Председателят на Управителния съвет (УС) на СБЖ Снежана Тодорова и членът на УС Анна Заркова взеха участие в работната дискусия, организирана от Асоциация „Прозрачност без граници“ на тема „Защита на лицата, разкриващи информация за нарушения – ролята на гражданските организации в България“.

Дискусията, която се проведе в Дома на Европа, постави на обсъждане ключовите въпроси за правната рамка, уреждаща защитата на лицата, разкриващи информация за нарушения.

База за разискванията беше философията и духът на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза и претворяването й чрез транспониране в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения са свързани на първо място със защитата на обществения интерес.

Дискусията акцентира и върху доверието като ключов елемент за прилагането на философията и духа на законодателството за защита на лицата, разкриващи информация за нарушения, за да се осигури жизнеспособна система. Доверието е основа за наличието на подкрепяща среда и е водещо за обществената и организационна култура, но е едно от основните предизвикателства в страната, подчертаха още участниците.

Липсата на разбиране и подкрепяща среда, която може да се обобщи с разглеждането на разкриването на информация за нарушения през призмата на доносничеството – още в процеса на разработване, разглеждане на законопроектите в Народното събрание, приемането на закона и последващото публично говорене за него често е фокусирано върху „регламентиране на доносничеството“, вместо върху целите на новото законодателство, средствата за тяхното постигане и информиране на обществото за тях по достъпен начин, констатираха експерти

От друга страна, липсата на информация и публична кампания и дейности за преодоляване горните предизвикателства водят до негативните обществени и професионални нагласи, приемането на правната уредба като поредната „административна бухалка“ от задължените лица в частния сектор и липсата на достъпна информация за лица, които потенциално биха разкрили информация за нарушения, също не допринасят за създаването на ефективна система.

В дискусията бяха определени и ключовите дефицити и предизвикателства, свързани с националната правна рамка и нейното прилагане. Те се наблюдават в наличието на двугодишен срок за сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години и са основна пречка за образуване на производство, което на свой ред е пречка за предоставяне на защита и подкрепа на лицата, подали такива сигнали.

Липсва и подробна уредба на публичното оповестяване и ролята на гражданския сектор и журналистите, което не създава предпоставки за ефективна защита на източниците на информация на журналистите и гражданските активисти и поставя, както тях, така и лицата оповестили публично информация за нарушението, под угрозата на сериозни ответни действия, включително образуване на съдебно производство, което може да приеме формата за стратегическо съдебно производство срещу участието на обществеността и да причини сериозни финансови и репутационни вреди и негативни психологически последствия за журналисти, граждански активисти и техните източници.

След дискусията участниците се обединиха и около препоръките, като отбелязаха, че:

- практиката на КЗЛД по прилагане на закона е от решаващо значение дали ще имаме ефективна система, особено по отношение на прилагането за забраната за ответни действия и мерките за защита, както и коригиращите действия и в този смисъл е важно:

- административната практика на Комисията да бъде известна, прозрачна и достъпна, за да даде насока на задължените страни; информацията за лицата, подаващи сигнали за техните права, мерките за защита и възможностите за подкрепа да е написана по ясен и достъпен начин, особено в писмата, уведомяващи лицата за мерките за защита.

Създаването на ефективна система за защита означава операционализиране на мерките за подкрепа, следователно е необходимо да се създаде ясна финансова рамка и механизми за насочване на лицата към специализирана правна помощ, психологическа и друга подкрепа, препоръчаха още експертите по време на дискусията.

Поддържането на диалога и развиването на мрежа за обмяна на информация и добри практики: обсъдените празнини, предизвикателства и препоръки за преодоляването им, както и възможностите неправителствените организации, журналистите, институциите и бизнеса да сътрудничат за създаването на цялостна и ефективна система за защита на лицата са сред основните причини Асоциация „Прозрачност без граници“ да инициира диалога и да заяви готовност да поддържа обмяната на информация и добри практики в развиваща се мрежа.

Работната дискусия е част от инициатвата „Легитимност и отчетност за по-добра защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения (ЛЕО),  изпълнявана от Асоциация „Прозрачност без граници“ в партньорство с Transparency International Romania и Националната агенция за почтеност на Румъния и съфинансирана от Европейския съюз, програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV)“.