Първият декан на Факултета по журналистика се увлича по рисуването като юноша - защо хората в рода му още се чувстват кръвно свързани с изкуството

Този разказ може да започне от портрета на нашия строг до неумолимост професор Стефан Б. Станчев още от 1929 година и родния му Разград. Автор на изображението е известен български художник от същия край – Коста Петров, учил при П. Клисуров, А. Митов, И. Мърквичка. А майсторството в изпълнението си личи, като го сравним със снимката на модела на младини. Зад тази семейна реликва обаче стои не твърде весела история, разказва в сайта Наборе.бг колегата Антония Мечкова.

Стефан Станчев е роден през 1914 г. в дома на начални учители. Баща му загива на фронта в Първата световна война. Майката продължава да даскалува и да издържа семейството с вдовишката войнишка пенсия. Синът – още 10-годишен, е даден да работи при бившия разградски учител по рисуване, Коста Петров, който вече се препитава с боядисване, изписване на фирми и пр.

Стар тесняк, художникът е съден за дейността си, лежал в затвор и завинаги лишен от правото да преподава, разказва за него Станчев през 1975 г. в своя автобиография. Така покрай труда за хляба някогашният чирак в бояджийството прихваща идеи и любов към изкуството, учи се да боядисва, да рисува, да оцветява. Няколко негови творби от онези времена са запазени и показват, че старанието му не е било нахалост.

После идват години на следване и работа в левия младежки печат, от 1944 г. – всекидневните задължения на журналист във вестник „Отечествен фронт”. Там Стефан Станчев се издига от секретар и уредник до два пъти главен редактор. Свален е окончателно от поста  през декември 1957 г. заради „проспана” реч на Тодор Живков пред международно съвещание на партийни ръководители в Москва, докато всички останали български издания я публикуват.

Професорът все пак не е отстранен от дейността си в Катедрата по журналистика, но надали му е било лесно... Е, той си припомня уроците при Коста Петров – не е на „ти“ с постните бои, но владее „тройната тънкост“ на блажните – вертикал, хоризонтал, вертикал!...

Периодът след „Отечествен фронт” приключва на случайна среща с Екатерина Аврамова, добра позната от ремсовата му младост, и с постъпването на Стефан Станчев на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина(КПКВЧ) от май 1958 г.

Боряна Станчева-Ковачева привежда смешен пример от живота на баща си общественика Станчев от Париж. Пратили го 2 месеца да усъвършенства френския си език. Но нали бил представител на институцията КПКВЧ, подготвили му специална културна програма, поинтересували се той какво би искал да види. Рекъл – неща, свързани с Роден. Даже не подозирали, че е толкова запознат с живота на този творец и професорът разказвал, разказвал, а накрая домакините го попитали той учен по изкуствознание ли е. Станчев отвърнал, че не е нужно човек да е специалист по тази дисциплина, за да знае кой е Роден.

Дъщеря му добавя, че не пропускал общите художествени изложби и представяне на приятели, а за ходенето в галерии и музеи, както по други културни събития, винаги се подготвял с предварително търсене на повече информация. Обичал да води и децата си по такива места, вероятно това е едно от обясненията, че Боряна избира да завърши Художествената академия, а после над 20 години преподава рисуване в Смолян. Художник е и едната внучка на професора, негова правнучка също дава подобни надежди...

Помня строгия декан на Факултета по журналистика, през 1974 г. така се казваше ФЖМК, и се питам дали пък не е бил много настойчив чедата му да реализират неговата несбъдната мечта. Боряна казва, че родителите й са следвали твърдо принципа всеки сам да си избира професията и си спомня как тя се е увлякла по рисуването, а Станчев я завел при свой познат, при Дечко Узунов. Та да му чуе тежката дума, става ли от нея художник... След окуражаващи оценки таткото амбициозно й намерил и учител. Тома Григоров, назовава го тя с искрена признателност, а аз ще добавя за по-млади читатели, че този творец е свързан с илюстрованото издание „Седмична забава”, с историята на българския комикс, със създаването на Художествената гимназия... Животът поднася на Боряна и сладки, и горчиви изненади - едната й дъщеря се занимава с математика и информатика, другата пък хваща молива и четката.

И за да бъдем още по-точни, трябва да вплетем допълнителни подробности за нежурналистическия кръг на проф. Станчев. Като завършва право в Софийския университет, той стажува в кантората на писателя Ангел Тодоров и при Нейко Нейков. Вероятно тогава се сприятелява с децата на втория адвокат, сетнешните утвърдени наши художници Христо Нейков и Атанас Нейков. По линия на своята майка пък проф. Станчев е рода с една от първите български аниматорки Бойка Мавродинова и с художника-оформител Богдан Мавродинов. И като не забравим стенографските записки, към които Стефан Станчев се придържа през целия си научен път, трябва да признаем – някогашният чирак фирмописец има наистина и красив, и четлив почерк. Що се отнася до другото му увлечение – планинарството, Боряна споделя, че за излети в раницата си не носел скицник, ама тухли, с приятели обичали да се включват в изграждането на нови хижи и мъкнели тежести по нагорното, без да се жалят от умората.