Говори председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

В препълнената зала на Клуб „Журналист“ в СБЖ те споделиха своя опит и представиха трудностите, с които се сблъскват, както и дадоха своите предложения за възможните действия и мерки, които да се предприема за преодоляване на проблемите, включително чрез европейски механизми за справяне със синдрома на „медийните пустини”.

Темата, която ни събра, беше „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България” , а дискусията беше открита от председателя на Управителния съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.

Още в началото на словото си тя постави акцента върху състоялите се неотдавна избори, които за пореден път дадоха повод за тревога за условията, в които работят нашите колеги извън София. Тодорова подчерта, че журналистите по региони са подложени на натиск, физически и вербални заплахи. Припомни и примери със заплахите срещу нашата колежка Дияна Желязкова от Шумен, в защита на коята СБЖ веднага реагира с две декларации.

„Нашият съюз винаги е излизал с позиции в защита на журналистите при такива недопустими случаи. Констатирали сме многократно и комплексните причини за особено усложнената работа на колегите от извънстолични медии. Те са общи за цялостната ни проблематична медийна среда, но по места и в регионите са доведени до крайна острота“, подчерта още председателят на СБЖ.

Словото на Снежана Тодорова публикувеме отделно.

Тя не подмина и проблемът с непрозрачната собственост и формите на финансиране на медиите, което създава условия за политически и икономически лостове на натиск за заглушаване на критични журналистически гласове. 

Много важна част от словото на на Снежана Тодорова беше констатацията, че регионални медии у нас изчезват прогресиращо и че дори в град като Варна вече няма местни вестници.

„Истинската журналистика трябва да е инструмент за корекция на политически елит и за укрепване на демокрацията и правовата държава. Когато условията в регионите правят това невъзможно и свеждат медийната роля само до безобиден битов информатор, послушен на волята на силните на деня, тогава не просто се оголват новинарски пустини, но е застрашена и самата демокрация“, подчерта още тя.

Председателят на СБЖ информира колегите за участието си преди дни в дискусия за регионалните медии, организирана от Съюза на журналистите във Войводина в Сърбия, за което сайтът на СБЖ ви информира. Оттам е отправено и предложение към българските журналисти да станат съавтори в сайт по проект, наречен „Дунавска медийна мрежа“. 

В началото на дискусията медийният експерт и доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) Орлин Спасов представи проекта „Местните медии за демокрация“.

Още в началото на годината излезе първият сравнителен доклад за състоянето на местните медии в ЕС, който сайтът на СБЖ представи подробно. В него прочетохме нелицеприятната констатация, че „Новинарските пустини в Европа се увеличават” и състоянието на местните медии в България „е тревожно“. Докладът, озаглавен „Разкриването на новинарски пустини в Европа. Рискове и възможности за местните и общностните медии в ЕС”, е изготвен от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF). 

Частта от този доклад, посветена на България, която беше представена по време на дискусията, обоснова и заключението на доц. Спасов, че има сериозна криза в сектора на регионалните и местни медии. Доц. Спасов припомни, че в изготвянето на данните за България чрез проекта „Местните медии за демокрация“ освен него са участвали Николета Даскалова, която след това подробно разаказа за резултатите от проекта, и проф. Нели Огнянова.

Орлин Спасов припомни и, че през 90-те години на миналия век имаше „един истински бум, макар и хаотичен, на поява на частния медиен сектор и съответно - на много медии на регионално ниво. Но постепенно този бум отмина с финансовата нестабилност, която доведе и до промени на пазара на регионалните медии. Много от тях започнаха да биват закривани“.

Нестабилност на пазара на медиите е тенденцията, която постоянно присъства през последните 30 годиин, смята Николета Даскалова, според която това е важно, защото е свързано и с крехката редакционна независимост.

Тя се спря и на спецификата на общностните медии, като отбеляза, че най-лишени от новини са общностите от покрайнините на градовете.

Общият брой регионални вестници по данни на Националния статистически институт намалява през последните пет години и в момента са около 100, като най-много медии има в Бургас, а най-малко – в Разград, каза Даскалова.

Първа в дискусията се включи изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева. Акцент в нейното изказване беше променящата се архитектура на достъп до информация, което е проблем както за регионалните медии, така и за националните медии, а и за медийната регулация. Тя каза, че съществуването и дейността на СЕМ се осмисля, когато е отворен за диалог, за разговори и е в помощ и в подкрепа на журналистите. Медийният регулатор се стреми да е в помощ на журналистите с всички свои действия и с множеството си активни позиции, изтъкна Велева.

„Когато има заплахи срещу журналисти, сме изключително активни. Съветът за електронни медии е гарантът за независимостта на журналистите и медиите в България и такъв трябва да бъде. Дори когато няма механизмите за това, трябва да намери тези механизми“, подчерта още Велева.

Симона Велева постави акцент и върху новите разпоредби в Акта за свободата на медиите и Акта за цифровите услуги на ЕС, като наблегна, че Актът за свободата на медиите цели да гарантира независимостта на журналистите, да подпомогне медиите и тяхната независимост, включително и на регионално ниво, както и да защити източниците на информация.

