Публикуваме словото на председателя на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, с което бе открита дискесият на тема „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България”, организирана от СБЖ и проведена на 5 декември т. г.

Трудните, а понякога и рисковани условия, в които работят нашите колеги – журналистите от местни и регионални медии – отдавна са във фокуса на вниманието на СБЖ. Тази тема редовно присъства на сайта на СБЖ, а също и в обсъжданията в рамките на УС на СБЖ, в чийто състав винаги са участвали активно уважавани представители на регионалната журналистика. Сред членовете на нашия УС вече няколко мандата е доц. д-р Георги Калагларски от Варна. Член на управителния ни орган е била и Росинка Проданова от Благоевград, а в сегашния му състав са Дияна Желязкова от Шумен и Екатерина Кючукова от Пловдив. Всички те са тук сега и ще дадат своя принос в дискусията, както, сигурна съм, и всички други поканени и присъстващи колеги, включително от дружества на СБЖ от още доста градове от страната.

За съжаление, състоялите се неотдавна парламентарни избори, отново дадоха повод за тревога за условията, в които работят нашите колеги извън София, за натиска, откритите заплахи и дори физически атаки, на които са подлагани. Нашият Съюз винаги е излизал с позиции в защита на журналистите при такива недопустими случаи.

Констатирали сме многократно и комплексните причини за особено усложнената работа на колегите ни от извънстоличните медии. Те са общи за цялостната ни проблематична медийна среда, но по места и в регионите са доведени до крайна острота. Например – продължаващата да е непрозрачна собственост и особено формите на финансиране на медиите подхранват политически и икономически лостове на натиск за заглушаване на критични журналистически гласове. Когато „и хлябът, и ножът“ са в ръцете на местни омбашии, когато общинската власт не се свени да служи само на собствената си политическа сила и на съответните ѝ спонсори, когато методите на въздействие върху „непослушните“ се родеят с мафиотските, тогава надеждата за решителна и критична местна журналистика, отстояваща обществения интерес, става толкова крехка, колкото и личната сигурност на осмеляващите се да следват професионалната си мисия журналисти.

Надявам се да поставим този болезнен проблем като акцент в днешната ни дискусия. Защото той е убийствен за регионалната и местна журналистика. Смалява се процентът на посветилите ѝ се журналисти, прогресиращо изчезват и регионални медии. Ето, например дори в град като Варна вече няма местни вестници.

Така че в България сме силно уязвими за процеса, който е факт и на общоевропейско ниво, привлича вниманието на изследователите и в ЕС към съдбата на регионалната журналистика и е обозначаван с термина „новинарски пустини“.

Истинската журналистика трябва да е инструмент за корекция на политическия елит и за укрепване на демокрацията и правовата държава. Когато условията в регионите правят това невъзможно и свеждат медийната роля само до безобиден битов информатор, послушен на волята на „силните на деня“, тогава не просто се оголват „новинарски пустини“, но е застрашена и самата демокрация – там, в основите ѝ, при обезсърчаваните така граждани. А ако искаме да сме честни, трябва да признаем, че тези процеси заразяват вече и централните медии с техните разочароващи се и мигриращи към социалните мрежи аудитории. Дано днес поговорим и за това.

Тук може да се види пълен репортаж за цялата дискусия „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България” с резюмета от изказванията на всички участници.