По време на пресконференцията в БТА под надслова „Апел за адекватна позиция на българската държава относно геноцида в Газа“. Снимка: БТА

Писмото беше представено пред медиите на 6 август т. г. в Националния пресклуб на БТА. Пълният запис от пресконференцията също е достъпен на сайта на БТА, в раздела за архива на Пресклуба.

В текста на представеното на събитието писмо, което вече беше разгласено през последните дни, се настоява българските власти да изразят „ясно и публично осъждане на геноцида и масовите нарушения на международното хуманитарно право в Газа със заявка, че България ще защитава духа и буквата на Конвенцията за предотвратяване на престъплението „геноцид“, по която сме страна“.

Подобна позиция вече застъпиха в свои отделни, публикувани още в края на юли писма по същата тема и няколко организации като Съюзът на българските журналисти, Асоциацията на европейските журналисти-България, „Амнести Интернешънъл“-България и Бългрското дипломатическо дружество. И четирите организации присъстваха на сегашната пресконференция в БТА, за да информират за своите послания и за да засвидетелстват подкрепата си и за настоящото отворено писмо на общественици. Целта на събитието беше да се покже, че от различни сектори на българското общество и от ралични авторитетни организации се изисква едно и също, а именно – ясна позиция на българската държава за войната в Газа.

На фона на нарастващото неприемане на действията на Израел от международната общност, позицията на страната ни е странна, заяви на пресконференцията един от организаторите ѝ – доц. д-р Огнян Касабов от Факултета по философия в СУ „Св. Кл. Охридски“, който е и сред инициаторите последното засега отворено писмо на общественици. Той припомни, че поканените на пресконференцията организации – Българското дипломатическо дружество (БДД), Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Асоциацията на европейските журналсти (АЕЖ)-България, са излезли всяка със свое писмо към българските и европейските власти с искане за спирането на войната и геноцида в Газа. И че откритата през изминалата седмица по-масова подписка на общественици и граждани със същото искане цели да се чуе по-категорично гласът на отстояващата международното право и хуманизма българска общественост, която изисква и българските власти да земат адекватна на общочовешките принципи позиция.

Според Диана Хусеин, правозащитничка, представителка на инициативата с подписка „Позиция на български общественици, културни дейци и граждани относно геноцида в Газа“, последната година България показва устойчива позиция в подкрепа на действията на израелското правителство. Важно е да се осъди случващото се в Газа, защото страната ни е длъжна да отстоява принципите, обявени за еталон за поведение в Европа, изтъкна тя. По думите ѝ правителството ни трябва да отговори какъв е стратегическият интерес България да заема сегашната си позиция. През Втората световна война България спаси своите евреи, а сега, в много по-лека обстановка, нищо не прави за хората в Газа, посочи още Диана Хусеин.

Виктор Лилов, издател и също првозщитник и представител на инициативата „Позиция на български общественици, културни дейци и граждани относно геноцида в Газа“, бе категоричен, че институциите у нас не трябва да мълчат, защото мълчанието означава съпричастност към извършвания от Израел геноцид над палестинците в Газа. Дали нашето правителство ще има смелостта да признае фактите такива, каквито са, и нарушаването на международното право от Израел? – това попита той. Според Лилов сред действията, които могат да бъдат предприети, е да се поиска суспендиране на част от търговските взаимоотношения, които Израел има с ЕС. Лилов смята случващото се в Газа за „нарушение на целия правов ред“, като това хвърля целия свят в хаос.

Според Найден Рашков, директор на „Амнести интернешънъл – България“, действията на израелското правителство отговарят на описанието за геноцид. Това показва доклад на тази голяма правозащитна организация, подкрепен с факти и сателитни снимки от миналата година. Един от инструментите на този геноцид е гладът, подчерта Рашков.

