Вече е факт първата история на Българската национална телевизия. Поводът е навършването на 65 години от БНТ, както и 70-годишнината от началото на телевизионни излъчвания в България.

Във връзка с тези годишнини екип от 27 учени – медийни експерти, от 6 български университета, подготви първата история на Българската телевизия в 4 тома, която включва 68 научни статии в обем от 1800 страници. Първият том (1954-1990) обхваща годините, когато Българската телевизия е в режим на монолог без опоненти.

Предлагаме фрагмент от първата статия на проф. Маргарита Пешева „Преживелиците на началото. Центърът в МЕИ“

Раждането на телевизията у нас прилича на всяко друго – съпроводено е с големи мъки и е плод на колективни усилия. Телевизионното отроче проплаква за пръв път благодарение на група преподаватели от Катедрата по радиотехника и физика в МЕИ. Годината е 1951, когато екип от ентусиасти решава да започне първите експерименти за предаване на образ от разстояние, т.е. за създаване на телевизия.

Идеята за телевизия

Кирил Кирков, доцент в МЕИ (Машинно-електротехнически институт, предтеча на съвременния Технически университет в София), повлиян от информациите в печата за тв предавания в чужбина, предлага на ректора на висшия институт проф. Саздо Иванов да започнат експерименти за създаването на телевизия и у нас. И двамата споделят надеждата, че създаването на телевизия в България значително ще издигне авторитета на МЕИ и на държавата, защото по това време телевизия има само в най-напредналите страни.

Трудностите, пред които екипът се изправя, са огромни – няма специализирана литература и техническа документация, липсват измерителна апаратура, материали и, разбира се, финансови средства. Младите физици и инженери разполагат с една-единствена техническа книга – „Основи на телевизията“ на проф. Катаев. Те обзавеждат своя лаборатория на тавана на МЕИ и там всяка вечер след работно време започват да правят многобройни опити. Работата е напрегната и всички стоят в лабораторията до късно вечер. „Обикновено работното време се определяше от последния трамвай“, си спомня проф. Саздо Иванов. Лабораторията е обзаведена с подръчни средства – едно малко саморъчно направено екранче, на което в края на 1952 г. се появява образът на снимка, представяща сърцевината на трансформатор – първия обект, поставен у нас пред телевизионна камера.

След началните успешни опити колективът получава творчески импулси и известна материална помощ за продължаване на работата. Чешки колеги помагат на запалените българи, като им подаряват стар, но добре запазен кинескоп. Българската войска пък предоставя на експерименталната лаборатория голямо количество трофейни радиоапарати, кондензатори, съпротивления, а офицерът Димитър Димитров безвъзмездно дарява на екипа „Ленинград Т2“ – ценен за нашенските условия телевизионен приемник. Техническото училище за фина механика и оптика решава да подари на колектива стара киномашина, която, преконструирана, най-сетне дава звуков съпровод на тв изображение. След тези материални придобивки опитните резултати значително се подобряват. На сградата на Политехниката срещу Паметника на Васил Левски е поставена огромна 20-метрова

предавателна антена

от която през 1953 г. се правят сполучливи опитни тв излъчвания. Най-често се предават филми, като изображението се следи внимателно и непрекъснато се отстраняват различни дефекти.

Пресата веднага забелязва телевизионното чудо и на страниците на печата се появяват първите сведения за намиращата се в ембрионален стадий нова медия. „Създадена е родна телевизия – пише през юни 1954 г. вестник „Отечествен фронт“. – След време в много български домове ще има телевизори. И в часовете на отдих трудещите се ще следят на екрана най-новите театрални постановки и филми, ще наблюдават спортни състезания и редица културни и политически събития“. Заинтригуван, председателят на Комитета за наука, изкуство и култура Румен Аврамов решава да организира публична тв прожекция специално за елита на столичната интелигенция. Тя се осъществява в навечерието на първи май 1954 г., като на телевизор, поставен в кабинета на ректора, се излъчва филмът „Запорожец отвъд Дунава“, дълъг около 15 минути. Това е официалното

първо телевизионно предаване по безжичен път

и същевременно официалното обявяване на Експерименталния център на МЕИ. От тази дата насетне започват пробни експериментални предавания веднъж седмично, а от 7 ноември 1954 г. – два пъти седмично. Пресата отразява знаменателното събитие – големи статии за първото тв излъчване са поместени във вестниците „Отечествен фронт“ и „Труд“. Българска телеграфна агенция (БТА) не остава по-назад и решава да сгорещи съвсем новината, като организира среща на членовете на Експерименталния център с представители на тогавашните медии. Срещата е много интересна и веднага е отразена от официоза „Работническо дело“: „Вчера в БТА се състоя среща на членове на колектива с представители на столичния печат и радиото. Пред присъстващите колективът демонстрира телевизионно предаване на няколко късометражни филма и предаване от натура. С това ще се задоволи огромният интерес на нашата общественост към тази нова културна придобивка, която съчетава възможностите на киното и радиото и ще служи за широко пропагандиране на културни, научни и политически знания сред широките народни маси“. Зад помпозния стил все още не прозира страх от телевизията. Страхът ще дойде много по-късно, но пък ще е продължителен.

