Предлагаме обзор на журналистката Беатрис Лекумбери за избитите от Израел палестински журналисти в Газа, публикуван в испанския вестник „Ел Паис“. Тя разказва за загинали там репортери, разговаря с техни продължаващи да работят в крайно тежки условия колеги, цитира дейци на международни организации за защита на журналистите и на човешките права.

Текстът е публикуван в испанския вестник „Ел Паис“ на 5 октомври т. г.

Лицето на Хинд Худари, уморено и измъчено, но пълно със сила и дори ярост, се появява от другата страна на екрана на компютъра. „Как съм? Работя без прекъсване повече от 700 дни. Чувствам се изтощена, травмирана, депресирана“, възкликва палестинската журналистка.

30-годишната Худари говори бързо и ясно, на безупречен английски. Тя е журналистка за катарската телевизионна мрежа „Ал Джазира“ и животът ѝ от 7 октомври 2023 г. насам е същият, като на много репортери в Газа. Била е разселвана няколко пъти, домът ѝ е бил бомбардиран, няколко скъпи колеги са били убити от израелски бомби, а най-близките ѝ роднини са напуснали Газа, когато все още е било възможно, с чужд паспорт или като са платили значителна сума пари.

Тя също е можела да си тръгне, но не е искала и от първия ден на тази война носталгията по близките ѝ, съчетана с неописуемия ужас, който я заобикаля, я разкъсва. „Но без нас никой нямаше да знае какво се случва тук“, повтаря няколко пъти репортерката. „Днес се събудих с новината, че колегата ми Осама е бил прострелян, а вчера двама други журналисти бяха ранени, докато отразяваха бомбардировката на една сграда. Започвам смяната си след малко и нямам гаранция, че ще оцелея утре. Докога ще бъдем военни цели? Как може всичко това да бъде оправдано?“ – пита тя възмутено на среща в Zoom, организирана от палестинска неправителствена организация.

Комитетът за защита на журналистите (CPJ) е документирал смъртта на най-малко 195 палестински журналисти в Газа през последните две години. Според „Репортери без граници“ (RSF) броят им е 210, а палестинският синдикат на прасата изчислява, че са поне 246. „Ако са в нашия списък, това е защото сме сигурни, че са били журналисти, знаем обстоятелствата, при които са загинали, и знаем, че нападките срещу репутацията им са неоправдани“, казва Карлос Мартинес де ла Серна от CPJ. Комитетът включва в своята равносметка за тази война и двама израелски журналисти – Янив Зохар и Рое Идан, убити при атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г.

Числата говорят сами за себе си. Организациите за свобода на пресата и за човешки права, както и все по-голям брой правителства, смятат, че Израел провежда най-смъртоносната и умишлена кампания за заглушаване на журналисти, документирана някога. „Журналистите са взети на прицел и трябва да има отговорност за това“, каза пред Общото събрание на ООН Мария Реса, филипинска журналистка и носителка на Нобелова награда за мир за 2021 г.

Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за окупираните палестински територии, заявява, че от 7 октомври 2023 г. насам Израел е убил повече журналисти в Газа, отколкото е общият брой репортери, загубили живота си в Първата и Втората световна война и конфликтите във Виетнам, Югославия и Афганистан, взети заедно.

„Защо продължавам да правя това?“, пита Худари. „Защото ние сме гласът и очите на Газа. И защото всеки път, когато застана пред камерата, виждам как Анас, Мариам, Хамза, Самер и други колеги ги убиват. Заради тях продължавам.“

„В момента тази работа е един вид мисия“, добавя 37-годишната Нур Свирки, репортерка на свободна практика за няколко арабски телевизионни станции. „Но понякога чувствам, че не си струва, че всичко, което искам, е да прегърна децата си. След това си почивам, спя малко и мотивацията се връща... до следващия път“, казва тя от Дейр ел Балах, в центъра на Ивицата.

