От „Журналистика по време на холера“ до „Водачите, които ни липсват“ открива четящата публика в новата книга на уважавания журналист и хуманитарен дипломат Енчо Господинов „В кривото огледало на илюзиите“ с подзаглавие „Моментни снимки на мъгливия свят“. Представянето на книгата ще е на 17 ноември от 18 ч. във фоайето на Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“.

Както самият Енчо Господинов пояснява във встъплението си, той не е имал намерение да издава друга книга след излязлата преди пет години „Сянката на петнистия кон“. Но все пак няма как да изневери на журналистическата си природа и не спира да излива „в бездънния океан на киберпространството“ свои коментари и размисли, които се радват на оживен читателски интерес. В крайна сметка издателят Иван Гранитски (издателство „Захарий Стоянов“) го убеждава да ги събере в книга. Така се ражда „В кривото огледало на илюзиите“.

Откъде идва заглавието? Авторът обяснява, че „кривото огледало“ в него е „символ на няколко неща“. И изброява:

– на изкривената информация, която ни залива от всички страни, медии, политици, коментатори, анализатори и прочее парализатори на мозъчните процеси;

– на умелото, съвършено и перфидно лъготене с празни обещания, на което ни подлагат неспирно безброй представители на нашия прекрасен „елит“, както и на „световния“ такъв...

– на собствените ни илюзии и заблуди, от които не можем или не искаме сами да се отървем, а ги „влачим като три синджира роби“ от люлката до парцела 2 х 1 метра.

Със своя богат професионален опит из какви ли не „горещи точки“ на света, с широката си ерудиция, с етиката си от „старата“ журналистическа школа, с топлата си човешка чувствителност, с елегантното си и увличащо перо, Енчо Господинов води читателя из завоите на съвремието и историята, среща го с личности-епохи и с безименни мъдреци, настройва го към размисъл в дълбочина и в цвят.

Главите в книгата са посветени на различни теми и ситуации, но сред тях се открояват няколко, фокусирани върху журналистиката – която авторът не само умее да упражнява с висока класа, но и за която остро го боли при вида на днешното ѝ състояние...

Ето някои красноречиви сами по себе си заглавия: „Журналистика по време на холера: ротвайлери и пудели“, „След домашното насилие дойде медийното“, „Светът в огледалото на медиите“, „Време ли е да си изядем журналистическите карти?“. Има и две глави, написани с много колегиална сърцатост и почит по повод кончината на големите български журналисти Даниела Кънева и Иван Гарелов. Доста страници авторът е посветил и на големи световни имена в журналистиката, като за някои, познавани от него лично, разказва и в първо лице

Предлагаме тук няколко откъса от новата книга на Енчо Господинов, свързани именно с журналистиката:

„Журналистиката, ако е качествена, често е като вадене на зъб без упойка. От въпросите на репортера боли, но когато това е утвърдена национална традиция, обществото по-рядко го болят кътниците. И колкото по-остри са зъбите на репортера, толкова по-малко е нуждата от обществени зъболекари. Така казват политическите мъдреци от Бен Франклин и Марк Твен насам.”

„Който от колегите се е опитвал да оре по-дълбоко в нашата тревясала от времето професия, знае, че няма добра журналистика там, където има калпава демокрация, сринато образование, умишлено опростачен народ и политическа мегаломания“.

 „След всичко, случило се през времето на Виетнамската война до днес, много правителства се научиха на изкуството да озаптяват военните кореспонденти, прикрепвайки ги задължително към определени за целта военни части от собствената си армия. Този похват се нарече с цветистото име embedded journalism, в ироничен превод, адаптиран към темата „журналистика в леглото на военните“. Нещо като „да спиш с врага“...“

„Лошите новини по-се продават, казват медийните професори, с папионки или без... Глобалната целулоидна машина в Холи-ууд започна тази философия преди още много десетилетия. И сега се чудят защо половината американци са на транквиланти или на “други“... Останалата половина са с автомати под възглавницата. На Фройд и на последователите му не им стигат кушетките за всички пациенти от Кливлънд до Карлуково. Глобалното село на Маршъл Маклуън, също медиен гуру, май доведе до Глобално полудяване“.