Форин офис през 1958 г. е бил информиран за дейността на първите професори по специалността Стефан Б. Станчев и Владимир Топенчаров .

Това пише в статията за сайта nabore.bg колегата Валентин Бояджиев.

Ето и неговите Фрагменти:

Предмет на изложението по-долу ще бъдат някои основни стъпки по възстановяването на специалността „Журналистика” в Софийския университет „Свети Климент Охридски” преди 45 години, както и 40-годишнината от завършване на първия випуск от „рестартираната” тогава специалност. (В скоби ще напомним на днешните по-млади колеги в занаята и студенти, че и по онова време Алма матер носеше името на Климент Охридски, но то се изписваше без достопочтената си титла на светия. Но това бяха, както се казва, гримасите на времето).

Гореспоменатите годишнини несъмнено са знакови и интересни дати в контекста за развитието на висшето професионалното обучение на журналистите у нас за нуждите на печата, радиото и телевизията. В някаква степен тези две годишнини определят и важни периоди в историята на Катедрата по журналистика и новосъздадения по-късно Факултет по журналистика в Софийския университет.

Малко предистория

Първите квалификационни курсове по журналистика у нас се провеждат епизодично под егидата на Съюза на българските журналисти още в края на 40-те и началото на 50-те години. Те са краткосрочни – в рамките на няколко месеца (или седмици) и имат за цел да дадат минимална професионална подготовка на редакционни работници без специално образование.

През 50-те години на ХХ век в Университета с превителствено и партийно решение и с ентусиазма на няколко преподаватели се създава за първи път у нас висше образование по журналистика. Учебните програми и практическите занимания на студентите са подготвени и се ръководят основно от преподавателите Георги Боршуков, Владимир Топенчаров и Стефан Б. Станчев, практикуващи журналистическата професия в органа на НС на ОФ – всекидневнът „Отечествен фронт”.

Това бяха ярки и запомнящи се личности, добре познати на българската общественост. Дейността на тези професори беше забелязана и оценена даже от някои чужди дипломати в София. Преди известно време Форин офис разсекрети някои шифрограми на британските посланици в България през периода 1956-1963 г. и те бяха  публично оповестени по Би Би Си. Ето какво пише за професорите Станчев и Топенчаров през 1958 г. посланикът на Великобритания в София Ричард Спейт:

„Научавам от достоверен източник, че редакторът на водещия партиен вестник „Отечествен фронт” Стефан Станчев и известният журналист от неговия вестник Владимир Топенчаров, са били уволнени и им е било забранено на пишат. Топенчаров, който е зет на Трайчо Костов, имаше проблеми миналата година, заради критикуване на Червенков и други партийни лидери, но му се позволи да пише, след като беше порицан публично. След това той внимателно следваше партийната линия по всички въпроси. Топенчаров и Станчев в миналото се подкрепяли едсна по-либерална партийна линия по вътрешната политика. Макар в последно време, както изглежда, техните писания безпогрешно да отразяваха партийната линия, те вероятно са изразявали други гледища вътре в партията. Тяхното уволняване изглежда е част от нова атака срещу „ревизионистите”... Сега часовникът се връща назад.”

Всъщност традицията години наред преподавателският екип на катедрата и факултета да се формира от активно практикуващи журналисти от печата, радиото и телевизията се запазва и до днес.

В началото на 60-те години специалността се закрива.

Трудно е днес от дистанцията на годините да се определят административните мотиви за това. Но макар и без провеждащо се обучение на студенти катедрата „Журналистика” в щата на Факултета за славянски филологии се запазва и през следващите няколко години, докато се се стигне до възобновяване на специалността през 1968 година.      

Повторното откриване на дисциплината „Журналистика” в Софийския университет през учебната 1968/1969 година,

е управленско решение с положителен знак

от страна на тогавашното ръководство на страната. Възстановяването на професионалното обучение по журналистика бе в продиктувано в най-голяма степен по онова време и от специално решение на ЦК на ръководната пария в страната – БКП. По всяка вероятност становището да се възстанови специалността в учебната дейност на Университета е прието (както ставаше в онези години) на най-високо място – в Секретариата на ЦК на партията или пък дори в партийния Олимп – Политбюро. На този въпрос най-точно ще отговорят бъдещите изследователи.

