Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март 2025 г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на Йордан Божилов, експерт по сигурността, бивш зам.-министър на отбраната, основател и председател на Софийския форум за сигурност.

Ето основното изказване на Йордан Божилов по време на дискусията:

В първия панел стана дума, че ще се обучават журналисти (преди изпращането им в зони на войни и конфликти – б. р.). Аз като много стар служител на Министерството на отбраната, още от началото на 90-те години, ще кажа, че имаше такива курсове. Най-вече, за да разберат журналистите характера на войната, на военното дело, рисковете, за да могат да ги интерпретират. Това не означава, естествено, че ще им се даде нещо, което те трябва да преразкажат. Напротив. Но разбирането за това, какъв механизъм, какъв инструмент е войната, мисля, че е важно – особено в днешно време.

Няколко много важни съображения по три основни въпроса.

Първо, информацията. Да, журналистите, медиите са ключови във формирането на информационното пространство. Но има и други елементи. Ние виждаме, че социалните мрежи започват да изместват източника на информацията, особено за младото поколение.

И другото, на което искам да обърна внимание – липсата на информационна политика в държавните институции. Това за мен е много притеснително. Ако погледнете информационните сайтове, там е само пиар. Няма нищо, което да насочва към интерпретиране на нещата, които стават, именно от гледна точка на администрациите и политиците.

Проблемът е това, че ние вече не говорим само за фалшиви новини, дезинформация и т. н. Новите медии и изкуственият интелект вече доведоха до нещо ново, което ние наричаме когнитивна война. Това е обезличаване на човека, откъсване от принадлежността му, формиране на нов човек, нов подход – даже не на базата на рационалното, а на базата на емоционалното. И това вече става.

Ние виждаме как може със средствата на социалните мрежи да се моделират цели общества. Защото новите социални мрежи правят анализ на всеки един потребител. И могат да му дадат точно това, което той очаква или да го насочат в определена посока.

Ето затова медиите трябва да говорят, да обясняват на тези, които взимат решения, на обществото, какво представляват тези нови медии.

За мен това е наистина много сериозен проблем. Понякога, когато говоря за това, ми казват: „Това са интерпретации“. Не! Това е реалност. И ние трябва д го осъзнаем.

Второ, национална сигурност. Какво е това национална сигурност? Всеки от нас има някакво понятие, разбиране. Но в крайна сметка – би трябвало да сме правова държава, май? Има закон, който казва, че Народното събрание по предложение на Министерския съвет трябва да приеме стратегия. Защото националната сигурност е динамично понятие.

Знаете ли кога е приета последната стратегия за национална сигурност? През 2018-та година. Ковид, война, разрушаване на системите на доставки... Това го няма.

Извинете, определянето на националната сигурност, какво представлява, какви са рисковете, е ключово политическо действие. Включително и войната! Нашите политици би трябвало да интерпретират това, какво предствлява тази война за нашето общество, за нашия ред, за нашите ценности и т. н. За съжаление, това като че ли остава някак назад. Естествено, по този документ, за който споменах, би трябвало да се осъществява ръководство. Ние го нямаме!

Трето, международната сигурност. Аз преподавам на студенти международници в Софийския университет архитектурата за сигурност. Няма сигурно по-сложен предмет в този момент, тъй като самата архитектура се разпада. Основни международни играчи разрушават това, което е градено с десетилетия.

Това, на което аз уча студентите и мисля, че това би било релевантно и за журналистите: всеки има емоции, всеки прекарва нещата през собствените си нагласи, мисловни, емоционални и т. н. Но има неща, които би трябвало да стоят в някаква оценка, която да ни помага да намерим нашето място в този свят. И това са ценностите. Ние забравихме да говорим за ценности – ценността на живота, ценността на свободата.

Имаше и неща, на които се базираше мирът, който толкова ценим. Договорени принципи. Това са неща, изградени с общия труд на много хора. И ако обединим това, което ни обвързваше досега и спасяваше мира, с ценностите, тогава ние много по-лесно ще дадем оценка на това, което става. Да, много е труден този свят. Много трудно може да се даде 100-процентово валидна оценка. Но ако не стъпим на тези ключови неща, ние ще отидем на един релативизъм – морален и всякакъв, от който ще пострада абсолютно всеки един от нас и нашите общества.

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube