При много голям интерес в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата „Разговор за Палестина: Поглед върху историята на конфликта между араби и евреи“ на Николай Малинов, Вихра Павлова и Валентин Радомирски.

Сред дошлите да уважат авторите имаше много дипломати, журналисти, историци. Днес Палестина е една от горещите точки в Близкия изток където животът на мирните жители е под кървавия знак на войната.

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова приветства топло всички дошли да се запознаят с новата книга, посветена на жестокия конфликт в Близкия изток, едно трагично събитие във века на високите технологии и изкуствения интелект.

„Много се радвам, че авторите на „Разговор за Палестина“ Николай Малинов, Вихра Павлова и Валентин Радомирски избраха нашия клуб „Журналист“ за място, в което днес ще си говорим за нова книга и за всичко, което се случва в тази най-гореща точка на света - Палестина – се обърна към присъстващите Снежана Тодорова. - За тази война, която Израел води от много години срещу един народ, но през последните месеци тя е особено свирепа, особено жестока. Това, което се извършва, вълнува целия свят".

Снежана Тодорва продължи: "Вероятно тези, които следят сайта на СБЖ, знаят, че темата за Палестина и за конфликта там е много близка за нас. Това е напълно обяснимо и по чисто човешки причини, а и поради това, че СБЖ от няколко години има договор за сътрудничество със Синдиката на палестинските журналисти и писатели. Имах възможността преди време да посетя Палестина и наистина да се убедя какво означава да се живее в окупирана страна. Видях и се срещнах с бежанци в бежанските лагери там. Видях как по принуда всички са изселени от територии, на които са живели палестинци. Много зловещо бе да се види как в един от рйоните, които посетих, се забелязват само ортодоксални евреи и е останал един-единствен плестинец, който отказва да напусне своето нещастно магазинче, защото това е земята, на която се е родил.“

Проф. Мюмюн Тахир на свой ред също говори за новата книга на Николай Малинов, Вихра Павлова и Валентин Радомирски. Той съобщи, че книгта трябвало да представи проф. д.ф.н. Орлин Загоров, автор на предговора на книгата, но поради заболяване не му е възможно да присъства.

Според проф.Мюмюн Тахир, „за да бъде нещо творчество, не е достатъчно само да е ново, то трябва да има стойност и да е подходящо за когнитивните искания на съответната ситуация“. „В този контекст книгата на Николай Малинов, Вихра Павлова и Валентин Радомирски е поглед върху историята на конфликта между араби и евреи за Палестина – каза Мюмюн Тахир. - Тя представлява иновативно изследване на значим проблем, като историята между араби и евреи. Актуалността на темата, която ни предлагат авторите, е повече от безспорна и очевидна за днешното смутно и преломно, а в много отношения дори и непредсказуемо обществено-историческо време. Още в началото те са успели да открият отличителното в разработения проблем, т.е. обективно и потенциално са анализирали поставените теми. Не би могло да се даде жанрово определение на тази книга, защото тя е своеобразна синергия от две статии – едно изследване на Николай Малинов и един разговор, проведен на 21 ноември 2023 г. между Николай Малинов, Вихра Павлова и Валентин Радомирски.“

За проф. Тахир именно „този подход прави книгата вълнуваща, интересна и четивна“. Според него в разработката си „Поглед върху историята на конфликта между араби и евреи“ Николай Малинов прави задълбочен исторически преглед, оценка и анализ на този конфликт, като подчертава, че той е ожесточено противопоставяне между два семитски народа и подробно обяснява защо ги наричат семитски.

Другата идея в текста е за създаването на две държави. Николай Малинов има предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1947 г. и пише, че ако тази резолюция е била изпълнена, не би се стигнало до арабско-израелската война 1948-1949 г. и всичко би могло да се развие по друг сценарий“.

