Все още без ясен отговор е въпросът дали технически гаф или цензура е причината за казуса с интервюто за БНТ, дадено на 4 октомври от кмета на София Васил Терзиев. То е било първо свалено и едва след вдигналия се шум е качено в общия запис на предаването. Това изостри още повече въпроса докога обществената телевизия ще стои с нелегитимно ръководство с отдавна изтекъл мандат. Преди броени дни по съдебен път бе спряна обявената от СЕМ процедура за избор на нов генерален директор на БНТ. Поканихме за разговор по темата члена на СЕМ Къдринка Къдринова.

Къдринка Къдринова е дългогодишна журналистка международничка, работила в различни медии. До септември 2024 г., когато влезе в медийния регулатор от президентската квота, тя беше отговорен редактор на сайта на СБЖ. 

– Къдринке, ще си говорим на „ти“, както винаги – доста отдавна сме колеги. Радвам се, че намери време да разкажеш и за сайта на СБЖ подробности около казуса, в който се оказа СЕМ покрай необходимостта да изпълни съдебно решение и да спре процедурата по избор на нов генерален директор на БНТ. Нашият сайт вече информира за това. Но нека започнем с нашумeлия случай със съботното интервю на кмета на София Васил Терзиев по БНТ, което отначало бе свалено, а после, след остра обществена реакция, качено в общия запис на предаването. Как ще го коментираш?

– Благодаря и аз, Майя, че ме потърси за това интервю. Винаги с удоволствие откликвам на поканите на сайта на СБЖ, в който толкова време сме работили заедно с теб и другите колеги. Поздравления за твоята отдаденост като негов отговорен редактор.

Що се отнася до случая с интервюто на кмета Васил Терзиев за предаването по БНТ „Денят започва с Георги Любенов“ – което ту изчезва, ту се появява в записа на цялото предаване, пораждайки съмнения за цензура – виждам тук пореден симптом и функция на абсурдната ситуация националната обществена телевизия да продължава да стои с ръководство извън мандат, както и доста други институции в държавата. Това е вредно за цялото общество и то основателно се възмущава.

Има и други случаи, поставяли въпроса доколко управляваната без редовен мандат БНТ пълноценно и плуралистично отразява сложната ни реалност и всички значими субекти в нея. Но конкретно този съвпада по време със спирането по съдебен път на започната от СЕМ процедура за законен и прозрачен избор на легитимно ръководство на БНТ. Считам всичко това за крайно тревожно.

– Какъв е контекстът на сегашното блокиране на усилията на СЕМ да избере легитимно ръководство на БНТ?

– Най-същественото, на което държа да наблегна, е, че Съветът за електронни медии се нуждае от разбирането и подкрепата на обществото в усилията си да проведе законен и прозрачен избор на легитимно ръководство на важна обществен медия като Българската национална телевизия. Тези наши усилия открито се саботират чрез координирана атака, която цели да попречи на СЕМ да изпълни това свое постановено от Закона за радиото и телевизията правомощие. Използват се противоречиви съдебни решения, което е много лош сигнал за състоянието на правовата държава у нас.

Актуалният контекст на ситуацията, в която сме поставени, беше представен накратко в съобщението на сайта на Съвета, публикувано веднага след заседанието ни на 1 октомври. Видях, че бе препечатано и на сайта на СБЖ. Цитирано бе и от доста медии.

От него става ясно, че СЕМ е бил принуден да спре обявената на 15.07.2025 г. нова процедура по избор на генерален директор на БНТ. Това ни е постановено с получено на 30.09.2025 г. определение на I състав на АССО. Определението идва в отговор на жалба от Сашо Йовков, участник в предишната процедура от 2022 г., подал при това документи и за сегашната процедура. Същевременно то влиза в противоречие с друго предходно определение на същия съдебен състав по подобна жалба на Емил Кошлуков – и той участник и в процедурата от 2022 г., и в сегашната.

Съветът, разбира се, на свой ред ще обжалва. Същевременно, пред създалата се ситуация, ясно посочи в становището си: „СЕМ съзира наличие на координирана атака с цел осуетяване на изпълнение на правомощията му за избор на нов генерален директор, което противоречи пряко на принципа за върховенство на правото и вменените на Съвета по закон функции.“

– Преди да продължиш с още подробности от настоящата ситуация, моля те, припомни какво ѝ предшестваше и как се стигна до проточилата се близо три години и половина сага с висящото извън мандат положение на продължаващия да ръководи БНТ Емил Кошлуков.

