„За свободни хора може и бива да пише свободен човек. Независимостта за мен не е някакъв спорт, тя е публицистично оръжие за постигане на по-висши общественополезни цели.“ Това е едно от знаковите изказвания на видния журналист и издател Йосиф Хербст, от чието рождение днес се навършват 150 години.

Йосиф Яков Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин. Той учи във Френския колеж в София и в Софийската мъжка гимназия, а през 1893 г. завършва софийското Военно училище. През 1898 г. Хербст е назначен на работа във в. „Военни известия“ – издание на учебното бюро към Военното министерство. По собствено желание напуска военната служба още същата година и се посвещава изцяло на журналистиката, като през годините работи в различни вестници и списания.

ПОСВЕЩЕНИЕ В ЖУРНАЛИСТИКАТА

През 1900 г. започва работа във в. „Вестник“, а от 1901 г. е негов отговорен редактор. През 1903 г. става редактор и издател на в. „Свободна трибуна“, както и редактор от 1903 до 1907 г. във в. „Дневник“. През 1902 г., заедно с Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Спиридон Бобчев, Стефан Ватев, Емануил Спространов и др., Хербст е сред основателите на „Дружеството на българските писатели и публицисти“, чийто устав е утвърден със заповед от 1 април 1903 г.

През 1908 г. той, заедно с проф. Александър Балабанов, редактира в. „Време“. Хербст е първият председател на Дружеството на столичните журналисти (1907–1908), като по време на неговото председателство дружеството предлага 1 ноември да се отбелязва като Празник на българската журналистика.

ЖУРНАЛИСТ, ВОЙНИК И ДИРЕКТОР НА БТА

На 17 септември 1912 г., при обявяването на Балканската война (1912–1913), Хербст е мобилизиран като командир на 16-а рота от 37-и пехотен полк и участва в битките при Келиолу и Чаталджа в Турция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), където е тежко ранен.

От 1908 до 1911 г. и от 1913 до 1918 г. той е директор на Дирекция на печата към Министерството на външните работи и изповеданията (дн. Българска телеграфна агенция – БТА). След като поема поста, Хербст влага своя журналистически опит за разнообразяване съдържанието на бюлетините и разширяване на мрежата от чуждестранни кореспонденти. Под негово ръководство бюлетините обхващат над 80 столици и големи градове, от които агенцията получава телеграми за международните събития. Най-силни са връзките с Цариград, Петербург, Виена, Прага, Лондон и Берлин. Тонът е обективен, а Хербст налага разбирането, че за всяко събитие или твърдение трябва да се използват повече от един източник. Информацията за военните действия отразява положението и на двете страни.

През 1922 г. Александър Балабанов и Елин Пелин създават в. „Развигор“ – първия литературен вестник не само в България, но и в Европа. Йосиф Хербст е сред неговите автори.

След септемврийските събития от 1923 г. Хербст открито се противопоставя на полицейския произвол и репресиите на правителството. Между 1923 и 1925 г., в продължение на година и половина, той издава списание „Вик за свободни хора“ и вестниците „А.Б.В.“, „Ек утринен“, „Ек вечерен“ и „Днес“. Всички издания имат една основна цел – борба с антидемократичния режим и защита на народа.

КОРЕСПОНДЕНТ НА ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ

Хербст работи и като кореспондент на австрийски, английски, немски и румънски издания.

Той е автор на публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923). В нея пише:
„Ти си непоправим! – ми казваше един близък, сроден човек и напълно ме разбра, когато му отвърнах: „Всеки ден коленопреклонно, с наведена глава и смиреномудрено благодаря на моя Бог за този мой недостатък. Ако не бях непоправим, отдавна щяха да ми „поправят“ характера и да го сломят“.

Занимава се и с преводаческа дейност – превежда художествена литература от руски, немски, френски, английски и други езици, както и статии и коментари от руския, немския, австро-унгарския, френския и английския печат.

Йосиф Хербст е носител на орден „За храброст”.

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ

През февруари 1925 г. Хербст става неволен свидетел на изхвърлянето на трупа на Вълчо Иванов, убит от група офицери начело с кап. Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците. На 16 април 1925 г. Йосиф Хербст е арестуван и впоследствие е обявен за безследно изчезнал.

ПАМЕТ

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) учреди и всяка година присъжда най-високото отличие за цялостен принос в съвременната журналистика на името на Йосиф Хебрст.

И до днес девизът, завещан ни от Йосиф Хербст,  „Никому в угода, на никого напук“, е девиз на СБЖ, който следваме неотклонно.

През 2025 г. журналистът и публицист Петко Мангачев представи новата си книга „Йосиф Хербст – живот и дело (1875–1925)“, която през ноември същата година беше отличена с награда за „Документалистика и публицистика“ от Съюза на българските журналисти (СБЖ).

През годините са издадени и други значими книги за Йосиф Хербст — „Йосиф Хербст (1875‑1925)“ на Филип Панайотов, както и „Йосиф Хербст: Живот и смърт“, които изследват както неговия професионален път, така и личния му живот.

През декември 1985 г. ръководството на Българската телеграфна агенция(БТА) учредява годишната журналистическа награда „Йосиф Хербст“. Тя се присъжда на журналисти с високи творчески постижения и значим обществен отзвук, които работят или са работили в агенцията. Наградата е създадена по повод 110 години от рождението и 60 години от трагичната гибел на българския публицист и общественик.

„За да окачествя „чистоплътността“ на един вестник, трябват ми данни за ония събития, които премълчава, а не за ония, които описва. Има премълчаване, което наистина е рицарски подвиг, а пък има и премълчаване, което е адска подлост", е мисъл на Хербст, останала актуална и до днес.

М.Л.