За да съхранят съдържанието си за поколенията, електронните новинарски медии могат веднъж или два пъти в годината да пускат в хартиено издание най-значимите материали от архива си, предлага журналистът на свободна практика Любо Данков. Инициативата му предвижда също екземпляри от тези хартиени издания, както и техният дигитален вариант, да се даряват на библиотеките.

Предполагам, всички от вас са виждали фотографии на своите баби и дядовци, виждали сте дори фотографии на свои прароднини. Лошата новина е, че вашите правнуци с огромна вероятност няма да видят ваши снимки. Повечето от нас съхраняват снимки в телефони, компютри, флашки, които рано или късно се повреждат или биват „пенсионирани“ от нови устройства, несъвместими със старите формати.

Аз навремето бях направил една много добра програма. Въвеждаш формула на химично съединение или химична реакция, избираш тип задача и получаваш условие на задача с отговор. Въвеждаш, да кажем, Al2(SO4)3, въвеждаш маса на веществото, избираш химичен елемент и получаваш задача с отговор, примерно: каква е масата на сярата, която се съдържа в 350 g алуминиев сулфат. Отговор: толкова грама.

Тази програма я направих на бейсик в началото на 90-те години. Относително скоро. Записах я на нещо, което дори не си спомням как се казва – с размера на сегашните дискове, но мек. Дори и да намеря някъде това дископодобно нещо и ако то още не е повредено, което изобщо не е сигурно, то едва ли ще намеря работещ компютър, в който да го пъхна – „Правец“ 8 или „Правец“ 16. И дори да намеря в някой музей такъв работещ компютър, няма на какво да презапиша програмата, нито пък някой от новите компютри ще я разчете. А можеше и да напиша програмата на Фортран-4 и да имам в мазето един голям кашон с перфокарти. Колко ли хора знаят сега, какво е перфокарта...

Новите технологии са много удобни, но в тях има нетраен продукт. Ние можем да прочетем надписи върху камък, издълбани преди хилядолетия, текстове върху кожа и хартия, написани преди векове. Можем да отидем в Националната библиотека и да прочетем в „Работническо дело“ какво е казал през 1961-ва година другарят Мако Даков... Но предавания на закрита междувременно телевизия, излъчени само преди няколко години, са вече безвъзвратно загубени. Опитайте да намерите, примерно, участието ми в ТВ7 заедно с Николай Колев - Босия при „кака Лара“. Темата му беше за безобразията в приемната грижа у нас. Няма го, нали?

Опасност от безследно изчезване грози всички журналистически материали, които излизат в  електронни издания като „Гласове“, „Лентата“, „Критично“, „Фактор“, „ОффНюз“ и т. н. Ясно е, че хората, които харесват първите три издания, не харесват последните две и обратното, или поне в последните години е така. Обаче, важно е хората след време да знаят какво сме имали в информационното пространство в наши дни. Това е част от историята ни.

На пръв поглед ситуацията в електронните издания изглежда много стабилна – пишеш няколко ключови думи в интернет търсачката и намираш материала. Обаче... Как стигат журналистическите материали от тези издания до нас? Някой плаща около 30 лева годишно за името на сайта и около 200 лева годишно за хостинг – място на  сървъра на хостинг компанията. Но хората не са безсмъртни, нито са застраховани, че няма да ги застигнат проблеми или да се променят интересите им и да изоставят изданието си. То ще бъде достъпно известно време, докато не дойде време за плащане на домейна и хостинга. Ако не се получи плащането, сайтът изчезва, с всичките си статии и интервюта.

От друга страна, видео материали, публикувани в „Ютюб“ или подобна платформа може да изчезнат за секунди, защото... просто така са решили собствениците на платформата. Може и без обяснения.

И като резултат – хората след години ще знаят твърде малко за нашето време, по-точно ще получат една изкривена представа, защото ще имат достъп само до материали, случайно останали някъде на хартия.

Поетът е казал: „Но разкажи със думи прости на тях - на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили”. Обръщението е към историята. От Вапцаров.

Ако искаме „историята да разкаже“, трябва да ѝ помогнем. Как точно – това е въпрос на дискусия, но мога да подхвърля варианти.

Добра идея е един или два пъти в годината електронните новинарски медии да пускат хартиено издание – архив с най-значимите си материали. Печатът върху хартия е гаранция, че тези материали ще оцелеят през годините. Копия от хартиените издания, както и техният дигитален вариант, да бъдат подарявани на библиотеките - Националната библиотека, Столичната библиотека и други.

За да не се случи така, че оцеляването на журналистическия архив да зависи от личните средства на отделни редактори, е необходим малък държавен фонд. Нужни са, общо взето, относително скромни средства. Тези средства, разбира се, трябва да се дават при при ясни критерии за медията - регистриран издател, проследим произход на собствеността и прозрачност на финансирането. Както и някакъв минимум от посетители.

За телевизии или медии, които разпространяват предимно видео материали и които прекратяват дейността си, може да се помисли за място на обществен сървър.

Когато една институция има задължение да поддържа един архив, тя ще се грижи и за преформатиране на файловете или подмяна на носителите при нужда от това.

Така ще съхраним паметта за настоящето за „бъдещите хора“.