Робърт Редфорд и Дъстин Хофман в ролите на Боб Удуърд и Карл Бърнстийн във филма „Цялото президентско воинство“ (1976)

Без Робърт Редфорд прочутата книга „Цялото президентско воинство“ (1974) на разобличителите на аферата „Уотъргейт“, журналистите от някогашния „Вашингтон пост“ Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, щеше да е друга. Хитов едноименен филм по нея (1976) едва ли щеше да има. А разследващата журналистика можеше да остане скучно за обществото и самотно бродене из минно поле за анонимици и лузъри.

Е, не, че днес тя не е сведена до това, но сега няма да дълбаем из актуалните полудявания. Само ще разкажем защо Редфорд има не по-малки заслуги към истинската журналистика (до каквато тя порасна през 70-те и каквато може отново да стане някой ден), отколкото към киното.

Редфорд вече е блестяща холивудска звезда, световен филмов секс-символ и собственик на проспериращата продуцентска компания „Уайлдвуд Ентърпрайзис“, когато през 1972 г. се разразява скандалът „Уотъргейт“, довел две години по-късно и до оставката на президента Ричард Никсън. Журналистическото разплитане на аферата върви на страниците на „Вашингтон пост“ от младите репортери Удуърд и Бърнстийн, зад които твърдо застават директорът на вестника Бен Брадли и собственичката Катрин Греъм.

Още тогава, в началото на скандала, Редфорд звъни по телефона на Удуърд и започва да го убеждава, че двамата с Бърнстийн трябва да разкажат своята „истинска“ история – не толкова разкритията си за политическата афера, които така и така излизат във вестника, а как именно отразяват това, как работят като журналисти, с личните си усилия и преживявания. Редфорд уверява, че това ще развълнува хората.

Първоначалната реакция на репортерите е отрицателна. Бърнстийн настоява Удуърд повече никога да не отговаря на обаждания на Редфорд, защото приема това като холивудска намеса. А Удуърд дори ядосано изтръгва телефонния кабел от стената. Двамата разказват тези детайли на поредно публично четене на книгата им „Цялото президнтско воинство“, състояло се на 25 вгуст т. г. в Гилд Хол, Ийст Хамптън. Те признават, че когато пристъпват към фактическото писане на излязлата през 1974 г. книга, продължилият все пак да упорства Редфорд вече ги е убедил, че е прав. Удуърд и Бърнстийн са споделяли тези неща и по-рано – например, в документален филм от 2006 г.

„Редфорд каза, че става въпрос за връзката между двама души, които са напълно различни, и за напрежението, недоверието и неизбежно изграждащото се в процеса на работата доверие, когато се заемете с подобно начинание. Той не спря да настоява за това“, посочва Удуърд. И добавя: „В Редфорд имаше нещо, което беше важно за нас... той наистина вярваше в това.“

Със същата вяра Редфорд се заема и да продуцира чрез компанията си „Уайлдвуд Ентърпрайзис“ филма „Цялото президентско президентско воинство“ по книгата на Удуърд и Бърнстийн, заснет от режисьора Алън Пакула през 1976 г. Още през 1974 г., дори преди отпечатването на книгата на репортерите, Редфорд вече е поканил Уилям Голдман за сценарист на бъдещия филм по нея, като го насочва да помогне не само за киноадаптацията ѝ, но и за придаване на кинематографичен ритъм на самия литературен оригинал.

Списание „Нюйоркър“ разказва много подробности оттогава в своя публикация през ноември 2018 г. по повод кончината на Уилям Голдман. Припомня също, че „Редфорд е сред първата вълна от филмови звезди след студийната система и след авторското движение, които в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век започнаха да поемат пряк контрол над кариерата си – сформират компании, избират проекти, подбират звезди, режисьори и сценаристи, участват в кастинга, писането и промотирането на своите филми.“

Според „Нюйоркър“ „участието на Редфорд в „Цялото президентско воинство“ е необичайно сложно и дълбоко, то предшества не само включването на Голдман, но и самата концепция на книгата.“ Списанието посочва: „Съгласно повечето сведения, Редфорд е основната причина книгата – която даде старт на емблематичната кариера на Боб Удуърд като първия модерен „звезден“ репортер и трайно промени разбирането на обществеността за журналистиката – да приеме своята новаторска форма, фокусирайки се върху репортерите и вестник „Вашингтон пост“, а не върху Никсън и Белия дом.“

„Нюйоркър“ отдава дължимото и на таланта на Уилям Голдман като романист и сценарист, който  допринася „да се изкове съвременния мит за репортера като герой“. Припомня се, че по онова време стереотипите са били други: „Движението „Нова журналистика“ от 60-те и 70-те години на миналия век, водено от Труман Капоти, Норман Мейлър, Том Улф, Гей Талес и други, лансира известния ефектен стил на представяне, който замъглява фигурата на журналиста. Онези разкази позволяват на читателите да „станат свидетели“ на описваните събития, сякаш четат роман, противоречиво размивайки границата между художествена литература и репортаж. Журналистът е принуден сякаш да изчезне“.