– Известно е, че СЕМ през 2022 г. проведе процедура по избор на генерален директор на националната телевизия, в която участваха осем кандидати. Сред тях и приключилият тригодишния си мандат Емил Кошлуков. При трикратното гласуване на петимата тогавашни членове на СЕМ нито един от кандидатите не събира необходимия минимум от три гласа, за да бъде избран. Така процедурата от 2022-ра е приключена без да е осъществен избор. Но двама от неуспелите кандидати – самият Емил Кошлуков и Сашо Йовков, подемат съдебни обжалвания, оспорвайки приключването ѝ и възпрепятствайки така започването на нова процедура. Съдебните заседания по жалбите им, включващи и многократни отлагания, се проточиха три години.

През цялото това време Емил Кошлуков продължаваше да изпълнява длъжността генерален директор на БНТ, както е предвидено в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Така практически изкара още един тригодишен управленски период, без да е избиран.

Тук трябва да се припомни също така, че тази възможност – при неосъществен избор, „завареният“ ръководител на националната телевизия да продължи да управлява, докато не бъде избран нов титуляр на поста – беше вкарана в ЗРТ през 2016 г. при спорни обстоятелства.

През годините, изминали оттогава, нито законодателите, нито обществото не положиха усилия да бъде променено това законово положение, позволяващо на човек с изтекъл мандат неограничено време да продължава да стои начело на обществената медия. А общественият интерес очевидно изисква друг подход. Например, в периодите между една изборна процедура, завършила без избор, и следващата, която евентуално да доведе до избор, БНТ да се управлява от друго лице, от прозрачно и аргументирано избран с гласуване от членовете на регулатора временно управляващ обществената медия. Както и да се гарантира пак законово, че тези „междинни“ периоди трябва да са възможно най-кратки.

Реалната картина обаче е друга. Съдебното протакане остави Кошлуков още три години начело на БНТ извън мандат, и то в условията на големи вътрешнополитически, геополитически, технологични предизвикателства, изискващи стабилност и предсказуемост в развитието на обществената телевизия, в отстояването на нейнта независимост, в прилагането на плурализма. Тази ситуация породи допълнителни напрежения в и без това разединеното ни общество.

– Има мнение, че тези напрежения бяха подхранени и от СЕМ, след като не успя да избере ръководител на БНТ през 2022 г. Широко разпространена е тезата, че с онзи „неизбор“ е била дадена възможност на Емил Кошлуков да управлява БНТ извън мандат още три години, колкото се проточи съдебната сага около неговите и на Сашо Йовков жалби...

– Доста е натрапвана въпросната теза, но аз я смятам за твърде конспиративна и предубедена. Моето впечатление е, че никой от членовете на СЕМ през 2022-ра не си е представял за възможно съдебните обжалвания на Кошлуков и Йовков да се проточат цели три години. Очакванията са били, че за броени месеци съдът ще реши споровете и ще се проведе нова процедура за избор на генерален директор на БНТ. Но не би.

Изминават три години, докато най-после през юни 2025 г. Върховният административен съд (ВАС) взема окончателно решение по казуса, отменяйки някои решения на АССО и разпореждайки на СЕМ прегласуване само със „за“ или „против“ на всички осем кандидатури в процедурата от 2022 г., както и гласуване на ново решение за прекратяването ѝ.

– Как то бе изпълнено?

– Съвсем стриктно. На заседание на СЕМ, проведено на 15 юли 2025 г. отново бяха гласувани всяка от осемте кандидатури от 2022-ра, само със „за“ или „против“.

Макар аз да не съм била член на СЕМ през 2022 г. и да не съм имала възможност да участвам в проведените тогава презентации на концепциите и събеседвания с всеки от кандидатите, сега също бях длъжна да участвам в гласуването. Направих го, след като съвестно се запознах с всички видеозаписи, стенограми, концепции и други документи от 2022 г.

Изразих моето дълбоко убеждение, че смятам за лишено от логика и смисъл осъществяването на избор въз основа на концепции и събеседвания отпреди три години, след като през това време са настъпили толкова сериозни промени в медийната среда, в технологичното развитие, в българския общественополитически живот и на световната сцена. Все пак изложих и моите индиректни впечатления от представянето на осемте кандидати през 2022 г., като отчетох качествата им. Аргументирах се защо не считам нито една от кандидатурите за достатъчно убедителна в настоящия актуален контекст. И гласувах „против“ всички. Бих гласувала „въздържал се“, ако имаше такава възможност.