Единственият друг вариант, непоносим в нейните очи, би бил мълчанието. Газа да остане в мрак. Защото от 7 октомври 2023 г. Израел не допуска чуждестранни журналисти в Ивицата. И всички ние зависим от работата на палестинските репортери – все по-притиснати, изтощени и лишени от материални ресурси – за да знаем какво се случва в тази малка ивица земя с размери 365 квадратни километра.

Нищо не е случайно. Молбите, оплакванията и натискът върху Израел да отвори Газа за международната преса са напразни. И тази безпрецедентна ситуация продължава пред лицето на световните лидери, които или не знаят как да я спрат, или просто си затварят очите.

„Когато убиват палестински журналисти, целта е да се унищожи независимата журналистика в Газа, а също и правото ни да бъдем информирани. Така ставаме много по-уязвими за военната пропаганда на „Хамас“ и най-вече на Израел“, подчертава Антоан Бернар, директор по застъпничеството и подпомагането на „Репортери без граници“.

Възпрепятстването на чуждестранни журналисти да влизат в Ивицата означава също, че много по-малко хора имат достъп до това, което CPJ нарича „преки доказателства“ – тоест, да бъдат свидетели на събитията в момента, в който се случват. Документирането на тези доказателства, един от стълбовете на тази организация, е от съществено значение за доказване дали Израел извършва геноцид в Газа, както вече заяви независимата разследваща комисия, назначена от ООН.

 

Мариам Абу Дага. 33 години. Палестинска фотожурналистка на свободна практика, работила с медии като Associated Press и Independent Arabia. Тя загина на 25 август 2025 г. при израелска бомбардировка на болница „Насер“ в Хан Юнис, южно от град Газа.

 

„Определено ще поговорим тази вечер“, обещава Махмуд Иса, понастоящем фотограф на информационната агенция Ройтерс. Но дните минават, военната офанзива срещу град Газа се засилва и интернет функционира по-зле от обикновено.

Общуването с журналисти в Ивицата е сложно и трудоемко. В ежедневното препускане, коео включва намиране на транспорт до работа, журналистите да отделят време за интервюта, за които със сигурност знаят, че няма да подобрят живота им? И все пак почти винаги намират няколко минути.

Стойността на свидетелските показания е много важна за палестинците от години, независимо дали са журналисти или не. „Трябваше да се преместя отново, за да заведа семейството си на сигурно място, а почти нямам интернет“, извинява се Иса насред една от най-лошите седмици, които е преживял от октомври 2023 г. насам, през която е трябвало да отраази насилственото и масово изселване на хиляди хора от град Газа към райони по-на юг, определени като безопасни от израелската армия.

Обектите на неговите снимки биха могли да бъдат съпругата му и трите му деца, тъй като той и семейството му са преминали през същото, ккто и хората, които е снимал. „Всяка сутрин децата ми ме молят да не ходя на работа, изпращат ме до вратата и ме прегръщат, плачейки. Трудно е“, обяснява Иса, чиито снимки на хуманитарната катастрофа в Газа са спечелили няколко награди, включително Международната награда за хуманитарна фотография „Луис Валтуена“ за 2025 г.

 

Исмаил Абу Хатаб. 32-годишен палестински фотожурналист и режисьор, работил на свободна практика за различни медии. Той загина на 30 юни 2025 г. при израелски въздушен удар срещу кафене „Ал Бака“ в град Газа, често място за събиране на журналисти.

 

Репортерът винаги се чувства в опасност, защото никъде не е безопасно, защото, за да прави снимки, трябва да е „твърде близо“, защото се чувства като мишена, защото е журналист.

След разследване на всеки отделен случай, CPJ изчислява, че поне 26 от убитите журналисти в Газа „са били пряко атакувни“ от Израел. Според RSF, 56 от убитите насилствено палестински журналисти „са изпълнявали работата си, когато са били умишлено атакувни“.

На въпрос на вестник „Ел Паис“, израелската армия заяви: „Предприемат се всички възможни оперативни мерки за смекчаване на вредите за цивилното население, включително журналистите.“

„Журналистите никога не са били, нито ще бъдат, целенасочено нападани“, уверява военен говорител. Той обаче уточнява, че има „имена в списъците с журналисти, които са членове на въоръженото крило на „Хамас“ и следователно са легитимни цели съгласно международното право“.