Снежана Тодорова, председателка на Съюза на българските журналисти (СБЖ), отбеляза, че в свое вече разгалсено на 27 юли т. г. на сайта на СБЖ писмо до властите в България и ЕС Съюзът ни настоява за прекратяване на военните действия в Газа, за спешно осигуряване на достъп до хуманитарна помощ за всички нуждещи се в палестинската територия и за започване на действени преговори за решавне на конфликта съгласно многобройните резолюции на ООН и на международното право.

Снежана Тодорова изтъкна:

„Свидетели сме, че обществената реакция у нас и по света срещу античовешките престъпления против хората в Газа се засилва и разширява. Приветстваме, подкрепяме и се присъединяваме към всички усилия за спиране на войната там и за спешно преодоляване на хуманитарната криза с чудовищния глад. Възмутително е, че този ужас още продължава пред очите на всички ни и все не се предприемат решителни международни действия, за да му се сложи край! Възмутително е бездействието на Европейския съюз и отсъствието на негова обща, отстояваща хуманността и международното право политика по този трагичен конфликт! Скандално е, че се допускат двойни стандарти! Щом спрямо друг военен конфликт ЕС прилага много твърд подход, защо не действа по същия начин и спрямо близкоизточния? Защо все още не е преразгледано Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, за което отдавна настоява Испания?

Стъписваща за елементарната човещина и съвест е и позицията, избрана от българското правителство чрез министъра на външните работи, по отношение на неотдавнашния призив на 28 държави, включително и 21 членки на ЕС, за спиране на войната в Газа и бързи мерки за справяне с хуманитарната криза там. България, заедно с още шест членки на ЕС, отказа да подкрепи този призив. Защо? Коя висша институция  у нас и въз основа на какви мотиви е избрала такава външнополитическа линия?

Наложително е българската държава да спазва стриктно хуманните традиции на нашия народ, който винаги в историята си е състрадавал и помагал на жертвите във войни и конфликти. Официална България е длъжна да върне становището си по трагедията в Газа в полето на отстояването на международното право, хуманитарните гаранции и човешките права – включително правото на достойнство, истина и живот.“

В изказването си Снежана Тодрова припомни, че СБЖ от години поддържа партньорски и приятелски отношения със Синдиката на плестинските журналисти и писатели, като заема активна позиция на солидарност с тях и с палестинския народ. Тази позиция непрекъснато е потвърждавана и при сегашната ескалация на близкоисточния конфликт от октомври 2023 г.  насам.

СБЖ е първата организация в България, която организира в центъра на София през февруари 2024 г. митинг в подкрепа на палестинските журналисти в Газа и с искане за спиране на войната там. СБЖ публично се противопостави на геноцида в Газа и изиска незабавното прекратяване на избиването на журналисти, протестирайки и срещу недопускането на чуждестранни медии в Ивицата, и срещу гибелта на толкова много жертви сред гражданското население, включително и много деца.

Снежана Тодорова определи настоящата официална позиция на българските власти като „срамна“. Тя припомни, че още преди години по покана на Синдиката на журналситтите и писателите и журналистите на Палестина е посетила плестинските територии. „Бях в онази част на Израел, където живеят палестинци, в окупираната част на палестинската държава (призната от България още през 1988 г. – б. р.) Видях с очите си колко е ужасно да се живее под окупация. Когато човек сам види как израелската армия третира палестинците, когато види как хората трябва да минават през строги проверки и сложни метални заграждения, само за да отидат на работа и после да се върнат - не остава място за илюзии", разказа Тодорова.

Не само заради ужаса в Газа, но и заради всички посегателства и репресии от изрелските сили срещу палестинци, също и на Западния бряг, „в СБЖ излязохме с отворено писмо до президента, до министър-председателя, до министъра на външните работи, до председателя на Народното събрание", изтъкна Тодорова.