Много важно беше колегите да чуят от Симона Велева и че „в момента регионалните медии могат да съществуват, ако са на социалните мрежи и имат видимост там. Европейският акт за свободата на медиите казва: „Не може да се сваля съдържание, което е на медия и е верифицирано от големите платформи“. Има една декларация, която трябва да се подаде и след това правилата, които се прилагат към тези медии, които са идентифицирани като такива, ще са напълно различни, отколкото, например, мой статус във „Фейсбук“ или на някоя друга частна организация или лице“.

Членът на СЕМ и доскорошен ротационен изпълняващ длъжността председател на медийния регулатор Габриела Наплатанова говори за трудностите и предизвикателствата да отразяваш събития и проблеми в една по-малка общност, тъй като регионалните журналисти чисто физически се познават с представителите на тази общност. И, както тя подчерта, „често пъти може да има дори индиректен политически и икономически натиск върху редакционната независимост“.

Според Наплатанова „проблемите на регионалната журналистика са проблеми и на националната журналистика. А проблемите на журналистиката в България са проблеми и на българската демокрация, на българското общество. И ние не можем да ги замитаме под килима“.

Членът на СЕМ Къдринка Къдринова излезе с важното предложение да бъдат организирани още подобни срещи. „Журналистиката е в криза. Страшно е положението и наистина трябва да се обединим, за да работим максимално добре. За да може някак си да оцелее нашата професия и демокрацията“, подчерта Къдринова. 

А членът на СЕМ Пролет Велкова, каза, че „съдбата на регионалните медии е съдбата на журналистиката“. 

Българската телеграфна агенция е единствената българска медия с пълна и постоянна кореспондентска мрежа, посочи по време на изказването си генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

„От 42 кореспондентски бюра, 32 са постоянни в България. Това е повече от областните градове, които са 26, а със София – 27. Всъщност, ние стъпваме на богата традиция. Тази мрежа се изгражда постепенно още от 50-те години на миналия век“, каза още в началото на изказването си Вълчев.

Пресклубове има както в областните градове, така и в Казанлък, Свищов, Самоков, Петрич и Троян.

Пред БТА стои въпросът как оттук нататък да се развива тази мрежа. „Моят първоначален план беше да вървим постепенно към постоянни кореспонденти във всички български градове с над 20-хилядно население. Но, за съжаление, след резултатите от националното преброяване на Националния статистически институт през 2021 г., се оказа, че това е твърде висок критерий и в момента планът е да се развиваме в градове с над 15-хилядно население“, каза Кирил Вълчев.

Той се надява до края на тази година БТА да разполага с по двама кореспонденти във всички градове с пресклубове. Агенцията вече има регионални кореспонденти по теми в регионите за развитие, както и кореспонденти за икономика, култура, спорт и фоторепортери.

„Кодексът на труда в България, цялото трудово законодателство в България изобщо не е пригодено за работа на журналистите. Не е възможно да съчетаваш ненормирано със сумарно работно време. Изискванията за почивките са такива, че всъщност можеш да разчиташ по-често на сърцатостта на човека, който работи, отколкото на ясни правила, които да помагат на журналистиката. В този смисъл са необходими промени и това не е единствената професия, за която трябва да се помисли как да се променят правилата“, посочи още Кирил Вълчев.

Важно е да се знае, че, както подчерта Кирил Вълчев, кореспондентите на БТА не зависят по никакъв начин от местните власти и бизнес. „Това е един от водещите проблеми на българската регионална журналистика. Там, където има регионални медии, те са придатъци или на някакъв икономически интерес, или на политически интерес. Когато обаче цялото управление на тези екипи е от София, с нищо не могат да ни влияят местни власти и местен бизнес“, поясни той.

Голям проблем е липсата на журналисти в България. На много места в страната, когато е обявена пресконференция в даден клуб на БТА, тя няма пред кого да бъде дадена. Така пресклубовете по страната „се превръщат в места за изявления, което пак е една възможност изобщо да бъдат чувани гласове от различни региони на България“, подчерта Кирил Вълчев

По думите му темата за възнагражденията на журналистите също е важна. „Пиарите често са по-добре платени. Това е една от причините всъщност да няма частни регионални медии, а в обществените медии е много трудно да се намират хора“, каза още генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Членът на Управителния съвет на СБЖ Анна Заркова, още в началото на изказването си съобщи, че говори и от името на много колеги, които са споделили с нея проблеми и са направили предложения. Тя подчерта, че „новинарската пустиня не е географско понятие, новинарската пустиня я има не само в регионите, но и в национален мащаб“. Заркова наблегна на факта, че „новините, репортажите, живите предавания са изместени от съобщения за тях, в които преобладават коментарите“.

За съжаление, ние работим в превзети медии, в държава, превзета от олигархията, подчерта още Заркова, и припомни, че корупция е, когато с властта правиш пари, а олигархия е, когато с парите вземаш властта.

