Вълнуваща началона премиерата на "Ретроспекции към публичната комуникация".Говори проф. Минка Златева.

„Ретроспеции към публичната комуникация“ , за която сайтът на СБЖ ви информира още при отпечатването ѝ, не е само и единствено сборник с авторски студии и статии на проф. Златева. Това е книга – учебник. Но не само за изкушените от журналистиката и пиар-а. Това е книга, през която се отразява цяла епоха от развитието на страната ни, а дори и на света.

И това е разбираемо, като имаме предвид творческия потенциал на проф. Минка Златева, доайен на Факултета по журналистика и основател на  Катедра „Комуникация, връзки с обществеността и реклама''.  Съвсем не звучи пресилено написаното от декана на ФЖМК проф. Веселина Вълкавова в предговора към книгата, че сборникът е насочен към бъдещето и всеки може да намери нещо ново и интересно в него.

Всъщност най-точните думи бяха казани от авторката проф. Златева в края на премиерата, която се състоя вчера в Аула Магна на ФЖМК: „Думите „памет“, „ключ за настоящето“ и „ресурс за бъдещето“ представляват есенцията на моята нова книга „Ретроспекции към публичната комуникация“.

На премиерата на „Ретроспекции към публичната комуникация“ говориха зам.-деканът на ФЖМК проф. Николай Михайлов, председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, проф. Луливера Кръстева, проф. Петранка Филева и проф. Дияна Петкова.

За да разберем за каква наистина мащабна ретроспекция става дума, ще кажа, че в „Ретроспекции към публичната комуникация“ са обединени три раздела.

В първия раздел са групирани студии и статии за историята на сферите „Журналистика, образование по журналистика, медии”. Сред тях е студията за началото на академичното образование по вестникознание в Европа, за неговия основоположник проф. Карл Бюхер и двамата му ученици – първите български доктори по журналистика. Анализирани са за първи път доакадемичните форми на висшето образование по журналистика у нас и ролята на творческите журналистически организации за реализирането им. Представени са началото на академичното образование по журналистика, приносът на трима виенски възпитаници и на българо-австрийското академично сътрудничество за неговото развитие, а така също първите страници на образованието по медийна педагогика/медийна грамотност в нашата страна.

Вторият раздел е посветен на „Личности с кауза”, оставили значима диря в световната журналистика и в историята на народа ни с творчеството и дейността си на ярки българолюбци и защитници на националната ни кауза, на будители на световната обществена съвест през годините. Това са Джанюариъс Макгахан – „освободителят на България” и основоположник на разследващата журналистика; военният кореспондент в Руско-турската Освободителна война и в Балканската война Василий Иванович Немирович-Данченко; неустрашимият чешки журналист Владимир Сис; бележитият италиански журналист и писател Жорж Нурижан; „вихреният репортер” Егон Ервин Киш – класик на репортажа; „бащата на компютъра” и електронното цифрово смятане Джон Атанасов, прозрял развитието на науката за комуникацията, и световноизвестният полски репортер и писател Ришард Капушчински.

А третият раздел – „Развитие на пъблик рилейшънс и предизвикателства в дигиталната ера” – обединява текстове, посветени на развитието на академичното образование по пъблик рилейшънс в България от началото му до наши дни, на включването му в европейското академично пространство и в практиката, на прилаганите съвременни дигитални технологии във връзките с обществеността, както и на разгръщането на комуникативната революция през XXI век и предизвикателствата, които тя поставя пред теоретиците и практиците в областта на публичната комуникация, журналистиката, медиите и връзките с обществеността.

Първа за новия мащабен труд на проф. Златева говори председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.

"Само един бърз поглед е достатъчен, за да се увери всеки читател колко сериозно и значимо е изследването на проф. Златева,“ каза Снежана Тодорова.