Съвременниците на горещото (във всякакъв смисъл) лято на 1968-а, добре си спомнят, че първоначално специалността „Журналистика” не беше включена в списъка от учебни дисциплини на Софийския университет за предстоящата кандидат-студентска кампания. Нещо повече, тя се появи в разгара на приемните изпити. Някъде около началото на месец юли в един от броевете на вестник „Поглед”, орган на СБЖ, се появи кратка обява, че на издържалите изпита по български език с оценка над 4,50 се дава възможност да се състезават за 20 студентски места по журналистика в университета

В обявата имаше изисквания и за висок бал от оценки на матурата за средно образование, както и други условия. Обявяваха се и приемните изпити за нововъзпроизведената специалност – писмен и устен изпит – написване на текст по определена обществено-политическа тема, както и събеседване с комисията по актуални въпроси от социално-политическия живот у нас и чужбина. Възможно е тази обява на СБЖ да е била публикувана и в други вестници, но в последствие се оказа, че повечето от приетите студенти са я прочели имено в „Поглед”.

Приемните изпити се състояха в старото крило на университета. Темата на писменния бе посветена на наскоро завършилото посещение на държавния глава Тодор Живков в съседна Турция и възникналите обществени процеси от тази визита. Жанрът не бе определен, но още в началото се разбра, че от кандидатите ще се иска да напишат по-скоро нещо като рапортаж за височайшата визита. В помощ на изпитваните им бе прожектиран кратък документален филм за описваното събитие от кинохрониката. По спомени изпитът траеше около 2-3 часа, без ограничения в обема на изпитните работи. Явиха се около 300 души, т.е за едно място кандидатите са били около 15.

От гледна точка на избраната тема, днес може да се каже, че екзаминаторите и факултетското ръководство бяха избрали една сравнително по-безобидна тема. През лятото на 1968 година главните събития бяха две – във вътрешен план – току-що завършилия Световен фестивал на младежта и студентите в София, а в международен – развиващата се със стремителна скорост „Пражка пролет”. Събитията в Чехословакия в контекста на така наречения „социализъм с човешко лице”, вълнуваха всички у нас, както и хората в Европа и света.

Колкото до младежкия фестивал в София – той беше и си остана може би най-масовата международна проява, организирана в България през последните 50-тина години.

Всички кандидати очакваха да се падне една от тези две теми, но явно, че университетското ръководство не мислеше така.

При провеждането на устния изпит участваха почти всички преподаватели от катедрата по журналистика. Въпросите бяха най-разнообразни. Комисията питаше за всичко – от решенията на последния партиен пленум, до театралната постановка, която е видял скоро кандидатът. Имаше и

въпроси за уточняване на политическата култура

на кандидат-.студентите – например: „Избройте имената на членовете на Политбюро” или „Кажете имената на 5 български всекидневника”. На всеки кандидат комисията отделяше около 15-20 минути за отговори на въпросите.

Резултатите за приетите студенти бяха изнесени след около седмица със машинописен списък в двора на Алма матер.

Отново връщайки се по спомени 45 години назад, днес можем да си пропомним, че откриването на учебната 1968-1969 година започна на общо тържество на всички студенти и преподаватели от катедрата, ръководена по това време от проф. Стефан Б. Станчев.

Когато приетите първокурсници влязоха в аудиториите на Университета за първите си лекции и упражнения те завариха един представителен (днес може би биха го определили като елитен) академичен колектив от преподаватели на катедрата „Журналистика” при Факултета по славянски филологии.

Връзката между студенти и преподаватели бе изключително близка и ползотворна. Професорите даваха на своите студенти едно ново самочувствие, че са избрали имено тази специалност.

Не могат да се забравят думите на д-р Дафин Тодоров, който на лекции обичаше да повтаря: „Хората се делят на две – журналисти и други”.

Сладкодемния казанлъчанин проф. Георги Боршуков пък предлагаше друг афоризъм: „Журналистиката е чудесен занаят, решите ли да се захванете с нещо друго”. От стария професор студентите се научиха на нещо много важно в занаята – енциклопедичност и перфекционизъм.

Студентите

През септември-октомври 1968 година като редовни студенти по журналистика бяха записани общо 20 младежи и девойки. Ето и списъкът на техните имена:

Владимир Цаков

Явор Цаков

Лилия Райчева

Мария Пеева

Костадин Филипов

Койчо Коев

Георги Сотиров

Светлана Желязкова

Светлана Лефтерова

Тоня Капсъзова

Диана Узунова

Валентин Бояджиев

Ганка Манчева

Йордан Йорданов

Тодор Липанов

Цветанка Христова

Петранка (Петя) Владимирова

Бранко Златков

Сета Гостанян

Христо Стефанов-Буковски

Няколко дни след началото на учебната година към курса се присъединиха и няколко студенти от Съветския съюз. Някои от тях идваха в България след обучение в съветски ВУЗ-ове, други започваха висшето си образование у нас. Част от тях след четири години си заминаха от България с дипломи от софийския университет.