Анна Заркова каза, че, за съжаление, днес системата работи с държачи на микрофони, с прокурори, които пишат статии срещу враговете на властта и срещу конкурентите в бизнеса. И в заключение подчерта, че „тази система може да бъде разбита единствено от нас самите“.

Колегата от Благоевград Росинка Проданова посочи в изказването си, че медийният пейзаж при тях не е никак добър. По думите й „благодарение на това, че все още функционират регионалното радио, което е част от БНР, телевизионният център и клубът на БТА, има регионална журналистика в Благоевград.“

Тя посочи още, че само два вестника в областта са успели да се съхранят – „Струма“ и „Вяра“. Останалото са сайтове и борбата е за договори за информационно обслужване на общините. Затова и информациите са просто прессъобщения.

Проблем е и съкращаването на кореспондентската мрежа, а трябва да се покриват събития в 3 големи области и 36 общини.

Много сериозен е проблемът с качеството на журналистическите материали, което в повечето случаи е компромисно, а „дори не мога да нарека работещите в сайтовете журналисти“, каза Проданова.

„Регионалните медии успяват да са все още филтър на дезинформацията“, посочи Росинка Проданова и подчерта, че има големи очаквания от това, как ще заработи Европейският акт за свободата на медиите.

С много ръкопляскания беше съпроводено изказваенто на Дияна Желязкова от Шумен, главен редактор на независимото издане „Радиан“ и член на УС на СБЖ.

„Не можем да изпълняваме функцията си на кучета - пазачи“, каза тя и разказа за състоянието на медиите в „Делиормана, една от завладените феодални територии“. Това ги прави не само медийни, но и тотални пустини, отбеляза Желязкова и наблегна, че там няма медии, не влизат никакви журналисти, няма кореспонденти. Има само пиар-договори за местните власти.

Според нея на последните избори е имало чудовищно мачкане на населението, толкова безогледно, колкото е било и мачкането му по време на Възродителния процес. В хората има страх. Няма критична журналистика, неудобните новини даже не се съобщават, изтъкна Дияна Желязкова.

Тя припомни двата случая, в които беше подложена на натиск и агресия и благодари на СБЖ, за подкрепата.

Желязкова направи и няколко предложения, едно от които е да се поиска трудът на журналистите да бъде защитен и да се криминализират деянията срещу тях, подобно на медиците. Да се осигури държавно финансиране на регионалните медии, както и да има защита на достъпа до информация.

Членът на Управителния съвет на СБЖ доц. Георги Калагларски, който оглавява варненското дружество на СБЖ, предложи още в началото на изказването си следващите подобни форуми на Съюза да се правят по региони.

Той говори за състоянието на медийната структура във Варна, където сега има само три медии с характер на обществени – БНР, БНТ И БТА, други медии няма.

За сайтове, които са от региона на Варна, не може да се говори като за медии, защото работещите в тях нито имат журналистическа подготовка, нито познания по журналистика.

Калагларски припомни, че в началото на тази година във Варна се проведе среща по повод 100-годишнината на варненската организация на СБЖ.

„Във Варна имаше 4 всекидневника, 7 ефирни радиа, отделно и 4 телевизии. Сега, след като приключи процесът на икономическо прегрупиране, започна да затихва присъствието на медиите. Социалният гняв на обществото значително избледня“, каза Георги Калагларски.

Според него би било добра идея в бюджета на общините да се регламентира един процент, който да се предоставя на регионалните медии и този процент да не зависи от желанието на общинските съвети.

Калагларски предложи СБЖ да подготви меморандум заедно с Националното сдружение на общините за решаване на проблемите на регионалната журналистика най-вече с финансирането. И ако този меморандум се подпише, това да бъде ангажимент на местните власти.

Колегата от Бургас Диана Славчева , редактор във в. „Десант“, каза, че и при тях липсват журналисти. „Бургас е една пиар джунгла“, каза тя и посочи, че в 60 сайта излиза едно и също прессъобщение, в което дори се повтарят всички правописни и граматически грешки.

Тя предложи да се създаде държавен фонд за финансиране на регионалните медии, както и да се формират критерии за хората, които могат да упражняват журналистическата професия.

Йордан Георгиев от Силистра посочи, че националните медии се оголиха от кореспонденти. Както и че при тях медиите са станали „one man show”.

Членът на Управителния съвет на СБЖ и журналист от Пловдив Екатерина Кючукова сподели, че „ситуация и при тях е сходна. Първо изчезнаха радиостанциите, после телевизиите. Започнаха да се развиват сайтовете“, каза тя.

Според нея „регионалните медии създават имиджа на Пловдив“, което се е потвърдило и от организираната среща „Медии и туризъм“.

„При нас е силно гражданското общество и няколко платформи, където колегите следят информацията и започват да пишат по кризисни теми. Правят се проблемни материали“ , подчерта тя.

Кючукова сподели, че си търсят място, където журналистите от всички медии да могат да се събират и да пишат, за да не обикалят по офисите си.

И съобщи хубавата новина, че в Пловдив в най-скоро време ще има площад „Журналист“.