На 5 февруари 1920 г. в семейството на легендарния поет Гео Милев се ражда по-голямата от двете му дъщери – Леда. Тя също става поетеса и преводачка като трагично загиналия си баща. Оставя дълбока следа в българската литература, журналистика и култура. Оглавява Българската телевизия от 1966 до 1970 г. Умира навръх рождения си ден – на 5 февруари 2013 г.

От 1944 до 1951 г. получилата педагогическо и юридическо образование Леда Милева, която пише стихове още от 9-годишна възраст, ръководи детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.

Предлагаме възпоменанието за Леда Милева, което юристката Мила Герасимова, дъщеря на отишлия си през 2023 г. актьор Димитър Герасимов, публикува на своя профил във Фейсбук:

Стиховете за „Зайченцето бяло” на Леда Милева са моят синоним на детството. Сякаш в думите на стихотворението са вплетени всички детски лудории. Поколения са тичали из въображението си със забавната история на „малкото юначе“.

Друг щедър подарък за децата и любим детски спомен е приказката в стихове на Леда Милева „Работна мецана”. Помня, че я знаех наизуст, рецитирах я атрактивно, и я помня отчасти до днес. Съвършена рима, достъпна, сладостна и смешна история, която увлича детското съзнание по фантазьорско изобретателен начин.

За мен особено вълшебна беше историята за „Синьото балонче и куклата с розовата рокля“. Някой ми подари книжката и тя ми обрисува света на детските играчки. Това беше някаква тайна разказана задушевно и уютно. След която кой знае защо се усмихваш насън ..

Много са нейните откровения към детската аудитория и след прочита на всяко едно от тях „всичко, дето беше грозно, сиво, стана слънчево, красиво."

Леда Милева е родена в една и съща година с моята баба и винаги по нещо ми е приличала на нея. С онази прическа, която поддържаха хората в по-зряла възраст от онова време. С уж строгото, но много топло излъчване. Със своята елегантност и аристократизъм. С усмихнатите очи. С любовта към децата. С мъдростта.

Някъде бях чела лично преживяване на Леда Милева. Отишла в някакво училище за среща с ученици. Да им чете и говори за стихове. Накрая на срещата едно детенце я попитало: „Вие жива ли сте?”. За детето писателите били тези, за които учат, които висят на портрети по стените и които вече не са живи. Страхувам се, че днес в подобно училище, децата биха попитали – а какво значи това писател. Какво работи и коя му е ФБ страницата, Инстаграм профила или каквото там нопследък е модерно.

В онова време се гледаше само една телевизионна програма. Ефирна. Черно-бяла. На телевизор със стайна антена или в най-добрия случай такава на покрива. Програмата свършваше в 12 ч. вечерта, с химна.

Леда Милева е достойно и паметно име за първите години на единствената тогава телевизия. Период, в който тя е директор на телевизията и който шеговито се помни като „ледения” заради името, но иначе е свързан със знакови предавания и филми. По нейно време започва предаването, което гледаме и до днес - „Панорама”. Създава се сериалът „На всеки километър”, който съм готова да гледам отново „оттук до края на света“. Снима се мюзикълът „Човекът от Ла Манча”. За мен този мюзикъл в българското му изпълнение и особено с участието на талантливия Коста Цонев е по-добър дори от версията от 1972 г. с участието на Питър О’ Tул и София Лорен.

Екипът, с който Леда Милева работи като директор в онези забележителни години за българската телевизия ме кара да завиждам на времето и на зрителите. Това са Валери Петров, Петър Ступел, Димитри Иванов, Иван Радоев, Павел Вежинов, Гриша Островски и дуги имена на изключителни творци. Не знам колко от тях днес се познават и помнят, но всяко едно от тях е епоха само по себе си.

Леда Милева е дъщеря на поета експресионист, ерудит и универсалист с болезнено и безкомпромисно чувство за справедливост и пламенна емоционалност Гео Милев. Самата тя е с педагогическо и юридическо образование, журналист, преводач, владееща няколко езика, посланик в ЮНЕСКО и най-вече любим детски автор.

Макар преживяла ранната и жестока загуба на баща си и своите житейски изпитания, Леда Милева беше и остана интелектуален стожер и уютен човек.

Днес отбелязваме 105 години от нейното рождение и 12 години, откакто отиде да разказва приказки на звездите. И знам, че това е така, защото още приживе ни разказа, че „Блести на небето едничка, далечна и светла звездичка. Тя има ли име – не зная. Но легна ли, в тъмната стая тя винаги кротко наднича – навярно децата обича“.

Радвам се, че споменът за тази изключителна жена не е помрачен от времето, политическите пристрастия и пряко свързаната с тях неграмотност. Радвам се, че споменът за нейните живот и творчество е жив и към него има почит и благодарност. Надявам се името на Леда Милева да не бъде забравено, за да рисува слънчеви картини в детските души на още много поколения.