Професорът направи подробен анализ на „Разговор за Палестина“, в която е публикувана и дипломната работа на Николай Малинов, защитена през 1992 г. по време на дипломирането му в Киевския университет „Тарас Шевченко“. Темата е твърде заинтригуваща и будеща интерес и любопитство - „Еврейската емиграция в Палестина от края на ІХ век до 1948 година“. В нея той подробно развива тезата, че „ционизмът като политическо движение би могъл да привлече колкото се може евреи в страната, като същевременно преследва целта да получи земя без палестински народ“.

На въпроса защо тази дипломна работа е включена в настоящата книга повече от 30 години след нейното написване, проф. д.ф.н. Орлин Загоров в предговора си към книгата дава отговор: „Ако съпоставим тезите на дипломната работа с тези в разговора, ще открием следния интересен факт: Николай Малинов разглежда днешните събития в Палестина през призмата на историческия период от библейски времена до наши дни, но в повечето монографии арабско-израелският конфликт се разглежда от края на ХІХ в. насам.“ Според проф. Тахир в дипломната работа има редица елементи, които могат да се приемат за откритие и трябва да се оценят като сериозен принос на автора в аналите на тази изключително актуална тема.

Освен на написаното от Николай Малинов, Мюмюн Тахир се спря и на проведения само няколко седмици след 7 октомври 2023 г. разговор. В него, казва професорът, „се покрива цял спектър от теми, които имат фундаментално значение за света, като на първо място е сигурността, а защо не и оцеляването на съвременните държави“.

Колкото до книгата, тя се отличава с оригиналност, дълбочина и като цяло е полезна не само за широк кръг читатели, а и най-вече за всички онези, които се интересуват за съвременните нации, е убеден Мюмюн Тахир.

След неговия обстоен анализ, дошлите на представянето очакваха и думите на авторите на „Разговор за Палестина“.

„Ако някой не познава жив мъдрец, е добре да се запознае с Орлин Загоров – пръв се обърна към присъстващите Николай Малинов. - За мен мъдрец е този, който е едновременно умен и добър човек. Орлин Загоров е идейния вдъхновител на тази книга. От множеството разговори, които имахме с него, изникна темата Палестина и стана дума, че за мен Палестина е зората на Третата световна война". От тази гледна точка книгата е една снимка на последните няколко хиляди години за това, как се е формирала народопсихологията на двата семитски народа, говоря за арабите и евреите. Естествено, арабите вече си имат шиити, сунити, целия този букет".

Николай Малинов посочи още: "Има един много интересен български учен – Георги Гачев. Той за първи път прави през 1958 г. сравнителен анализ на българския и руския народ. Вдъхновен от тези трудове, повечето от които засекретени и до този момент, имах възможност да попадна на тези книжки и забелязах, че този огромен Гордиев възел, който е Палестина от гледна точка на народната психология, изобщо не е изследван. А в него, в този възел, е искрата, от която може да избухне действително Трета световна война". 

Николай Малинов припомни и епохата на кръстоносните походи, като подчерта: "Йерусалим е бил тази твърдина между противоборстващите Египет и Персия, от която са зависели много неща. За първи път евреите попадат в плен няколко века преди Христа. Излизат от този плен, но персите им разрушават храма. Четири години, след като го възстановяват през 70 г., Римската империя го разрушава пак – и сега върви процеса за възстановяването му за трети път. Това нещо християните го разчитаме като пришествие на Антихриста. В общи линии евреите го преценяват като приключване на историята, говоря за радикалните среди в еврейското общество. И в тази насока смятам, че предстои темата да бъде надграждана. Това според мен са нещата, които липсват в анализа на конфликта. Не знам дали е известно, че само доброволците, които са в Иран и са готови да тръгнат на свещена война срещу Израел, са над 10 милиона. Този конфликт трябва да бъде разглеждан освен в контекста на хибридната война между Изтока и Запада, също и във всичките й други сфери – военно-техническа, културно-историческа, ако щете бактериологична и т. н. Тези аспекти следва да бъдат изследвани, защото от това, какво ще се случи в Израел, до голяма степен зависи какво точно ще се случи и в Украйна. Война на два фронта между Изтока със Запада няма да же да се води. Затова, според мен, много внимателно трябва да наблюдаваме какво се случва в Израел, от което можем да направим изводи какво може да се случи в Украйна, съответно в Европа и в Евразия. Опитвам се да кажа, че само някои от аспектите от тази геополитическа снимка, която сме направили с колегите, се извеждат на острието на копието на съвременната наука. И много се надявам, че ще се намерят учени, които ще продължат търсенето в тази посока за намирането на правилните отговори.“