 

Анас Ал Шариф. 28 години. Палестински репортер на „Ал Джазира“. Той беше убит на 10 август 2025 г. при умишленото израелско нападение срещу палатката на журналистите, където живееше с петима други журналисти пред болница „Ал Шифа“ в град Газа.

 

„Не можем да позволим на правителствата да внушават, че журналистите са терористи, само защото имат някакъв контакт с „Хамас“. Това е част от тяхната длъжностна характеристика и е скандално, че убийствата им се оправдават по този начин“, реагира Агнес Каламар, генерален секретар на Amnesty International.

Невъзможно е да се добие ясна представа за ежедневните трудности, които журналистите от Газа трябва да преодолявт в работата си. Репортаж, снимка или предаване на живо по телевизията може да зависи от прах, попаднал в камерата, или от обектив, паднал на земята в район, където няма резервни части. Може също да зависи от това дали има транспорт, включително магарешки каруци, за да се стигне до мястото на инцидента; дали репортерът е вечерял предния ден и дали има налични сили; дали има вода за децата в палатката, където живеят в бедност, или дали трябва да я търсят на няколко километра разстояние.

Към тези обстоятелства се добавя постоянният страх да се чувстват като военна мишена, натискът от ислямисткото движение „Хамас“, което управлява Газа, критиките, които получават за работата си, или безпокойството, което виждат в очите на роднини и съседи, притеснени да не станат жертви, само защото живеят в съседство.

Поради всички тези причини, когато студент пита Мартинес де ла Серна от CPJ какво означава журналистиката за него, отговорът му през последните две години е ясен: „Казвам им да погледнат репортерите в Газа. Те олицетворяват журналистиката. Вършат впечатляваща работа.“

Сред списъка с журналисти, убити при израелски бомбардировки и атаки от октомври 2023 г. насам, има 10, които са работили за катарската телевизионна мрежа „Ал Джазира“, чието излъчване Израел е забранил на негова територия. Десетки членове на журналистически семействоа, както и колеги, също са загинали или са били ранени.

„Ясно е, че всички журналисти на „Ал Джазира“ в Газа са мишени, че ние сме враг на Израел, че за тях ние сме точно като „Хамас““, заключава Дима Хатиб, изпълнителен директор на каналите AJ+.

 

Фатма Хасона. 25-годишна. Палестинска фотографка на свободна практика. Тя загина на 16 април 2025 г. при израелско нападение, извършено ден след обявяването на прожекцията в Кан на документалния филм „Сложи душата си на ръка и върви“. Фатм участва в него.

 

На 10 август палатка пред болница „Ал-Шифа“ в град Газа, където живееха и работеха няколко журналисти, стана обект на израелска атака. Шестима репортери бяха убити, включително Анас ал-Шариф от „Ал Джазира“, едно от най-известните лица в тази война. В този ден Хинд Худари реши, че вече няма да дава интервюта за чуждестранни медии. „За вас ние сме просто заглавие, а не колеги, които трябва да бъдат защитавани. Те ни преследват и ни убиват, докато вие гледате мълчаливо. Може би защото сме палестински журналисти и не се считаме за „истински“ колеги“, обвинява тя.

Анас ал-Шариф беше директно идентифициран от един от говорителите на армията – Авишай Адрий, като член на милицията на „Хамас“. През август 2024 г. този служител го обвини в „лъжа“ при отразяването на израелски въздушен удар по училище, когато загинаха няколко разселени деца. През юли във видеоклип, публикуван в социалните медии, Адрий обяви, че репортерът на „Ал Джазира“ е изфабрикувал репортажи за глада в Газа.