Но ето, че се появява „Цялото президентско воинство“ – и нещата се преобръщат напълно. Още първият параграф в книгата, „който се чете като написан от Чандлър или Хамет“, ясно показва къде ще бъде фокусът: „17 юни 1972 г. Девет часа. Събота сутрин. Рано е за телефон. Удуърд потърси слушалката и се събуди рязко. Обаждаше се градският редактор на „Вашингтон пост“. Петима мъже бяха арестувани по-рано същата сутрин за влизане с взлом в централата на Демократическата партия, носили са фотографска техника и електронно оборудване. Може ли да дойде?“

Редфорд има много точни и много кинематографични идеи как трябва да бъде разказана историята и защо самоличността и характерите на репортерите са важни. „Нюйоркър“ цитира така аргументите му да постави във фокус двамата журналисти: „Единият беше бял англо-саксонски протестант, другият беше евреин. Единият беше републиканец, другият беше радикален либерал. Те всъщност не се интересуваха един от друг, но трябваше да работят заедно. И си мислех, че тази динамика е водена от характерите – и това ми хареса“.

Приелият да адаптира книгата за екрана Гордман прекарва часове наред с Удуърд и Бърнстейн, опитвайки се да разбере как най-добре да ги превърне във филмови герои. „Удуърд ми беше от голяма помощ. Целият филм беше рискован. Никой нямаше представа дали ще се получи“, разказва по-късно Голдман. И още: „Бях ужасèн, защото се знаеше, че всеки, който щеше да говори за този филм, в един или друг момент е бил в някоя редакция. Всяка влиятелна фигура в телевизията – всички те са започнали в редакциите. И знаехме, че ако го „преобразим“ в „Холивуд“, ще имаме ужасни проблеми“.

Все пак „преобразяването в „Холивуд“ става неизбежно, когато голямата кинокомпания „Warner Bros.“ инвестира в производството и пожелава да си гарантира бъдещи печалби. Тя настоява Редфорд не само да продуцира филма, но да изиграе и една от двете главни роли – на Боб Удуърд. Другата водеща роля – на Карл Бърнстийн – е дадена на още една звезда – Дъстин Хофман.

Самият Редфорд винаги е уверявал, че не е имал никакво намерение да се включва като актьор. Освен това е бил много затруднен да се справи с голямата разлика не само по физически параметри, но и като характери, която зее между него и Удуърд. „Нюйоркър“ цитира интересни размисли на Редфорд при опита му да вникне в образа на Удуърд:  „На пръв поглед Боб изглеждаше просто перфектен. Беше ясно, че просто няма как да остави тревата неокосена. Говореше наистина внимателно, бавно, добре обмислено, много смирено, много учтиво. Накрая стигнах до заключението, че той е човек на упорития чист труд, обсебен е от тежката работа, но зад външността му, която вероятно идва от произхода му от Средния Запад и от това, че е от Републиканската партия, може би се крие нещо друго... И заключих, че скритото е  инстинкт на килър. Той не е позволявал на Бърнстийн да го изпреварва с някое предположение, а това е създавало напрежение. Но това е бил и начинът на Удуърд да се увери, че когато дойде моментът, той може да забие ножа по правилния начин.“

Покрай излизането на филма „Warner Books“ издава за засилване на рекламата и фотоалбум със снимки на известния фотограф Стенли Третик и с текст от холивудския публицист Джак Хиршберг под заглавието „Портрет на цялото президентско воинство“. Фотографиите показват Редфорд и Голдман при многократните им срещи и посещения в редакцията на „Вашингтон пост“, в разговор с репортерите и изпълнителния редактор на вестника Бен Брадли, също ключова фигура в историята. Ролята на Брадли във филма се изпълнява от Джейсън Робардс и му носи „Оскар“. Редфорд е заснет също да изучава движенията и поведението на Удуърд, докато Удуърд работи на бюрото си.

„Нюйоркър“ пише още, че 29-годишният при разразяването на „Уотъргейт“ Удуърд е бил по онова време най-нископлатеният член на вестникарския екип. Репортерът е бил озадачен, че на екрана е бил изобразен от царствения секс-символ на Холивуд. Казвал: „Аз съм по същество скучен. Начинът, по който живея и работя, не е драматичен. Не съм от типа герои, които обикновено виждате във филмите. Мисля, че от страна на Редфорд бе необходима огромна смелост, за да ме изиграе.“

Лшчните убеждения на Удуърд остават противоречиви и до днес, но пък смелостта на Редфорд, срасната с посланията от „Цялото президентско воинство“, продължава да вдъхновява и да просвещава публиката за това, колко е важна смелата журналистика.