Според другият автор на книгата – Вихра Павлова, приносът й е съвсем скромен. Той се състои в опита й се да разгледа проблема от икономическа гледна точка. „В този твърде добре познатия исторически заселнически колониализъм на Израел се отразява самата колониална система. Едва ли ще има решение, ако самата система не се промени. Защото има изключително много бизнесинтереси на тази територия, която в момента гори – каза Вихра Павлова. - Виждаме, че Израел реши да продължи с инвазията си към Ливан. Според мене в последните две-три години започна да се формира един азиатски геополитически съюз, в който страните от Западна Азия започнаха да играят съществена роля. И може би това беше една от причините да се стигне дотук, със започването на тази инвазия на Израел. Няма как другояче да се нарече.“

С надеждата, че всички, които вече притежават книгата, ще я харесат, се обърна към залата и Валентин Радомирски. Според него тя не може да бъде всеобхватна, но се е постарала да даде аспекти, които са били интересни поне за тримата автори в разговора, който са направили преди една година и който е поместен в книгата. Това е било горе-долу две седмици след нападението на "Хамас" над Южен Израел на 7 октомври миналата година.

„Когато преди няколко месеца ми беше предложено този разговор да бъде включен в книгата, аз се поколебах, защото исках да видя дали текста съответства на развитието, една година след началото на ескалацията, – каза Валентин Радомирски. - Тенденциите, които тогава се опитвахме да хванем, се потвърдиха от жестокото развитие на конфликта. Той може би ще става все по-голям и по-жесток. При пристигането си в Казан Си Дзинпин каза нещо многозначително: че светът наблюдава такъв хаос, какъвто не е наблюдавал от сто години. Китайците имат шест хиляди години история, така че един период от сто години е исторически кратък за тях. Но през този период ние имахме две световни войни. А сега ни се говори, че хаосът е още по-голям. Трябва да се замислим много върху това, което беше споменато и от проф. Малинов – че един много по-малък конфликт може да запали един много голям пожар. Аз смятам, че сега се намираме в най-критичния период – от 15 октомври тзи година до 15 януари догодина, когато новият президент на САЩ ще влезе в Белия дом. Имаме междувластие, което може да бъде използвано от различни сили за различни дребни цели. И нещо, което се отнася за Нетаняху: ако сега престане да воюва, той става подсъдим. Така че има личен интерес да продължи тази война. Ако личните интереси на редица хора в редица държави – няма да споменавам всички, но има такива ръководители, чието бъдеще зависи от подобно развитие – се опитат да използват този период, можем да се сблъскаме и с много критично ниво на ескалацията.“

Според Валентин Радомирски има няколко теории за ескалацията, като най-кратката от тях е за 18 нива – и според нея сме на шестнайстото. Има и други теории, например тази, която е с 47 нива, но и при нея сме на много рисковото 40-то ниво. Така че вече сме прекрачили оня праг, след който ескалацията се доближава може би до неконтролируемо равнище. И в това е опасността. Затова тази книга е един малък опит да се влее отново разум, да се види, че нещата в този конфликт имат по-дълбоки причини и те трябва да бъдат безпристрастно разглеждани, с рационалност, каквато в момента липсва и от двете страни на конфликта в Близкия Изток, убеден е Радомирски.