„Дайте ни доказателства, че някой от нашите репортери е боец“ – това предизвикателство отправи Хатиб, оплаквайки се и от „липсата на емпатия и солидарност“, проявена от чуждестранните журналисти пред лицето на убийствата на колегите им в Газа. „Вместо да си вършат работата, да разпитват армията и да искат доказателства, има медии, които повтарят израелските аргументи дословно в името на предполагаема обективност. За съжаление, това ги прави съучастници в този геноцид“, твърди Хатиб.

 

Самер Абу Дака. 45 години. Оператор на „Ал Джазира“. Загива на 15 декември 2023 г. при удар с дрон, докато отразява последствията от израелските атаки срещу училище на ООН, подслонило бежанци в Хан Юнис.

 

От 7 октомври 2023 г., когато „Хамас“ извърши атаките си в Израел, убивайки около 1250 души и вземайки над 200 заложници, израелските бомбардировки са отнели живота на над 65 000 палестинци. „Никога не съм се поколебал да предам истината такава, каквато е, без лъжи или изопачавания“, уверява Ал Шариф в посмъртно разпространено послание, записано месеци преди смъртта му. Осъзнавал е голямата опасност, пред която е изправен.

Петима други журналисти бяха убити на 25 август при бомбена атака срещу болница „Насър“ в Хан Юнис, в южната част на ивицата Газа. Много цивилни, включително журналисти, търсят убежище около болниците, защото те се смятат за по-малко опасни на територия, където в крайна сметка никъде не е безопасно.

Първо имаше експлозия, а когато няколко души, включително репортери, отидоха да видят щетите, дойде втората експлозия, излъчена на живо по няколко телевизионни станции. Сред жертвите бяха репортерът на „Ал Джазира“ Мохамед Салама, журналистката Мариам Абу Дага и сътрудникът на информационна агенция „Ройтерс“ Хусам ал-Масри.

 

Хамза Муртаджа. 32 години. Съсобственик и оператор на продуцентската компания Record Media. Израелски въздушен удар го уби на 20 август 2024 г. в училището „Хафиз Мустафа“ в град Газа, заедно с още 11 души. Той снимаше репортаж за бежанците.

 

„Убедена съм, че ако в Газа имаше чуждестранни журналисти, пропагандата нямаше да работи толкова добре. Но когато, например, Анас ал-Шариф е нападнат и няма чуждестранна преса, е лесно да го обвиним в терорист“, казва Агнес Каламар от Amnesty International.

Израелската армия предостави на вестник „Ел Паис“ няколко документа, които вече са били публикувани по-рано, включително списъци, телефонни номера и снимки, които уж доказват връзките между журналисти като ал-Шариф и милициите на „Хамас“.

В случая с втората атака военни източници твърдят, че са засекли камера, поставена от „Хамас“ в района на болница „Насер“, за да наблюдава дейността на войниците и да извърши атака срещу тях.

За Мартинес де ла Серна от CPJ „няма доказателства, които да показват, че армията разполага с убедителни потвърждеения за това, което твърди“.

 

Мохамед Салама. Палестински журналист и оператор, работещ за „Ал Джазира“. Той загина при нападението над палатката на журналистите на 25 август 2025 г. близо до болница „Насер“ в Хан Юнис, заедно с четирима други негови колеги.

 

Представителят на CPJ припомня, че преди началото на войната в Газа организацията е анализирала случаите на 20 журналисти, убити от израелската армия в продължение на 22 години, за които никой не е бил подведен под отговорност или осъден. В почти всички от тях е имало кампания за дискредитиране на репортера след смъртта му. Сега, според Мартинес де ла Серна, „тази тенденция се наблюдава в много по-голям мащаб“.

„Фактите са силни и неоспорими, но социалните ми медии са пълни със заплахи, коментари от хора, които ме обвиняват в лъжа, в работа за въоръжени групировки и твърдят, че искат да ме убият“, казва репортерката Хинд Худари.

„Гордея се, но мисля, че работата ни не е достатъчно ценена. Много хора са убедени, че не сме надеждни, че сме пипала на „Хамас““, добавя колежката ѝ Нур Свирки.