В началото проблемът е какво да се предава? Естествено, най-подходящото средство за пълнеж на програмата на новородената телевизия са филмите. След дълги увещания „Българска кинематография“ склонява и започва да захранва с филми телевизионните излъчвания. Така новата медия предизвиква

изключителен обществен интерес

който води председателя на Съюза на научните работници акад. Кирил Братанов при проф. Саздо Иванов с молба за публична демонстрация за запознаване на софийската общественост „с чудото, наречено телевизия“. Видно е, че научната номенклатура първа се досеща как чрез телевизията може да си направи собствен имидж. Речено-сторено.

За място на публичната демонстрация е определен „Домът на техниката” на ул. „Раковски“ № 108. Там колективът издига приемателна антена и прави предварителни опити. Но когато отиват в залата, сварват събрание на художествено-творческата интелигенция. Саздо Иванов уведомява присъстващите за предстоящия тв експеримент и събранието набързо е закрито, но никой не желае да напусне залата. Салонът и коридорите на „Раковски 108“ са препълнени – докладът и демонстрацията на филма са посрещнати с възторжени акламации: „Браво, браво, Българска телевизия! Да се повтори!“. Екипът е затрупан с писма и обаждания от граждани да се направи ново телевизионно излъчване. След една седмица тв предаване се повтаря, като вече е предварително обявено с афиши на различни места в столицата – в кино „Роял“, сегашния Театър „Българска армия”, проф. Саздо Иванов прочита доклад, след който се излъчва тв филм при небивал успех. Още тогава Саздо Иванов предугажда, че телевизията ще стане органична част от бита на хората, защото „ги информира за всичко, при това в образи“.

След това успешно начало колективът решава да популяризира телевизията не само в София, но и в цялата страна – започват публични телевизионни демонстрации в различни градове. Някъде след август 1954 г. пресата вече пише масово за телевизионните излъчвания – почти всички вестници и списания следят и отразяват телевизионните демонстрации. Към „Отечествен фронт“, „Труд“ и „Работническо дело“ се присъединяват „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Народна младеж“ и списание „Радио“.

По това време телевизията заинтригува и хората от висшите етажи на властта. През април 1955 г. по идея на Вълко Червенков, тогава министър-председател, в неговия кабинет се организира телевизионно предаване за отбрани хора. На големците е показан телевизионен филм с изключително качествено изображение. Червенков е силно впечатлен и моли представителите на Експерименталния център да му разкажат нещо повече за телевизията. Когато разбира, че телевизията у нас се създава буквално на тъмно – без нужната документация и апаратура, решава да изпрати част от колектива на

специализация в СССР

където телевизия има още от преди Втората световна война. За Съветския съюз заминават Саздо Иванов, Кирил Кирков и Николай Бъчваров. Те носят специално писмо до тамошното Министерство на съобщенията. В Москва ги посрещат топло и сърдечно, предоставят им интересуващата ги документация и дори им дават две чертожнички, които пречертават нужните им схеми. По това време руснаците усилено работят върху цветната телевизия и не скриват от българите постиженията си в тази област. В Москва на няколко места за демонстрация са поставени цветни телевизори и там българите за пръв път виждат цветно изображение

При завръщането в София ги чака голяма изненада – Вълко Червенков е изпратил изключително ценен подарък на експерименталния център – два нови съветски телевизора „Темп 2“. Специализацията в СССР се оказва много полезна. Както пише Саздо Иванов, „посещението в СССР помага бързо да се усъвършенстват редица от блоковете на студийната и предавателната система, да се повиши мощността на предавателя и да се подобри качеството на излъчваните телевизионни програми“ – плацентата на Българската телевизия е разкъсана окончателно. Така се ражда българската телевизия, която всъщност е

първата на Балканите

а дори в Западна Европа по това време малко страни имат своя телевизия. Светът признава нашата телевизия от 1954 г. Вестник „L’Humanité“, „Télévision Française“, бюлетинът на международната организация за телевизия „OIRT“ „Wireless World“ пишат, че България е страна, в която вече има телевизия.

Експерименталният предавател е признат и у нас – ИНРА го категоризира като рационализация под № 3891 от 16 юли 1956 г. и всеки член от колектива получава званието „рационализатор“. През лятото на 1957 г. в Експерименталния център идва представител на английската тв фирма „PAY“, която излага телевизионна апаратура на Пловдивския панаир. Той е потресен от факта, че от такъв миниатюрен предавател се получава толкова качествена картина. След закриването на панаира „РAY“ подарява на центъра телевизора, с който на панаира е правела своите демонстрации.

