Безсмъртната картина „На нож“ на художника  Ярослав Вешин, вдъхновена от наредената атака от капитан Марин Маринов, който сам я повежда и загива в нея.

Затова и днес не бива да забравяме героите, които в тридневните боеве запазиха и утвърдиха Съединението и показаха силата на патриотизма, който защитава суверенитета на младата българска държава.

Днес мнозина ще си спомнят за подвига и храбростта им и ще преклонят пред паметника „Героите на Сливница“ в центъра на град Сливница.

Тази тридневна битка, наричана от историците „победата на капитаните над генералите“ решава не само изхода от Сръбско-българската война, но и слага началото на международното признаване на България в нейното съединение на Княжество България с Източна Румелия.

Краткият разказ на тези исторически събития ще ни напомни, че войната започва на 2 ноември( по стар стил) 1885 г. и е обявена от Сърбия, която е недоволна от осъществяването на Съединението и вижда в силна и обединена България заплаха за интересите си.

По това време Русия подкрепя новосъздаващата се българска войска и изпраща висши офицери да обучават младата армия. Актът на Съединението обаче не е одобряван от руския император и руските генерали са изтеглени от българската войска. Затова и победата на младшите офицери – капитаните, под чието ръководство армията слага краят на войната с битката при Сливница, е наречена „победата на капитаните“.

В битката при Сливница, в която вземат участие 12 000 българи срещу 25 000 сърби, фронтът е разделен на три части.

На 5 ноември започва решителното сражение и батареята на капитан Георги Силянов отблъсква сърбите без да даде жертви. Българите войници контраатакуват по нареждане на княз Александър I Батенберг при село Мало Малово, сърбите извършват постоянни нападения без успех.

На 6 ноември по левия фланг към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов, като българският отряд забавя придвижването на сръбските войски към Сливница, където се решава изходът на войната.

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. Сутринта капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където разгромяват 3 сръбски батальона и един ескадрон.

В същото време на северния фланг на фронта командващият Бдинския полк капитан Марин Маринов нарежда атака „На нож“, сам повежда бойците си и загива в боя. Сръбските войски не издържат, обръщат се в бяг и това решава както хода на сражението , така и изхода на войната.

По обяд на 7 ноември водените от капитан Коста Паница части разбиват сръбските формирования при Ропот и Комщица, минават в настъпление, навлизат в Сърбия и с това приключват тридневните сражения.

В боеве при Сливница загиват 1800 храбри български воини и патриоти.

Затова днес, 140 години оп-късно, нека си припомним и най-величавия разказ за събитията със безсмъртното стихотворение на патриарха на българската литература Иван Вазов -

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте —
 до втората тръба.

 

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
 куршума… Спете в мир.

 

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
 умираха без страх.

 

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
 и майките свети.

 

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
 от вашето ура.

 

И тоз венец — той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
 над гробни ви хълми.

 

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
 Юнаци, лека нощ!