 

Нафез Абдел Джавад. 59-годишен. Палестински директор на официалния палестински телевизионен канал. Загина на 8 февруари 2024 г. заедно със сина си при израелски ракетен удар по къщата, където са били отседнали в централната част на ивицата Газа.

 

Израелската медия +972 наскоро публикува разследване на тайно военно разузнавателно звено, наречено „клетка за легитимация“, което е предназначено да намира информация, свързваща журналисти от Газа с „Хамас“.

В същия дух „Репортери без граници“ осъди кампания за очерняне срещу журналисти в Газа, която включва фотомонтажи и невярна информация, популяризирана в социалните медии и онлайн платформи.

„Палестинските репортери рискуват живота си, за да заснемат щателно случващото се в Газа. Ако израелската армия смята, че лъжат, защо да не допуснат чуждестранни журналисти?“, пита Клариса Уорд, главен международен кореспондент на CNN.

Израелската армия организира пресконференции в Газа, които са напълно контролирани, кратки и предназначени предимно да опишат военната ѝ работа. От октомври 2023 г. единственият журналист, успял да влезе в Газа без военен надзор, е Уорд, който през декември 2023 г. успява да остане в Ивицата два часа, благодарение на Обединените арабски емирства, за да посети полева болница. „И никога не бих си представил, че почти две години по-късно все още ще бъда единственият. Депресира ме да мисля за това. Невероятно е, че не можем да си вършим работата и да отразяваме независимо това, което според мен е най-голямата история в света в момента. Страна, която се нарича демократична, ни пречи да го правим“, критикува той.

 

Мохамед Иса Абу Саада. 31-годишен. Палестински фотограф и видеограф на свободна практика, работил за медии като Sahat r Al Sharqiya Pulse. Загива заедно с най-малко двама членове на своето семейство при израелско нападение на къщата в Хан Юнис, в която е живеел.

 

Медиите по целия свят се борят със същото чувство на неудовлетвореност от началото на конфликта. Те се опитват да намерят сътрудници в Газа, с които да установят минимални професионални отношения, което е изпълнено с трудности. Сложно е да проверяват информация от разстояние и прекарват часове в опити да се обадят на лекари, хуманитарни работници или просто цивилни, които могат да им дадат разказ от първо лице за разселването, глада, болестите и страха. Резултатът изобщо не е същият като това, което би се получило на място в Ивицата. Виждането, усещането, докосването и помирисването биха помогнали да се предаде реалността в целия ѝ мащаб.

„Това е ежедневно предизвикателство, при което всичко отнема много време: проверка на информация, планиране на камера на определено място, разговори с хора по телефона, когато почти няма покритие... Но има група хора в CNN, които буквално са дали последните 24 месеца от живота си, за да гарантират, че тази история ще бъде разказана по най-добрия възможен начин“, подчертава Уорд.

 

Хамза Ал Дахдух. 29-годишен. Журналист и оператор на „Ал Джазира“, син на ръководителя на бюрото на „Ал Джазира“ за Газа. Той загина на 7 януари 2024 г. при израелски удар с дрон заедно с журналиста Мустафа Турая, на път за зона за хуманитарна помощ североизточно от Рафах.

 

В продължение на години „Ал Джазира“ имаше голямо бюро в Газа, но сега има десетки репортери и сътрудници в Ивицата, обясняват служители на мрежата. „Нашите журналисти в Газа ни мотивират всеки ден. Те ми внушават това чувство за дълг и отговорност и никога не съм забелязала да се съмняват дали да продължат да отразяват. Напротив, те имат много сила и воля“, казва Дима Хатиб.

Но ръководителят на „Ал Джазира“ намира за „болезнено“ и дори обидно, когато чува медии да казват, че „няма журналисти в Газа“. „Сякаш журналистите са само тези, които идват отвън“, оплаква се тя.

Хатиб също така вярва, че репортерите в Газа са успели да „прехуманизират“ историята за случващото се в Ивицата и благодарение на социалните медии са успели да създадат връзка с обществеността. „Например, една от нашите кореспондентки в Газа, Бисан Оуда, си подстрига косата на живо в Instagram, защото не е могла да намери шампоан. Видеото е имало милиони гледания и с нея се е създала много специална връзка“, спомня си тя.

