионен журналист и публицист няколко десетилетия. С рядка дарба, талант и поразителна сила на характера, Кеворкян съумя да превърне „Всяка неделя” в трибуна за култура, политика, социални и духовни събития, която изпреварва времето, руши стереотипите, преборва предразсъдъците. И през годините дава шанс на силните, талантливите и смелите. На онези истински герои, които вървят срещу течението, постоянно търсят предизвикателствата, и не се страхуват да размахват „аления плащ” на промяната.
Тук е удачно да припомним и оценката на Петър Увалиев за Кеворкян: „Вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед“.

Завещанието

Качествената журналистика на Кеворкян днес е особено нужна на новото поколение журналисти, които се нуждаят от свой професионален пример.

Неговата телевизионна кариера и днес остава образец за следване. От привидно малката медийна територия на „Всяка неделя” всъщност започна голямата промяна. Онова значимо културно и духовно разширяване, което доведе националния поглед до други страни, цивилизации и личности. Нарастването на света и живота във „Всяка неделя” неизбежно промени националния поглед.

Честит юбилей г-н Кеворкян! С пожелание за здраве, все така професионално и безкомпромисно да търсите истината, която неизменно остава някъде там– в подножието на Еверест!

М.Л.