Съветът за електронни меди (СЕМ) прие единодушно предложенията на члена на регулатора Къдринка Къдринова да бъдат проведени две фокусирани наблюдения относно спазването на Закона за радио и телевизия (ЗРТ) по две важни теми с широк обществен отзвук.

Първият мониторинг да установи спазени ли са изискванията на ЗРТ и Етичния кодекс на българските медии при медийното отразяване на обвиненията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева. Периодът за наблюдение да е от 31 май до 10 юни 2025 г. Медиите за наблюдение са БНТ 1, БНР-Хоризонт, bTV, NOVA, Дарик.

„С оглед сериозността на тиражираните обвинения на Христо Грозев и значителният обществен отзвук на казуса, подсилени от трайната поляризация в обществото, нашият Съвет за електронни медии би изпълнил мисията си да брани обществения интерес и да откликва на обществените вълнения, ако извърши адаптивна и професионална проверка по начина, по който темата е отразена в посочените водещи медии“, подчерта Къдринка Къдринова, мотивирайки предложението си. Тя очаква мониторингът да установи и дали тиражиралите твърденията на Грозев медии са спазили стандартите за проверка на достоверността им. А ако не са – дали са уведомили аудиторията, че не могат да осигурят потвърждение от трети, независим източник.

Габриела Наплатанова предложи да бъде разширено наблюдението с предавания, в които Диляна Гайтанджиева е давала интервюта, отхвърляйки обвиненията на Христо Грозев, включително в телевизия „Евроком“, „България 24“, телевизия 7/8 и ПИК като нелинейна медия, за да има пълна обективност. По думите й СЕМ е започнал да събира доказателства и е започнал проверка още на 12 юни с получаването на подписката в защита на Диляна Гайтанджиева.

Да припомним, че, както сайтът на СБЖ първи ви информира, до СЕМ с копие до Комисията по културата и медиите в НС, Националния съвет за журналистическа етика, Съюза на българските журналисти, Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ и Асоциацията на европейските журналисти група от 60 журналисти и общественици изпратиха сигнал със съмнения за нарушения на ЗРТ от страна на БНТ, bTV и Нова телевизия по този казус.

„С настоящия сигнал изразяваме сериозни притеснения относно допуснати нарушения на професионалните и етични стандарти, регламентирани в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), Етичния кодекс на българските медии и Конституцията на Република България от страна на БНТ, bTV и Нова телевизия” , пише в документа, с който разполага и СБЖ. .

„През изминалата седмица (първата седмица на юни - б. р.) в програмите на посочените национални телевизии бяха излъчени репортажи и интервюта, в които журналистите Христо Грозев и Роман Доброхотов отправиха сериозни обвинения срещу българската журналистка г-жа Диляна Гайтанджиева. Съдържанието на техните твърдения, излъчено в национален ефир, я представя като лице, свързано със секретно поделение на руското военно разузнаване (ГРУ), без представяне на каквито и да било конкретни, проверени доказателства в подкрепа на тези твърдения“, се казва още в сигнала.

Под сигнала са се подписали известни български журналисти и общественици като Соня Момчилова, Петър Волгин, Валентин Кардамски, Мартин Карбовски, Марияна Христова, Недялко Недялков, Александър Симов, Петко Тодоров, Велизар Енчуев, Велислава Дърева, Елена Кодинова, Аделина Делийска, проф. Искра Баева, д-р Цветеслава Гълъбова, Йордан Камжилов, Нона Йотова и други.

На днешното заседание на регулатора председателят на СЕМ Симона Велева също подкрепи предложението за решение за фокусирано наблюдение по този казус.

Второто предложение на Къдринка Къдринова беше за фокусирано наблюдение на тема „Спазени ли са изискванията на ЗРТ и Етичния кодекс на българските медии при медийното отразяване на размяната на военни удари между Израел и Иран, започнала на 13 юни 2025 г.“ Периодът за наблюдение ще бъде от 13 до 28 юни т. г. в медиите БНТ 1, БНР - програма „Хоризонт“, Би Ти Ви, Нова телевизия и „Дарик“.