След интересното изказване на Валентин Радомирски, Снежана Тодорова разказа за проведената наскоро среща между новия посланик на признатата от България през 1988 г. Държава Плестина – Н. Пр. Насри Абу Джайш, с журналисти в СБЖ , състояла се само ден, след като той връчи своите акредитивни писма на президента Румен Радев. На тази среща посланикът е изтъкнал неколкократно, че единственото, което Палестина иска, е да бъдат спазени международните договори. И второто: народът на Палестина да живее така, както другите народи по света.

И тъй като интересът към книгата се оказа много голям, се разгърна и оживена дискусия. Желанието за въпроси и за споделяне на мнения за случващото се в Близкия Изток беше голямо. Мнозина от изказалите се споделиха своята тревога от поведението на Израел в конфликта, от това, че се избиват невинни жени и деца, като изявиха желание да се спре с кръвопролитието.

Ето какво отговори на някои от въпросите Николай Малинов: „Постарахме се по принцип – и може би това е основното достойнство на книгата – да намерим баланс. Смятам, че го има: да не заемаме нито пропалестинска, нито произраелска позиция. Чрез тази наша хилядолетна снимка ние действително даваме възможност на читателя сам да направи своите изводи, а проблематиката да излезе на острието на копието на научните търсения.“

В края на срещата Снежана Тодорова с голямо вълнение сподели още от своите впечатления от посещението си в Палестина. „Това, което се извършва от години, за мен е много страшно.Но сега като че ли е апогеят на тези зверства – каза тя. - Говорила съм с български евреи, които живеят в чужбина. Никой от тях не подкрепя това, което се извършва сега от страна на Нетаняху и Израел. Да, те са евреи. Да, при тях го има голямото уважение към страната, към сънародниците, но никой не си е позволил да каже, поне пред мен, че е добро това, което се извършва, че Палестина го е предизвикала. Защото това, което сега става, е такава нечувана жестокост. Постоянно си задавам въпроса как може това да се прави от името на еврейския народ, който толкова много е страдал през вековете и през Втората световна война. Как може да се избива така зверски един народ в момента. За мен това е абсолютно необяснимо. Чисто човешки това никога на мога да го приема. Съюзът на българските журналисти никога не е настройвал срещу някого, провеждайки инициативи за солидарност с палестинските журналисти, примерно. Пак казвам, че никой от моите приятели евреи не казва: „Браво на Нетаняху!“ Те са достатъчно интелигентни хора, които мислят, че чрез война конфликтът няма да бъде решен".

Снижана Тодорова продължи: "Бях в Палестина и видях какво е да живееш в окупирана страна, на окупирана територия. Тогава бях поканена от председателя на Синдиката на журналистите на Палестина ме покани, за да подпишем договор за сътрудничество. Пристигнах в Тел Авив и му се обади. Той ми каза да чакам да ме вземе неговия шофьор, защото няма право да дойде сам, макар да е роден в Йерусалим – понеже е председател на Синдиката на палестинските журналисти и пише за извършващите се зверства срещу палестинците...".

Снежана Тодорова каза още: "Не може в ХХІ век да се случва всичко това по ткъв безумен начин. По-голямата част от хората са възмутени от ставащото. СБЖ подкрепя Палестина, защото не може и не бива в ХХІ век да се убиват безнаказано хиляди хора, включително гурналисти. В името на какво се случва всичко това? Палестинците искат само да живеят на своята земя така, както живеят другите народи. Защо не им дават това право? Явно тези мои въпроси са риторични, но въпреки това и много други хора по света продължават да ги задават".

"Надявам се тази книга да просветли нашите познания, да бъдем по-близко до това, как би могъл да се реши този проблем, според представите на авторите. Много им благодаря, че техният труд отново стана повод да говорим за Палестина," каза в заключение Снежана Тодорова.

Снимки Розалина Евдокимова