Ето имената на тези съветски колеги:

Николай Гусев

Владимир Бесскромний

Владимир Абросимов

Олга Гусева

 През следващите години – главно във втори курс, към групата на този випуск се присъединиха и няколко студенти, идващи от други университети и специалности.

Ще изброим и техните имена:

 Светлана Михова-Гаристова

Мая Цонкова

Чавдар Миндов

Надежда Чехомска

Лили Вандова

В края на втори и началото на трети курс първата група на студентите от новооткритата специалност бе в състав около тридесетина души. Толкова се и дипломираха след 4 години обучение.

В този период от развитието на журналистическото образование у нас не се предвиждаше задочна форма на обучение, която години по-късно бе възприета.

По спомени на студенти от онова време за първи път в тази група бе осъществено профилирането на обучението в трите основни вида медии – печат, радио и телевизия. Дотогава такова профилиране в катедрата не е било правено.

Интересно е да се отбележи, че пропорционално произходът (по местоживеене) на приетите студенти по журналистика в този курс бе 2:1 в полза на столичаните, т.е. на родените и живяли в София, пред тези от провинцията. Това в никакъв начин не повлия на по-нататъшното им кариерно развитие, след дипломирането им като журналисти.

Профил „Печат“

Около една трета от курса избра да изучава тайните на печатната журналистика. Тази, така да се каже, традиционна област на професията – вестникарството, роди нови кадри за редакциите на всекидневниците, седмичниците и списанията. В профила „Печат” завършиха Валентин Бояджиев, Койчо Коев, Йордан Йорданов, Христо Буковски и др. Оттук излязоха и двама колеги, които после се реализираха в агенционната журналистика – Владимир Бесскромний и Владимир Абросимов, които работиха като дългогодишни кореспонденти на ТАСС (ИТАР-ТАСС) в различни столици на Европа.

Трайна следа като преподаватели в профил „Печат” оставиха проф. Стефан Б. Станчев (по дисциплините „Теория и практика на печата” и „Журналистически жанрове”), проф. Георги Боршуков („История на българската журналистика”), доц. д-р Дафин Тодоров („История на чуждестранната журналистика”), доц. д-р Никола Рачев („Вестникарски жанрове”), доц. д-р Божан Тодоров („Теория и практика на фотожурналистиката”),проф. д-р Димитър Георгиев („Архитектура и режисура на печата”) и др.

Завършилите преди 40 години специалността и днес си спомнят, че на всеки изпит в профил „Печат”, настолно четиво покрай учебниците бяха два сборника, които се цитираха във всеки изпитен конспект – „Ленин за печата” и „Георги Димитров за печата”. Студентите вестникари още от първи курс запомняха Лениновото определение за социалистическия печат като „колективен агитатор, пропагандатор и организатор”.

Колегите, които се обучаваха в профил „Печат” по време на лятната ваканция проведоха своята практика в много местни и централни вестници и списания. Това бе в истинския смисъл на думата прохождане в професията – студентите написаха стотици интересни репортажи и очерци, дежуряха в редакциите, създадоха своите творчески физиономии в гилдията. Летният стаж на мнозина от тях протече в окръжните вестници на Благоевград, Силистра, Русе, Ямбол, Сливен, Пловдив и много други български градове.

Ще бъде интересно за бъдещия изследовател на развитието на журналистическото образование в България да анализира и темите за дипломни работи, които бяха защитени в края на следването на курса. Те бяха актуални в същността си, носеха всички съвременни проблеми на българския печат от този период.    

Реализацията на колегите, завършили профил „Печат” от випуск 1973 година също е интересна. От кадрите на този випуск се „възползваха” редакциите на вестниците „Народна младеж”, „Антени”, „Работническо дело”, „Вечерни новини”, „Студентска трибуна”, „Кооперативно село”, „Демокрация”, „Дневен Труд”, „24 часа”, „Учителско дело”, „Уикенд”, „Галерия”, „Ретро”, „Земя”, „Дневник”, „Русия днес”, „Втора младост”, „Лечител” и много-много други. Много от колегите изградиха своята професионална кариера и написаха великолепни материали в списанията. 

М.Л.