В писмото се припомня за 17-те хиляди деца, станали жертви на войната в Газа, за около 250-те загинали там журналисти, за глада и за обстрелите около пунктовете за храна в анклава. Припомня се също, че поводът за трагедията е нападението на „Хамас“ над израелски селища на 7 октомври 2023 г., извършените тогава убийства и посегателства над израелци, взетите заложници. Но изрично се подчертава, „че израелският отговор не съответства на никаква пропорционалност" -  превърнал се е в „геноцид“ и „военно престъпление“.

За организирания от СБЖ още на 25 февруари 2024 г. митинг-протест под надслова „Спрете да убивате глашатаите на истината! Спрете войната“ сайтът на СБЖ информира още тогава, разказвайки и за словото на председателя на СБЖ Снежана Тодорова по време на събитието. Митингът се проведе край НДК и бе свикан от СБЖ в знак на солидарност с палестинските журналисти. Това бе и българският принос в инициатива на Международната федерация на журналистите (чийто колективен член е СБЖ), обявила 26 февруари за Световен ден в подкрепа на палестинските журналисти.

На 5 октомври 2024 г. в центъра на София се проведе мащабно шествие под мотото „Спрете нападенията над Палестина и Ливан”, за което сайтът на СБЖ също информира – макар доста български медии да не го отразиха.

В изказването си тогава председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова насочи вниманието към ужаса с убитите в Газа към онзимомент около 130 палестински журналисти, като най-малко 32-ма от тях са били взети на прицел и ликвидирани от израелските сили по време на работа, докато са носели отличителни каски и жилетки с надпис „Преса”. Тодорова настоя тази разправа със свидетелите, информиращи света за положението в Газа, да бъде незабавно прекратена, да се разследва всеки случай и виновниците да бъдат наказани.

Тя припомни, че СБЖ заедно със своите партньорски организации – Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), многократно е участвал в международни кампании и прояви в знак на солидарност с палестинските журналисти, като винаги е осъждал посегателствата и срещу всички журналисти в зони на конфликти и войни.

Снежана Тодорова изтъкна, че сайтът на СБЖ, който редовно информира за всички развития по тази парлива тема, публикува и буквално в същия ден пореден обзор на организацията „Репортери без граници” за журналистическите жертви в Газа, за унищожените редакции там, за прекъснатите интернет и електричество, за недопусканите от Израел до Ивицата на чужди кореспонденти, за методично унищожаваната медийна инфраструктура и постоянните репресии срещу журналистите на палестинските територии, включително и на Западния бряг...

„Заедно с всички честни колеги и граждани по света, призоваваме за спиране на насилието срещу журналисти и за предприемане на конкретни действия за прекратяване на безнаказанността! Международната общност има право да знае истината и е недопустимо журналисти да бъдат убивани, защото я разкриват. Стига жертви сред мирните хора! Необходимо е незабавно спиране на войните в Газа и в Ливан!”, заяви Снежана Тодорова.

На шествие за солидарност с Палестина на 31 март т. г, за което също информира сайтът на СБЖ, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отново призова да спрат войните и убийствата на журналисти. Тя обърна внимание на подетата от МФЖ инициатива, подкрепена и от СБЖ, за приемане на Международна конвенция на ООН за безопасност и независимост на журналистите и на другите медийни работници.

Снежана Тодорова подчерта: „СБЖ многократно е надигал глас срещу вече от години наложилата се брутална практика на воюващите страни не да пазят и закрилят хората с камери, с микрофони и с надписи „Преса“ по предпазните им екипировки, изпълняващи професионалния си дълг в крайфронтови зони, а напротив, съзнателно и целенасочено да ги избиват като нежелани свидетели, като търсени мишени...“

Тя настоя: „Този ужас трябва да спре! Не бива да продължава погубването и на десетки хиляди мирни граждани, и на хуманитарни работници, като българския служител на ООН кап. Марин Маринов, който бе убит в Газа от израелски танк, както обяви ООН, и с когото днес семейството му си взима последно сбогом, настоявайки за справедливост за гибелта му... Изразяваме съболезнования на близките на кап. Маринов и се присъединяваме към исканията им за справедливост. Оръжията най-после трябва да бъдат заставени да млъкнат, дипломацията да възвърне силата си, войните да бъдат прекратени и разумът да надделее чрез преговори. Стига смърт! Дайте шанс на мира!“, настоя Снежана Тодорова.