Годишнините, които журналистическата общност отбеляза през 2024 г., също са един от мотивите за това изследване на проф. Златева. Снежана Тодорова не пропусна да изреди тези знаменателни годишнини – 180 години от началото на периодичния печат, поставено от Константин Фотинов, 130 години на организираното журналистическо движение в страната, създадено от участниците в първия журналистическо-списателски събор през далечната 1894 г., когато се отбелязва половинвековният юбилей на сп. „Любословие“, 50 години от превръщането на Катедра „Журналистика“ във Факултет на Софийския университет и 30 години на специалността „Връзки с обществеността и реклама”.

„Проф. Златева отправя поглед към началото на академичното образование по вестникознание в Европа, доакадемичните форми на висшето образование по вестникознание у нас, и приноса на творческите журналистически организации за реализирането им, началото на висшето образование по журналистика и връзки с обществеността и медийна педагогика“ , каза още Снежана Тодорова.

„Като председател на УС на СБЖ, особен интерес у мен предизвика изследването на авторката за ролята на професионалните организации в обучението на младите поколения журналисти в нашата страна. Една от съществените предпоставки е сформиране на професионални организации и сдружения, признаването на тези сдружения и включването им в международната общност. Нашата реализация отговаря на това изискване, което Вие, проф. Златева, посочвате в своя труд“, подчерта Тодорова.

Основите на академичното образование по журналистика у нас се полагат през 1952 г. Т.е. от 1894 г. , когато е свикан Първият журналистически събор, до 1952 г. съществуват доакадемични форми на обучение по журналистика. Те се организират от Дружеството на столичните журналисти, начело с Йосиф Хербст, негов пръв председател до 1907 г., и от Съюза на провинциалните професионални журналисти, създаден през 1924 г. През 1934 г. се поставя въпросът за нуждата от академично образование на българските вестникари и се създава фонд „Професионално усъвършенстване“ на Дружеството на столичните журналисти. Провеждат се курсове по стенография и чужди езици, семинари в различни градове“, припомни Снежана Тодорова.

„Проф. Златева споделя интересни съждения за чуждестранния опит и европейските стандарти, връзките на български журналисти с техни чуждестранни колеги, и обединени през 1920 г. в Дружество на чуждестранните публицисти и писатели. Техен печатен орган е в. „Светоглас“, дело на Жорж Нурижан. Този вестник излиза в София от 1936 г. до 1943 г. и има за цел да следи как и какво се пише в чуждестранния печат за България, да проверява и опровергава всички тенденциозни публикации срещу страната ни. И в него постиженията на нашата литература и култура се измерват с постиженията в тези сфери в Европа“, сподели още в изказването си Снежана Тодорова

Председателят на СБЖ открои и „Щерната на духа“ – сътрудничеството между България и Китай в областта на комуникациите.

„Няма да е пресилено, ако кажа, че първостроители на отношенията между народите на България и Китайската народна република са журналистите и медиите,“ подчерта Снежана Тодорова. „СБЖ има вече 37 години непрекъснати професионални връзки и контакти с колеги журналисти с Китайската асоциация на журналистите. Затова в много наши и много китайски издания излизат съответно статии на български и на чуждестранни колеги. Доскоро съществуващата форма на обмен между делегации сега като че ли придобива нов вид с участие на български представители в многостранни семинари и конференции, организирани от китайска страна“.

„СБЖ е сред учредителите на журналистическия форум „Един пояс, един път“. През 2023 г. подписахме Меморандум между СБЖ и Китайската асоциация на журналистите за създаване на Българо-китайски медиен център на територията ва Международния дом на журналистите във Варна. Като ръководител на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникации и връзки с обществеността“ във ФЖМК, проф. Златева е поканена за участие в конференция на Комуникационния университет на Китай в Пекин през 2006 г. , с което се поставя началото на контакти и размяна на опит с китайските комуникационни специалисти“, каза още Снежана Тодорова.

