Днес се навършват 115 години от рождението на големия български поет и антифашист Никола Вапцаров (07.12.1909-23.07.1942). През седмицата цяла поредица от събития отбелязаха годишнината.

На 5 декември в зала 7 на НДК се състоя тържествена вечер в памет на поета, която бе под патронажа на президента Румен Радев и с подкрепата на Министерството на културата. Основен организатор на събитието бе Съюзът на българските писатели (СБП), по чиято инициатива бе издаден и нов сборник с избрани стихотворения на Никола Вапцаров под заглавието „Ще те целуна и ще си отида“. Изданието е двуезично – на български и на английски. Автор на преводите е Питър Темпест – първият преводач на Вапцаровата поезия на английски. Тази година се навършват и 100 г. от рождението на Темпест. Сборникът бе представен по време на тържествената вечер в НДК.

„Никола Вапцаров със своята трагична съдба и със своята романтична душа показа наистина какъв е полетът на истинската поезия“, посочи в изказването си председателят на СБП Боян Ангелов.

„Българската поезия има драматична съдба и драматични обрати. Те започват тогава, когато обществените катаклизми достигат своите апогеи и са барометър за страдалчествата на народностния дух“, каза още Боян Ангелов  и отбеляза, че поезията на Никола Вапцаров е възхитителна не само за хоризонтите на българската литература. Тя има неотменимо място в европейския контекст чрез своята неустрашима воля в разрушението на социалните несправедливости, чрез човеколюбието и романтиката на вдъхновението, допълни председателят на СБП.

На свой ред родственицата на Никола Вапцаров – поетесата и режисьорка Май Вапцакова, изтъкна: „Събрали сме се да почетем именно безсмъртието на поезията и на културата. Даже, може би, и нашата свобода. Свободата никога не може да бъде чужда. Няма чужда свобода, тя е толкова лична. Днес, за съжаление, свободата е стока, която безцеремонно се продава“. Според нея обезсмислянето на свободата е едно от най-големите кощунства на човечеството.

На събитието присъства съветникът за култура на президента доц. Пламен Славов, който поднесе поздравителен адрес на Румен Радев по повод 115-ата годишнина от рождението на Никола Вапцаров. В него се казва: „Благодаря на организаторите от Съюза на българските писатели за възможността да почетем подобаващо житейския и творческия път на един от най-ярките поетични таланти на България. Вярвам, че предстоящата премиера на двуезичния сборник „Ще те целуна и ще си отида“ е още един достоен начин да отбележим тази важна за цялото ни общество годишнина“.

В президентския адрес се отбелязва още: „Вапцаров остана неподвластен на времето и конюнктурата световен поет. Познат и превеждан по всички краища на планетата днес, той продължава своето непосредствено общуване и с поколенията, родени много след неговата гибел“.

Поздравителни адреси бяха изпратени още от Министерството на културата, от началника на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ флотилен адмирал проф. Калин Калинов, от Атанас Зафиров – изпълняващ функциите председател на БСП, съобщава БТА.

Поетът Иван Есенски представи юбилейния брой на вестник „Словото днес“, с който СБП припомня най-важните моменти от живота на Вапцаров, от творчеството му и културното наследство. Анжела Димчева говори за сборника с избрани стихотворения на Никола Вапцаров „Ще те целуна и ще си отида“. В него са включени превеждани от Темпест Вапцарови произведения – на български и на английски, а също така архивни снимки, мемоари, мнения. Публикувани са спомени на Елена Вапцарова – майка на поета, текстове на Петър Увалиев за творчеството и личността на Вапцаров, както и мемоарни текстове на Младен Исаев, Николай Шмиргела и Радой Ралин.

В тържествената вечер по повод 115-ата годишнина от рождението на Никола Вапцаров участваха още актьорът Георги Златарев, акад. Иван Гранитски, проф. Ивайло Христов, както и вокалните формации „Светоглас“ и „Гласът на традицията“.

На следващата вечер, на 6 декември, навръх имения ден на поета – Никулден, неговата памет бе почетена от с откриването на посветената му изложба „Чака ме светът“, подредена в къщата музей на поета на ул„ „Ангел Кънчев“ 37 в столицата и съчетана с литературно-музикални изпълнения. Водеща на събитието бе уредничката на музея Катя Зографова. Организатор на честването бе Националният литературен музей.