Аргументираха се и гласуваха и останалите членове на СЕМ. Резултатът не осигури необходимите три гласа на нито един от кандидатите. И процедурата от 2022 г. бе обявена за приключена по всички правила с решение на СЕМ № РД-05-69 от 15.07.2025 г.

Гласувахме и разпореждане за негово предварително изпълнение, посочвайки: „Съгласно чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, органът, издал административен акт, може да разпореди неговото предварително изпълнение с цел да се защитят особено важни държавни и обществени интереси и поради опасност, че може да бъде сериозно затруднено изпълнението на акта“. В решението е дадена и подробна обосновка.

– Още на същото заседание от 15 юли т. г. СЕМ гласува и за започване на нова процедура по избор на генерален директор на БНТ, нали така?

– Точно така. Тази процедура бе обявена с решение на СЕМ № РД-05-70 в рамките на същото заседание, за да не се губи повече никакво време и колкото се може по-бързо да се отговори на обществения интерес като законно и прозрачно се избере нов легитимен генерален директор на БНТ. Със същата цел „да се защитят особено важни държавни и обществени интереси и поради опасност, че може да бъде сериозно затруднено изпълнението на акта“, беше гласувано разпореждане за предварително изпълнение и на това решение.

– Тези предварителни изпълнения бяха първите, взети на прицел от последвалата серия обжалвания, които явно въвличат СЕМ отново в съдебна сага като започналата през 2022-ра...

– Общо 12 жалби са заведени досега срещу двете решения на СЕМ от 15.07.2025 г. Техни податели са споменатите Емил Кошлуков и Сашо Йовков, както и също участвалата в процедурата през 2022 г. Ирина Величкова.

Интересното е, че жалбите срещу предварителните изпълнения попаднаха при една и същата съдийка, при това именно при онази, при която попадаха и делата в сагата след 2022-ра...

Жалби има и срещу решението ни за прекратяване на процедурата от 2022-ра, и срещу решението ни за обявяване на нова процедура, макар че то не е обжалваемо, тъй като не е самостоятелен административен акт – а съдът, и то в един и същи състав, ту смята за неоснователно обжалването му, ту напротив, дава му ход.

СЕМ на свой ред обжалва всяко отсъждане, отхвърлящо нашите решения.

– Към предварително обявения срок 12 септември, СЕМ все пак прие документите на петима кандидати, подадени за новата процедура по избор на генерален директор на БНТ. Доколкото си спомням, имаше и един съдебен акт, който забрани на Съвета фактически действия по тази процедура?

– Да, имаше, но ние взехме изрично правно решение, утвърждаващо, че действията ни са правни, а не фактически.

– Припомни кои са подалите документи кандидати в новата процедура.

– По реда на подаването на документите това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова.

– Значи Емил Кошлуков и Сашо Йовков хем обжалват и критикуват решенията на СЕМ, хем кандидатстват и в новата процедура, която оспорват?!

– Да!

– В медиите изтече и едно доста грубо писмо на Емил Кошлуков до СЕМ със заплахи, че ще ви изпрати полицаи, прокурори и съдебни изпълнители, ако не спрете незабавно новата процедура за избор на генерален директор на БНТ...

– Това беше наистина неприемливо, заплашително и ултимативно писмо с недвусмислени закани към независим регулаторен орган като СЕМ. Реагирахме много твърдо на сайта на Съвета, изтъквайки: „Съветът за електронни медии намира за недопустим подобен натиск от страна на Емил Кошлуков срещу независимия медиен регулатор. Учудващо е откъде черпи увереност така императивно да отправя заплахи, след като повече от три години управлява обществената телевизия извън мандат. Съветът няма да се поддаде на никакъв натиск, ще действа прозрачно, законосъобразно и изпълнявайки стриктно, вменените му от закона правомощия.“

– И все пак накрая съдът разпореди на СЕМ на 30 септември да спре процедурата за избор на нов генерален директор на БНТ.

– Принудени бяхме да се съобразим със съда и да спрем процедурата, но ще обжалваме. В публикуваното на сайта на СЕМ становище бе изрично обърнато внимание, че „Съветът намира противоречие в тълкуването и прилагането на закона от същия съдебен състав по отношение на едно и също решение на СЕМ - № РД-05-70 от 15.07.2025 г.“

Един и същи състав на АССО на 26 август преценява едно, а на 30 септември – друго. На 26 август постановява в отговор на жалба на Емил Кошлуков, че споменатото оспорвано от него решение „не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност“ и „не притежава характеристиките нито на общ, нито на индивидуален административен акт“. И това е така. Няма как да се обжалва заявено намерение за провеждане на процедура по избор. Може евентуално да се обжалва акт за вече извършен и обявен избор. Поради това съдът на 26 август оставя без разглеждане жалбата на Кошлуков.

