149 години Ботевият огън ни свети от безсмъртието, но дали достойно опазваме заветите на героите си?

Всеки Втори юни пронизващият звук на сирените е призван да буди душите ни, да ни спира в минута мълчание и равносметка – преклонени пред моралните върхове в националната ни памет, но и взрени в днешната си отговорност пред тях. 

Съумяваме ли да сме на висотата на идеализма и саможертвата на пролелите кръвта си, за да ни има нас, родината ни, независимостта ни? Съхраняваме ли в българското слово и дух неистовия Ботев плам за правда и за свобода? Способни ли сме, единни и човечни, да се вдигнем и да поемем напред и нагоре, както са мечтали най-светлите ни деди?

Дано никога не губим посоката и завещаната ни от тях вяра, че заедно можем всичко.

Дано и журналистиката ни намери сили да съживи в себе си честта и борбеността на революционните Ботеви вестници с имена-манифести – „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“, „Нова България“... Мотото на първия от тях – „Истината е свята, свободата е мила“ – никога не умира, като самия Ботев, вечно „жив там, на Балкана“, и във всеки от нас...

Снежана Тодорова,

председател на СБЖ