 

Ал Хасан Хамад. 18-годишен. Палестински журналист и фотограф, сътрудничил на „Ал Джазира“. Той загина на 6 октомври 2024 г. от удар с дрон, докато снимаше ново израелско нахлуване от покрива на къщата си.

 

От дълбоко страдание бе връхлетян Салман ал-Башир, журналист от телевизията на Палестинската администрация, който се разрида на живо пред камера, когато погледът му се натъкна на труп  на колега. Също и свидетелството на Башир Абу ал-Шаер, който разказа как е продал камерата си, за да купи чувал брашно и да нахрани децата си.

Според Комисията за защита на журналистите (CPJ) от октомври 2023 г. насам около 4000 журналисти са пътували до Израел с намерението да отразят войната на терен. Без резултат.

„Наложително е международната преса да пристигне възможно най-скоро. Тогава светът ще осъзнае, че нашите репортажи са истинни и справедливи. Имаме нужда от тях тук, до нас, за да извършват и задълбочена работа, разследвания, които ние не можем да направим, защото вече сме затрупани с отразяването на ежедневната ситуация“, казва Нур Свирки от Газа.

„Светът вече знае“, отговаря горчиво Махмуд Иса. „Те виждат нашите снимки, нашите видеоклипове и не правят нищо. Не знам дали влизането на международни журналисти би променило нещо в тази ситуация“, съмнява се Иса.

 

Билал Джадала. 45-годишен. Палестински журналист и директор на неправителствената организация „Дом на палестинската преса“. Почина на 19 ноември 2023 г., след като колата му беше ударена от снаряд по време на израелска бомбардировка в град Газа.

 

В израелския ежедневник „Аарец“, който е критичен към правителството на премиера Бенямин Нетаняху, журналисти и редактори използват сателитни снимки, свидетелства на войници и доклади от неправителствени организации, медицински агенции и многостранни институции, за да отразяват случващото се в Газа – територия, в която на израелските цивилни е забранено да влизат от години от собствените им власти. „Очевидно е, че това положение далеч не е перфектно и би улеснило живота ни, ако международната преса можеше да влиза. Но твърдението, че нямаме информация за случващото се, е извинение от страна на израелските медии. Ако искате, можете да разберете“, казва Нир Хасон, който пише в „Аарец“ за хуманитарни проблеми в Ивицата Газа.

Въпросът тогава е дали израелската преса и обществеността искат да знаят. „Абсолютно не“, отговаря Хасон. „Пресата в моята страна не успя да си свърши работата. Всеки испански гражданин знае много повече за случващото се в Ивицата, отколкото израелец. Нашите медии не говорят за хуманитарната цена, която плащат цивилните в Газа, а израелското общество си е затворило очите. Ние сме в разгара на травмата, все още потопени в случилото се на 7 октомври 2023 г. Наистина, фактът, че в Газа все още има заложници, не помага.“

 

Мохамед Абед Рабо. 35 години. Палестински журналист и директор на техническия отдел на информационната агенция Ал Манара. Загива на 27 август 2024 г. при израелско нападение заедно със сестра си в нает апартамент в бежанския лагер Нусейрат.

 

През август, три дни след нападението срещу палатката на журналистите в град Газа, в Тел Авив се проведе събитие за солидарност с убитите репортери. Присъстваха по-малко от 50 души.

Хасон въздъхва, преди да каже: „В Израел има около 2000 журналисти и само 140 от нас подписаха манифест срещу смъртта на нашите колеги в Газа. Това е отражение на нашето общество. Много ми е болезнено да го кажа, но в Израел повечето хора дори не възприемат жителите на Газа като човешки същества с право на съществуване.“

Ваел Дадух знае това добре. Ръководителят на „Ал Джазира“ за Газа попадна в заглавията малко след началото на израелските бомбардировки. При една от тези атаки убиха съпругата му, две от децата му, внук и други роднини. Два месеца по-късно самият той беше ранен при израелска атака, при която неговият също ранен оператор Самер Абу Дака издъхна от обезкървяване „след пет часа напразно чакане на линейка“. През януари 2024 г. най-големият му син, Хамза, също журналист, згина, когато колата му стна обект на нападение. За този опитен репортер случайността или лошият късмет нямаха нищо общо с тази семейна трагедия. Няколко седмици по-късно той напусна Газа и замина за Катар, за да се подложи на операция. Там живее и до днес.