В изказването си на днешното събитие в БТА Любомир Кючуков, дипломат, член на БДД, бивш зам.-министър на външните работи, припомни, че още през 1988 г. България е признала Държавата Палестина, която има свое посолство у нас. Но сега, когато се предполага, че българската дипломация би трябвло особено активно да поддържа своите контакти с Държавата Палестина, такава активност напълно липсва. България се ограничава единствено да настоява за безпрепятствен хуманитарен достъп в Газа и фактически одобрява действията на Израел, постоянно оправдавайки ги с „правото на защита“ и осъждайки тероризма на „Хамас“.

Според Кючуков България избягва да формулира своя самостоятелна позиция, включително и спрямо заповедта на Международния наказателен съд (МНС) за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху. По тази тема официална България само е обявила, че се противопоставя на политическа употреба на МНС.

Принципите и ценностите изчезнаха от международната дипломация, смята Кючуков. Западът с поведението си потвърждава оценката за двойните му стандарти. Позицията на Запада доскоро можеше да се определи само като политиеско мърморене Но вече не може да се пренебрегва хуманитарната криза, категоричен е дипломатът. Неприемливо е повече едностранчивото приравняване на всички палестинци към „Хамас“, а на всички евреи към Нетаняху, защото тази поляризация само подхранва и опасно раздува антисемитизма и ислямофобията. Дипломатът прогнозира, че с военни средства тероризмът не може да бъде преборен и че колкото повече са жертвтите, толкова по-голяма е радикализацията. Според него, дори да изчезне „Хамас“ в сегашния си вид, мястото му ще бъде заето от още по-големи екстремисти. Само международно решение е изходът.

Във финала на изказването си Кючуков изтъкна и парадокса държава, създадена от ООН – Израел, да обяви за персона нон-грата генералния секретар на ООН.

Мария Черешева, председател на Асоциацията на европейските журналисти – България, обърна внимание, че Израел не разрешава на чуждестранни журналисти да вършат работата си в ивицата Газа. Призивът е незабавно Израел и „Хамас“ да разрешат достъп на чуждестранни медии в Газа, подчерта тя. Черешева също така напомни и за апел в същия дух, отправен наскоро от големи имена в световната журналистика, отразявали войни и конфликти. Тя припомни, че и в България има военни кореспонденти с голям опит и авторитет, които може би биха се присъединили към този апел. Черешева сподели и свой журналистически опит от отразяването на човешки истории на хора от Газа. Разказа и интервюто си с българската лекарка Милена Ангелова-Чи, която живее и работи във Великобритания, и като бретанска доброволка е работила в много тежки условия в Газа, помагайки на хората там. При отсъствието на чуждестранни журналисти в Газа, именно чуждестранните лекари и хуманитарни работници стават важните свидетели за ставащото там, посочи Черешева.

Всички участници в днешната среща се обединиха с апел в отвореното писмо до институциите, отговорни за външната ни политика, с настояване също за подкрепа на всички решения на Международния съд, включително усилията за тяхното изпълнение, както и за безпрепятствен достъп до Газа на хуманитарна помощ.

Отправено бе настояване за активна дипломатическа инициатива на ООН, ЕС и НАТО за незабавно, устойчиво, прекратяване на огъня, на всякакъв износ и транзит на оръжие, които биха могли да бъдат използвани срещу цивилното население в Газа.

В отвореното писмо се призовава и за потвърждаване и активизиране на българската позиция за правото на палестинския народ на държава – „жизнеспособна, независима и демократична Палестина“.

България не може да остане безгласна. Необходими са решителност, смелост и достойно поведение, така че следващите поколения да говорят за България с уважение, завършва апелът.

По публикацията работи Майя Любомирска