Не трябва да има забрава. Нашето поколение е длъжно да запази и да предаде на следващите поколения заветите на Йосиф Хербст.

Затова ще направим всичко по силите си да поставим паметна плоча на дома, където е живял Йосиф Хербст, както и на историческите места на другите известни български журналисти, публицисти и общественици.

Това каза председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова на конференцията, организирана от СБЖ, по повод 150 години от рождението и 100 години от гибелта на Йосиф Хербст.

Йосиф Хербст е символ и патрон на Съюза на българските журналисти (СБЖ), каза при откриването на конференцията Снежана Тодорова.

Тя припомни, че Хербст е бил основател, създател и по-късно първи избран председател на Дружеството на столичните журналисти. За съжаление , каза още Тодорова, той е бил само една година председател – от 1907 г. до 1908 г., но много забележителен е неговият принос, както към публицистиката и журналистиката, така и към историята на журналистическото движение в България. 

Йосиф Хербст е изключително почитан в СБЖ. Нашата най-висока награда, която СБЖ връчва за цялостно творчество на заслужили журналисти, носи неговото име. Неслучайно стенописът между първи и втори етаж в сградата на СБЖ включва неговия образ и изданията, по които той работи след председателството на Дружеството на столичните журналисти, както се е наричало първото сдружение на журналистите в нашата страна, каза още председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. 

За живота на Хербст говори и журналистката Велислава Дърева, която е известна и със сериозните си изследователски текстове за живота и делото на Хербст. Тя подчерта, че Йосиф Хербст не е признавал никакви величия освен народа и езика, българския народ и българския език.

Велислава Дърава припомни, че най-голямото и сериозно изследване за Йоисф Хербст дължим на проф. Филип Панайотов.

В емоционалното си изказване Дърева говори и за последните часове от живота на Хербст, който е - по думите й - първият човек, осъждил атентата в „Св. Неделя”.

„Йосиф Хербст разпорежда да се отпечата второ издание на в. „Днес”. Тираж - колкото хартия има в печатницата. 

„В този момент, когато вестникът се печаташе, три и половина часа, ужасен гръм разтърси столицата…Общ е потресът от това сатанинско злодеяние между гражданството и цялото население”. Това е последният текст, написан от Хербст. Датата е 16 април 1925 г. Велики четвъртък.   

Вечерта безграмотните копои на Обществената безопасност ще отведат Йосиф Хербст.  На Разпети петък ще го убият. Както повелява заповедта на ген. Вълков – екзекуция в срок от 24 часа…”, каза още Велислава Дърева.

Тя прочете и няколко цитата от Йосиф Хербст, единият от които е достатъчно красноречив за моралния му облик „Да бях премълчал, бих се опозорил“.

И завърши с последните думи от труда на проф. Филип Панайотов: „Къде е Хербст?“. Защото ние и до днес не знаем къде е гробът му.

Проф. Здравка Константинова, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация(ФЖМК), говори за следовниците на Йосиф Хербст, един от които беше и Стефан Продев.

Проф. Константинова отбеляза, че студентите се впечатляват от това, че Хербст е много рационален и много кратък, и много бързо стига до истината. Тя припомни мисълта на Хербст, че за чистоплътността на един вестник се съди по премълчаното, а това важи изобщо за журналистиката.

Проф. Здравка Константинова подчерта, че има пробуждане в младото поколение, връщане към книгите, към знанието , към дълбочината на проблемите и интерес към историята.

Йосиф Хербст е основата, част от устоите на българската журналистика. Той дава кредото на истинската журналистика. Затова той и сега е актуален, защото винаги е отстоявал свободата на духа, каза журналистиката Велиана Христова.  Тя гооври и за състоянието на съвременното образование, за липсващите знакови автори и произведения в учебниците, както и затова кого обслужва предложението да се изучава религия.

Журналистът Христо Георгиев говори за втория Хербст – сина на Йосиф Хербст Курт Хербст, който върви по стъпките на великия си баща. И който загива загадъчно едва 25-годишен в пропастта между скалните колоси Кумините, близо до витошкия Черни връх - местност, която той познава отлично. Съмненията, че някой му е "помогнал", витаят и до днес. Защото той е издирван денонощно от полицията.

Скоро преди това се завръща със съпругата си Дениза от Белгия, където завършва електроинженерство. Идва си със закалка от борбата срещу европейския фашизъм. Организира  заедно с Исак Нисимов канали от Белгия към Испания за интербригадистите от цял свят. Организира събрания и демонстрации в защита на Испанската република, пише и разпространява позиви. Сътрудничи на профсъюзния вестник "Журнал дьо Шарлероа" и във вестника на социалистическата партия "Льо пьопл" ("Народ"), каза Христо Георгиев.

На конференцията говори журналистът и писател Петко Мангачев, който през тази година представи новата си книга „Йосиф Хербст. Живот и дело (1875 – 1925)“, за която през ноември беше отличен с наградата за „Документалистика и публицистика“ от Съюза на българските журналисти (СБЖ).

На страниците на този свой труд Петко Мангачев прави задълбочен анализ на живота и творческия път на един от най-изявените наши журналисти какъвто безспорно е основоположникът на българката публицистика Йосиф Хербст.

Проучването на П.Мангачев, посветено на Йосиф Хербст, има за цел да ни посочи, че дълголетието на Хербстовата публицистика далече не се отмерва с годините възраст, а с интензитета на извършеното от нея. Това са духовни пространства, очертали ярко параметрите на уникалната журналистическа деятелност на Йосиф Хербст. Но в които, през контекста на професионалната му вселена, е отразено неговото смазващо със жестокостта си време.

Петко Мангачев благодари на всички институции, които са се отзовали и са способствали за пълноценното изследване на живота и творчеството на Йосиф Хербст, като НБКМ, Златният фонд на БНР и БТА.

На конференцията говори и собственикът на издателство ИБИС Владислав Симеонов, който издава поредицата „Раненият Пегас“. Книгите от тази поредица са посветени на велики български журналисти, писатели, публицисти, общественици като Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Йосиф Хербст, Гео Милев, Никола Вапцаров, Братя Миладинови, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Христо Кърпачев, Иван Хаджийски и др.

Конференцията излезе с единодушно решение да се създаде инициативен комитет, който да работи за поставяне на палетни плочи на сградите, където са живели личности като Йосиф Хербст.