Обаче на 30 септември пак същият съдебен състав решава точно обратното в отговор вече на жалба на Сашо Йовков пак по същото наше решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. за начало на нова процедура. Изведнъж се оказва, че според съда това решение вече „представлява административен акт“, съответно „искателят Йовков разполага с правен интерес да иска от съда обявяване на нищожността“ на решението  – и дава ход на жалбата на Йовков. Същевременно спира изпълнението на решение № РД-05-70 от 15.07.2025 г. на СЕМ, докато приключат обжалванията от страна на Кошлуков, Йовков и Ирина Величкова.

– Тоест СЕМ се оказва отново блокиран чрез съдебни решения, както вече се случи в периода между 2022-ра и 2025-та. Не са ли прави тогава всички онези, които коментираха, че „Кошлуков се циментира на поста си“, след като на 15 юли т. г. СЕМ отново обяви, че няма осъществен избор по процедурата от 2022-ра? Макар че обявихте началото на нова процедура, малцина повярваха, че тя наистина ще се проведе. Недоброжелатели дори заподозряха СЕМ, че задкулисно продължава да крепи Кошлуков...

– Да, имаше такива реакции и това наистина е много обидно и тъжно. Обидно е за нас, като членове на СЕМ, повечето от които искрено желаем провеждането на законосъобразна и прозрачна нова процедура за избор на легитимен генерален директор на БНТ. Пак повтарям, ние се нуждаем от разбиране и подкрепа от страна на обществото в усилията ни да разчупим тази блокада и да устоим на тази координирана атака, саботираща изпълняването на правомощията ни. Ние сме мишената на този саботаж, насочен пряко срещу обществения интерес – и е добре обществото да прозре кой кой е и за какво се бори.

Ситуацията е и тъжна, защото показва отчайващо ниво на обществено недоверие в ефективността и почтеността на институциите. Ние едва бяхме обявили, че нямаме избор по процедурата от 2022-ра и я прекратяваме, тръгвайки към нова процедура – и веднага се посипаха тези предубедени обвинения, че ето, видите ли, „СЕМ оставя отново Кошлуков“. Сякаш априори се приемаше, че е абсолютно неизбежно да се задвижи същата съдебна сага, както и в предходните три години, която ще крепи начело на БНТ човек без мандат. Само си помисли: значи всички, които говореха и говорят за това, изобщо не поставят под съмнение, че съдът може да бъде използван по такъв начин?! Приемат го за даденост и скачат срещу СЕМ?! Вместо да се възмутят, че такова нещо въобще е допустимо в държава, претендираща, че е правова?!

И понеже сме на тази тема, искам да кажа и за още едно дежурно обвинение срещу нас: как така не сме избрали никой от онези осем кандидати от 2022-ра? Длъжни сме били да изберем някой от тях. Също обидна теза. Кому и защо сме длъжни? Да не би да избираме домати от сергия за семейната салата? Изборът е за генерален директор на обществената БНТ в силно променена през последните три години вътрешна и международна обстановка, плюс всички нови технологични предизвикателства. Абсурд беше да се прави избор по представени преди три години концепции – това е мое дълбоко убеждение и според мен единствено отговорен пред обществото подход.

Категорично ни е нужна нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, с актуални концепции, убедително защитени в професионален и личностен план. Бих искала да видя начело на обществената телевизия авторитетен в обществото и гилдията професионалист, с модерна и аргументирана стратегия за развитие на БНТ, независим, неподатлив на влияния, способен да се справи с технологичните, политическите и геополитическите предизвикателства, които времето поставя и ще поставя пред телевизията.

В момента имаме петима кандидати. Това, че двама от тях така настървено се опитват да провалят избора на нов генерален директор на БНТ и неуморно атакуват СЕМ чрез съда, вместо да участват конструктивно в законна и прозрачна процедура, наравно с останалите, трудно се побира в човешката логика.

И пак ще повторя – добре е обществото да си отвори очите и да осъзнае, че трябва да съдейства за разчупването на този блокаж, в който е поставен не само СЕМ, но и други институции в държавата, възпрепятствани да си вършат работата. Само с общи разумни усилия можем да върнем нормалността в живота ни.