„С оглед сериозността на военната ескалация между Израел и Иран, носеща и големи рискове за световната сигурност, както и с оглед нарасналата отговорност на медиите при отразяването на тази нова опасна война, СЕМ би изпълнил мисията си да брани обществения интерес, ако извърши обективна и професионална проверка на начина, по който темата е отразена в посочените водещи медии.”, подчерта в мотивите си Къдринова.

И второто й предложение беше прието от членовете на регулатора.

Габриела Наплатанова от своя страна предложи да бъдат проведени и кратки фокусирани наблюдения по конкретни дати, свързани с въвеждането в еврото в България, което също беше прието.

На днешното си заседание СЕМ прие и докладите за осъществените мониторинги на нелинейните медийни услуги, предоставяни от Българското национално радио (БНР) и от Българската национална телевизия (БНТ).

За Националното радио фокусираното наблюдение отчете добро използване на богатия информационен ресурс със създадените 33 подкаста. Подкастите са и с предавания от линейната услуга, и с оригинално създавано съдържание. Според заключението с използването на радиопродукцията и софтуерните технологии БНР създава и разпространява конкурентно и качествено дигитално съдържание, като се насочва към привличане на повече младежка аудитория.

По време на обсъждането Симона Велева подчерта, че личат усилията на БНР за привличане на младежка аудитория. „Някои от предаванията наистина се радват на голямо внимание, такъв е „Гласът на жеста", който е насочен не само към глухи хора, а и към хора със зрителни проблеми, със загуба на слуха и не само. Така че действително фактът, че се интегрира поколението Z  - „Поколението Z" подкаст, подкастът на Флора, показва едно усилие от страна на Българското национално радио да насочи услугите си към по-младата аудитория, където всъщност има дефицит", каза още Велева. 

Габриела Наплатанова припомни, че и двете обществени медии не получават финансиране за развитието на нелинейните услуги и въпреки това развиват дигиталните форматис цел привличане на младежката аудитория.

„По данни на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) 96% от обществените медии, а там членуват над 115 такива, имат свои приложения. БНТ има такова, което се адаптира и за автомобили, надявам се скоро и БНР да има тази разработка, подобна, тяхна, за да достигат до по-широк кръг от хора", каза Наплатанова.  

Фокусираното наблюдение на БНТ излиза с извода, че обществената телевизия внедрява конкурентно и качествено дигитално съдържание, което е организирано така, че потребителите лесно да го използват. Както и че голяма част от линейните услуги се трансформират в онлайн съдържание.

Къдринка Къдринова за пореден път подчерта, че БНТ има само едно предаване за международна политика в негледаем часови пояс и че наличието на подкаст за геополитика не е достатъчно в контекста на усложнената международна обстановка. В този ред на мисли тя призова БНТ да отделя повече време за международната тематика.

СЕМ е получил писма с критично мнение към определени сцени и изказвания в шоуто на Би Ти Ви „Ергенът“, става ясно от доклада за фокусираното наблюдение на това реалити предаване. Една част от тези зрителски сигнали са за нехуманно отношение към животните в Шри Ланка, за сваляне на предпазен колан по време на пътуване с автомобил, както и за субективни изказвания за личния живот на участниците в предаването. Изводът обаче е, че съдържанието на реалити предаването „Ергенът“, сезон 4, е в съответствие със ЗРТ.

Беше разгледан и доклад относно заявление от страна на БНР за изменение на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, препратен от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Става въпрос за предавателя на средни вълни край Видин.

Както сайтът на СБЖ вече ви информира още на 15 май, с този въпрос се занима и парламентарната комисия по култура и медии. „В момента цялата страна се покрива със сигнал от програмите на БНР от УКВ предавателна мрежа. Има обаче и един останал предавател, който излъчва на средни вълни от Видин, който само той струва на бюджета на радиото 1 600 000 лева на годишна база“, каза тогава пред комисията генералният директор на БНР Милен Митев. И допълни, че този предавател се явява дублиращ на УКВ мрежата. 

Председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов („Има такъв народ“) тогава посочи, че ще проведе разговор с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) относно предавателя, който излъчва на средни вълни. 

Днес СЕМ реши, че преди да формира свое становище ще предприеме действия за изясняване на фактическата обстановка. Ще бъдат отправени запитвания до БНР какво съдържание излъчват чрез този предавател, както и до КРС по отношение на данните в тяхното писмо, препратено до СЕМ.