 

Аят Джадура. 27 години. Журналистка на свободна практика и подкастър. Тя загина заедно с баба си и трима от братята и сестрите си на 20 ноември 2023 г. при израелско нападение срещу дома им. Дни преди това тя публикува видеоклип, озаглавен „Моето последно послание към света“. „Боли, че когато, например, репортер бъде атакуван в Украйна, светът се обединява, за да осъди стналото. Но когато това се случи в Газа, не е същото. Не сме видели никакви действия, пропорционални на мащаба на загубите и нападенията, които сме претърпели. И този двоен стандарт е почти толкова жесток, колкото смъртта на любим човек“, казва тя.

 

Ирен Хан, специален докладчик на ООН за свободата на словото, поиска през септември световните лидери да поставят безопасността на журналистите в Газа начело на политическия си дневен ред. „Кийр Стармър [британският министър-председател] се срещна с президента на Израел. Обсъди ли убийството на журналисти? Повдигна ли този въпрос с президента на Израел по отношение на отчетността и независимите разследвания? Поиска ли той Би Би Си и други независими и международни медии да бъдат допуснати в Газа?“, пита Ирен Хан.

 

Мохамед Балуша. 38-годишен. Палестински журналист и директор на телевизионния канал „Палестина Тудей“. Загива на 17 октомври 2023 г. при израелски въздушен удар по квартал Ал Сафтави, пред портите на град Газа.

 

Агнес Каламар от „Амнести Интернешънъл“ си спомня, например, че във Франция преди няколко години, когато журналист е бивал отвлечен или убит, телевизиите са започвали новинарските си емисии с тази история, а печатните медии са публикували негова снимка на първа страница. „Всичко това изчезна“, оплаква се тя. И изтъква, че безнаказаността, от която държавата Израел се е възползвала „години наред, всъщност десетилетия“, ни е позволила да стигнем до точката, в която сме днес. „Абсолютно необходимо е страхът да смени страната. Да се ​​​​изградят солидни разследвания и дела, за да се подведат под отговорност онези, които са дали заповедта за убийството на журналист, и онези, които са я изпълнили“, настоява тя. Няколко съдебни дела вече са в ход.

Според Карлос Мартинес де ла Серна, разследванията на Комитета за защита на журналистите се вземат предвид от Международния съд, който има открито дело срещу Израел за предполагаем геноцид след жалба, подадена от Южна Африка. Освен това, от октомври 2023 г. насам, „Репортери без граници“ е подала четири жалби до Международния наказателен съд за престъпления срещу журналисти, в допълнение към други, подадени по-рано, включително една след убийството на журналистката на „Ал Джазира“ Ширийн Абу Аклех през май 2022 г., докато тя отразява сблъсъци в Дженин, на Западния бряг.

 

Уафаа Абу Дабан. 28-годишна. Палестинска журналистка, работила за Ислямското университетско радио и Европейския институт за обучение и развитие. Тя е била бременна в петия месец, когато загива, заедно със съпруга си, при израелско нападение на 6 юли 2024 г.

 

През януари 2024 г. прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан, в съобщение до „Репортери без граници“, заявява за първи път, че „престъпления срещу журналисти“ са включени в разследването му за ситуацията в Палестина.

„Досега не сме направили достатъчно, но може би нещата се променят“, споделя Антоан Бернар от „Репортери без граници“, позовавайки се на деня на действието на 1 септември, който бе допълнен от черни заглавия в медиите по целия свят и демонстрации на солидарност. Според него те най-после са привлекли вниманието на правителствата по целия свят.