Изложбата „Чака ме светът“ представя предсмъртната тетрадка с ръкописите на последните стихотворения на Никола Вапцаров - „Прощално“ и „Предсмъртно“; първото копие на стихосбирката „Моторни песни“ със саморъчно вписаната от поета дума „свобода“ в стихотворението „Огняроинтелигентска“, с което смело нарушава цензурата; Международната награда за мир, която Вапцаров получава посмъртно и остава единственият българин носител на отличието, наред с Юлиус Фучик, Пабло Пикасо, Пол Елюар, Чарли Чаплин, Никос Казандзакис. 

Експозицията включва и раздел, посветен на първия преводат на Вапцаров на английски Питър Темпест. През следващите три месеца посетителите могат да видят дарението за музея от книжа, книги и албуми, връчено от дъщерята на преводача проф. Снежана Джейн Темпест.

От НЛМ посочват, че в „Чака ме светът“ ще бъдат представени предсмъртната тетрадка с ръкописите на последните стихотворения на Никола Вапцаров - „Прощално“ и „Предсмъртно“; първото копие на стихосбирката „Моторни песни“ със саморъчно вписаната от поета дума „свобода“ в стихотворението „Огняроинтелигентска“, с което смело нарушава цензурата; Международната награда за мир, която Вапцаров получава посмъртно и остава единственият българин - носител на отличието, наред с Юлиус Фучик, Пабло Пикасо, Пол Елюар, Чарли Чаплин, Никос Казандзакис. 

Във встъпителното си слово на възпоменателната вечер поетът Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, отбеляза двойнственото отношение към личността и поезията на Вапцаров в наши дни, когато някои се опитват да отричат таланта му и го определят като терорист, но той продължава да има много читатели и почитатели. Свои стихове, както и произведения на Вапцаров, четоха поетите Ивайло Диманов, Иван Есенски, Димитър Христов.

Катя Зографова изрецитира стихотворението „Прощално“. Бардът Асен Масларски изпя в началото и в края на вечерта две песни - едната по стихотворение на Димитър Христов, а другата – на Атанас Капралов.

Журналистът Владимир Дворецки прочете Вапцаровото стихотворение „Борбата е безмилостно жестока“ в превод на английски, направен от Питър Темпест, и разказа личен спомен за срещата си с преводача като студент по английска филология на Софийския университет, когато е присъствал на негова лекция за превода на поезия.

На 6 декември отбеляза 115-годишнината от рождението на своя патрон и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.Състоя се тържествена церемония пред паметника на поета революционер, разположен в двора на Училището. Събитието събра преподаватели, курсанти, студенти, възпитаници на Морското училище и гости, които почетоха паметта на една от най-значимите фигури в българската история.

По време на церемонията с ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на Никола Вапцаров бе засвидетелствана почит от Областна администрация, Община Варна, председателя на Общински съвет – Варна, районните кметства, командира на ВМС, началника на ВВМУ, Асоциацията на възпитаниците на Морско училище, Студентски съвет при ВВМУ, Частно училище и детска градина „Малкият принц“, от патриотични организации и фирми от морския бизнес.
В края на тържеството победителят от Десетия национален конкурс „Вапцарови дни – 2024“ – Алекс Алексиев, повтори изпълнението си на „Реч, произнесена при завършване на Морско училище от Никола Вапцаров, Випуск 1926 г.“.

В памет на големия ни поет припомняме три емблематични негови творби:

 

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Х Р О Н И К А

В заводите „Круп“ днес отливат гранати.

Натъпквайте здраво! – за нас са те, братя.

Те нашата кръв из полята ще пият.

Натъпквайте здраво! Милиони сме ние…

 

Във „Байер“ получили някакъв газ

от нова порода. И той е за нас.

Той нашта осаждена гръд ще разяжда.

Картината ясна… Нали се догаждаш?

 

Във „Викерс“ пробиват картечни дула.

Шестотин куршума в минута – за нас.

Те наште корави глави ще пробиват.

Бъдете щастливи! Бъдете щастливи!

 

Бъдете щастливи, не виждайте как

настига ни буря, обвива ни мрак.

Вземете за почест пред нашта епоха.

Но, моля… по-тихо! Но, моля… без ропот!

 

Н А   Ж Е Н А   М И   (П Р О Щ А Л Н О)

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя —

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам —

ще те целуна и ще си отида.

 

Б О Р Б А Т А   Е   Б Е З М И Л О С Т Н О    Ж Е С Т О К А

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                          толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!

14 часа,  23 юли 1942 г.