Експерименталният център набира скорост. Той си набавя измерителна апаратура, неговите сътрудници разработват нови оригинални схеми, рязко се подобрява качеството на предаваните изображения. Специалистите успяват да повишат мощността на предавателя относно сигналите на изображението и да модернизират звуковия съпровод. През 1956 г. експерименталният предавател осъществява

първото външно телевизионно предаване

на празничната манифестация на 7 ноември. За целта цялата студийна апаратура е демонтирана и пренесена на площада в сградата на ул. „Левски“ № 1 – камерата е разположена на балкона, а тв излъчване се наблюдава на няколко телевизора, разположени около площада. Центърът осъществява още няколко външни предавания – две модни ревюта, два естрадни концерта от ресторант „Балкан“, мача „Левски“ (София) и „Рапид“ (Букурещ), манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Всичко се постига с къртовски труд. Когато ректорът на Висшето техническо училище в Букурещ идва на посещение в МЕИ, е изумен, че в лабораторията на МЕИ вече е създадена телевизия, която има регулярни предавания. Ново появилата се телевизия има и своите говорителки – Надежда Минчева и Лили Бочева. Много запалени студенти безкористно се включват в работата на прохождащата медия – днес някои от тях са големи светила в науката, като член-кореспондента на Българската академия на науките (БАН) Димитър Мишев, който след това се занимава с космически изследвания.

Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерство на съобщенията започва да се обсъжда въпросът за Национален телевизионен предавател. Като експерти, специалистите от Експерименталния център участват в много съвещания. Обсъжда се къде да се изгради тв предавателят, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Накрая за рекордно къс срок от пет години сградата на

телевизионната кула е готова

и е открита тържествено на 26 декември 1959 г. Апаратурата е от фирмата „РАУ“. Партията не забравя пионерите от Центъра и ги награждава с ордени. По искане на ръководството на Националния телевизионен предавател излъчванията от МЕИ продължават през цялата 1960 г. и спират в навечерието на новата 1961 год. Така в България цяла година има две телевизии, които излъчват по два пъти седмично – в различни дни и различни програми.

Или за седем години Експерименталният телевизионен предавател излъчва за София и околностите около 500 филма, осъществява 9 външни предавания, организира около 150 беседи на тема „телевизия“. Центърът излъчва и цяла серия специални предавания, предназначени за инженерите и конструкторите от завод „Ворошилов“, които работят върху първия български тв приемник „Опера“. Благодарение на тези съвместни усилия „Опера“-та е доста сполучлив телевизор – с възможност за приемане на 12 различни програми, правоъгълен екран, с диагонална дължина 36 см, 18 лампи, които изпълняват 26 различни функции, и стандарт от 625 реда.

Професор Саздо Иванов, до края на живота си, харесва повече онази другата, тоталитарната телевизия. Във финала на своя земен път, той не може да разбере защо телевизията показва толкова неинтересни филми, а журналистите говорят толкова бързо. Телевизията два пъти прави чествания за свои годишнини и двата пъти той нe е почетен както трябва. Спомня си как на 25-годишнината Иван Славков, като вижда, че именно Саздо Иванов седи на последния ред, става и специално го довежда на първия. А за 40-годишния юбилей на националната медия идват чак в 18.00 ч. да го вземат от къщи – възрастният професор смята, че отново Иван Славков ги е подсетил. Разбира се, не е забравил как Бригита Чолакова няколко пъти разказва фрагменти от историята на телевизията, като го нарича в ефир „баща на телевизията в България“. В края на живота си той споделя, че първите стъпки на телевизията тънат в прах и забрава, и беше огорчен от липсата на памет и признателност у потомците. Бащата на телевизията смяташе, че именно Славков е най-добрият шеф на Българската телевизия, а Никола Филипов – Чичко Филипов, за него беше най-добрият телевизионен говорител. На всеки следващ тв шеф престарелият проф.Саздо Иванов би задал един-единствен въпрос: „Какви усилия полагате, за да направите телевизията съвременна?“. В онези последни години от неговия живот мислеше, че „телевизията е много заядлива и нищо не прави за сплотяването на нацията“. Тогава най-много се гордееше с първите стъпки на Националната телевизия през 1961 г. и 1962 г. По никакъв повод не е имал среща с Тодор Живков, мислеше, че той няма вкус към историческата памет. Кеворк Кеворкян, Бригита Чолакова и Антон Вергиев са единствените журналисти от родната медия, които до края на живота му го канят в своите предавания, за да разкаже нещо за първите стъпки на телевизията у нас. Но му става много мъчно, че на тържествения концерт по случай 40-годишната история на телевизията Бригита Чолакова го подминава и не му дава думата да разкаже с какви изпитания е изпълнено телевизионното начало, с колко труд, всеотдайност и ентусиазъм се ражда телевизията в България. Тази телевизия, която изпълва целия му живот и остава най-голямата му мечта...