В рамките на кампанията си "Изправете се в защита на журналистиката" Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) ще проведе на 23 и 24 септември в Истанбул, Турция, семинар за колективното договаряне в сферата на журналистическия труд.

За подготвяния семинар съобщава сайтът на ЕФЖ. Посочва се, че сред темите са различните предизвикателства около колективното договаряне, включително развиващия се медиен пейзаж в дигиталната ера. „Няма универсален подход към колективното договаряне. Всяка страна е различна и ще трябва да адаптира своята политика към настоящата си трудова система и среда. Колективното договаряне обаче е от ключово значение за овластяването на работната сила и за осигуряването на здравословна работна среда, в която основните права да се зачитат и защитават“, заяви Мая Север, президент на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и на Синдиката на хърватските журналисти (TUCJ).

С приемането на европейската директива за минималната заплата през 2022 г. всички европейски държави са задължени да насърчават колективното договаряне, припомня сайтът на ЕФЖ. Европейският съюз реши през 2022 г. да постави пред своите държави членки целта за 80% покритие на колективното договаряне.

Проблемът е, че много от тези страни все още трябва да извървят дълъг път, преди да достигнат този процент. От тези, които не го достигат, ЕС изисква да насърчават колективното договаряне чрез национални планове за действие, които трябва да бъдат приети до края на 2025 г.

Тези решения бяха предшествани от две години (2022-2024) на изследвания и анализи за това, как най-добре да се насърчи колективното договаряне чрез политически действия. UNI Europa – Европейската профсъюзна федерация в секторите на услугите, събра 20 експерти от цяла Европа, за да обсъдят това предизвикателство. Резултатът е доклад, разделен на пет глави и 20 приложения за около 20 различни страни.

Докладът има за цел да разгледа как публичната политика може да създаде среда, която да благоприятства колективното договаряне от гледна точка на по-ефективна промяна в условията на труд.

Още в началото си докладът подчертава, че най-ефективната форма на колективно договаряне е договарянето между множество работодатели, което да включва множество компании и следователно да води до повече промени.

Първите две части на доклада описват как участниците в колективния договор, профсъюзите и работодателите могат да се организират по-добре за преговори.

Насърчаване на профсъюзното членство

Експертите предлагат множество начини за постигане на това, включително създаването на индустриални съюзи, които обхващат всеки сектор. Една от най-важните задачи е да се действа срещу потенциални пречки, които биха могли да разубедят работниците да се присъединят към профсъюзи, като например ефекта върху кариерата им и потенциалното сплашване от страна на работодателите. От друга страна, на работодателите също трябва да се даде възможност да организират договарянето си.

Докладът изброява три критерия, по които трябва да се действа: работодателят трябва да има желание, способност и организираност. Подобно на синдикатите, експертите откриват множество политически идеи: прилагане на задължително членство или използване на национални и европейски фондове за създаване на секторни синдикати.

Посредничество и политически натиск

Докладът дава представа как законодателите могат да улеснят колективното договаряне за всички участници чрез инструменти като посредничество и политически стимули. В документа също така се подчертава ролята на правото на стачка като форма на договаряне, както и изискването и двете страни по сделката наистина да искат споразумение. От съществено значение е този резултат да бъде желан за страните, а това изисква ефектът от него да бъде голям и широко популяризиран.

За да се постигне това, европейските експерти предлагат широк набор от инструменти като обществени поръчки или трудови съдилища.

Значение на насърчаването на културата за колективно договаряне

Успешните споразумения се правят много по-лесно, ако се обсъждат в благоприятна среда. За да се развие тази култура, експертите предлагата да се наблюдават договарянията и споразуменията, те да се прилагат в образованието (в училищата, но също и в други образователни структури, като бюрата по труда) и дори да се създадат награди за колективно договаряне. Както се съобщава от UNI, „този доклад има за цел да бъде начало на дискусия, отправна точка за профсъюзите и политиците, които обмислят положителни мерки за колективно договаряне, за да намерят вдъхновение, което след това могат да превърнат в най-ефективните политики на национално ниво.“