На 8 август 2023 г. Ахмед Абу Обейд се сбогува със съпругата си Мирехан Алхалди и с 8-месечното им момиченце Мария.

След като е посетил семейството си за една седмица в Ал-Захраа, в центъра на Газа, Ахмед се завръща на Западния бряг, където играе за палестински футболен отбор от първа дивизия в Наблус.

Ахмед е професионален футболист и шампионатът ще започне отново.

Мирехан е спортна репортерка и член на Международната асоциация на спортната преса (AIPS).

Те планират да се видят по време на следващото международно примирие след един или два месеца.

На 8 август 2023 г. те не си представят, че ще бъдат разделени повече от две години. Два месеца след това сбогуване - на 7 октомври 2023 г., Хамас започва атаки от ивицата Газа към Израел, убивайки 1219 души и вземайки 251 заложници. Започва война. Мирехан и Мария не са виждали Ахмед оттогава. Днес те имат само едно желание: да се съберат отново.

Близо 300 журналисти и медийни работници са убити в тази война. Колегите на Мирехан Алхалди – също спортни журналисти, Абдул Хамид Ал-Каринави, Халед Абу Зар и Мохамед Абу Самра са сред убитите. Мирехан ги нарича „мъченици“.

Тя започва кариерата си през 2018 г. „Бях най-младата жена журналист и също така първата официална жена спортен журналист за футболен клуб в Газа - казва тя, сега на 26 години. - Бях медиен представител на спортния клуб на Газа, фотограф и редактор на уебсайтовете Al-Aqsa Sport и Hadaf Sport.“ Тя е горда, че е написала „поредица от истории за млади звезди, но уебсайтовете затвориха и не можах да ги публикувам, защото лаптопът ми беше унищожен в къщата ми“.

Сега тя е безработна журналистка и е изселена. Мирехан и Мария в момента живеят в лагера Нусейрат. „Преди живеех в палатка, но, слава Богу, с помощта на някои хора успяхме да наемем къща“ - пише Мирехан в онлайн съобщения, когато намира интернет връзка. Те са оцелели. Мария е израснала между бомбардировките и руините.

Съпругът ѝ Ахмед Абу Обейд е изгнаник в Либия. В момента живее в град Суса. Когато войната започнала, Ахмед играел за „Марказ Балата“ в Наблус. Той се присъединил към този палестински отбор през 2022 г., „но войната прекъсна и разруши всичко“. Всички най-добри играчи отиват директно в Либия. Те не остават на Западния бряг, защото са оттам и Израел не ги иска. Михеран се свързва с Палестинската футболна федерация, която иска разрешение от ФИФА, което позволява напускането на Западния бряг през моста над река Йордан и пътуване директно до летище „Кралица Алия“, за да се влезе в Либия.

Мирехан чака зелена светлина, за да напусне Газа, пише Тибо льо Бене в aipsmedia.com. „Мога да придружа братовчед ми, който е ранен във войната и се съгласи да добави мен и дъщеря ми като негови спътници, за да пътуваме до Египет, но чакаме да се отвори граничният пункт Рафах - обяснява тя. - Не знаем кога ще дойде неговият ред, защото има толкова много ранени хора и са необходими силни връзки в рамките на Световната здравна организация, за да се ускори процесът на пътуване...“ Мирехан платща 2000 долара само за да бъде регистрирана на опашката на чакащите. Продава златото си, за да събере тази сума.

В началото на войната се опитва да работи на свободна практика онлайн, за да осигурява памперси и мляко за бебето си. Живее в палатка, но продължи да работи, да управлява страници в социалните медии, да пише и да проектира графики за саудитски компании. През декември спра, защото интернет е неизползваем.