Тя припомни също: „През миналата година по инициатива на проф. Златева, Антония Мечкова, на други някои от присъстващите колеги и, разбира се, с много голяма подкрепа от страна на СБЖ, проведохме вечери в памет на проф. Стефан Станчев, заедно с годишнината на проф. Тодор Петев. А през 2023 г. чествахме юбилейните годишнини на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров, проф. Филип Панайотов. Отдадена бе почит към заслугите на тези уважавани преподаватели, които са имали и богат практически опит като журналисти, имали са най-тясна връзка с живата журналистика, и, разбира се, мога да кажа с гордост, и много активно участие в живота на СБЖ. Проф. Боршуков е представлявал СБЖ на конгрес на Международната феедерация на журналистите през 1936 г.“

„СБЖ и занапред ще отдава уважение към заслугите на първопроходците в журналистиката и предлага традицията на съвместно отбелязване на годишнини и събития да продължи“, подчерта още Снежана Тодорова.

„Преди 10 години СБЖ организира конференция на тема „Културата в журналистиката, журналистиката като култура“. Бяхме провокирани от все по-тревожното състояние на културното ниво на професионалистите в родната журналистика. Проф. Златева също цитира, че България се гордее с 43 000 артефакта от 7 епохи. Но това не е известно на много хора по света. В своя доклад за културното и природното ни наследство в българската преса проф. Златева откроява примери на добри практики в дейността на редакциите“, каза още председателят на СБЖ. 

„Проф. Затева се обръща към нас и с едно пожелание - за реализацията на тези амбициозни цели са нужни журналисти с богата обща и професионална култура, с обширни познания в областта на археологията, етнологията, архитектурата, изобразителните изкуства, литературата, музиката и още много други. С две думи: на високо културни професионалисти, за които природното и културното българско наследство е не само поле за изява, но така също непресъхващ извор на вдъхновение и искрено родолюбие“, подчерта още Снежана Тодорова.

В заключение председателят на СБЖ покани проф. Минка Златева да се включи в школата на професионално майсторство на СБЖ, създадена преди години и носеща името на Стефан Продев.

В изказването си проф. Луливера Кръстева подчерта приноса на новата книга на прорф. Златева да открои пионерската роля на ФЖМК за академичното образование по журналистика и масова комуникация, както и че проф. Златева открива за първи път нови моменти и факти в историята на висшето журналистическо образование у нас, като доакадемичните му форми, заслугите на първите доктори по журналистика – д-р Стефан Иванов Стоянов и д-р Борис Матеев Андреев, за написване на историята на българския печат, и приносът за подготовката на академично образовани журналисти на тримата виенски възпитаници – проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и д-р Младен Младенов.

Проф. Кръстева наблегна и на факта, че освен да дава солидна аргументация, проф. Минка Златева се позовава и на много източници, публикувани на различни езици, стари и нови книги, вестници и електронни издания.

Според проф. Петранка Филева „Ретроспекции към публичната комуникация“ е повече книга за личности, отколкото за процеси, което е голям принос за колективната памет на ФЖМК . Със студиите си и статиите си проф. Златева не допуска имената на тези личности да бъдат забравени. Проф. Филева спомена личностите на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и д-р Младен Младенов, внесли духа на Виена в академичното образование у нас.

Много развълнувано говори и проф. Дияна Петкова. „Спомням си, когато за пръв път срещнах проф. Златева. Това беше точно преди 27 години вече, когато бях първа година докторантка във Факултета по журналистика и, разбира се, тя веднага ме привлече да работим заедно за първата международна конференция“, посочи проф. Петкова.

Тя постави и акцент върху двата основни дискурса:. „От една страна проф. Минка Златева акцентира върху световните постижения в журналистиката и в ПР-а , а от друга страна е отдаден приоритет и на българските приноси, както и на българските имена, на българските ученици, продължители на делото на световните учители“.

С много пожелания за крепко здраве и непресъхваща творческа енергия студенти и колеги на проф. Минка Златева се наредиха на дълга опашка, за да получат автограф от авторката.

Екипът на сайта на СБЖ и аз лично й пожелавам да не спира да ни радва с нови и вдъхновени творчески изяви!