Състоянието на медийната среда и обществените очаквания, липсата на гражданска позиция и липсата на интерес за това какво се случва с неудобните журналисти анализира колегата Невена Борисова.

Предлагаме ви нейният анализ, написан за classa.bg.

Ето и нейния текст без редакторска намеса:

От десетилетия из медиите има едни млади хора, които по традиция търчат усмихнати в студените зимни или жарки летни дни, за да направят (впечатляващ) репортаж. Стажантите в медиите по традиция са едни от най-експлоатираните.

И отново, по правило те правят всичко това с голям ентусиазъм, като работят почти денонощно, не се хранят добре и т. н.

Журналистиката е отдавнашната им мечта. А мечтата от своя страна служи за гориво за дълго време. Макар и не до безкрай. Защото знаете ли кои са другите, освен стажантите, които са почти вечно преуморени, подценени и вечно на пружина? Почти всички останали журналисти, работещи в медиите.

Някога ние, наперени и с широко отворени очи, прекрачвахме прага на факултета си (ФЖМК, Софийски университет) с гордо вдигнати глави. Имахме отлични резултати на изпитите (тежките приемни и последващите), бяхме пламенни есеисти и четяхме непрекъснато, сякаш точейки невидимо копие. Учиха ни на дикция, на история на печата и телевизията, разговаряхме за Симеон Радев, Георги Марков, Йосиф Хербст. Мислехме си, че веднъж озовали се на скамейките, после – на прага на достолепните медии като стажанти, сме сбъднали мечтите си. Колко сме се залъгвали само. И малкото останали, които успяват да се изхранват от журналистика, го виждат от първо лице.

Множество лишения, отдаване на време, нерви, усилия. И като резултат ниски заплати, липса на уважение, на сън, наложени зависимости, липса на достойни условия на труд. И напразни битки.

И защо? От години, не – от десетилетия, идеалната журналистическа чаша е виждана като изпразнена от съдържание, без послания, удобна и почти незабележима.

Иска ли обществото независима журналистика?

Или иска цензура – да пускат по телевизиите само „правилни“? Някой ще каже, че журналистите (мисирки) заслужават подобни условия, защото доброволно са станали „слуги на властта“. Но това не е съвсем вярно. Обществото има къса памет и не помни и много битки и уволнения – на хора сред които (списъкът е дълъг) – Нери Терзиева, Генка Шикерова, Люба Ризова, Миролюба Бенатова, Милен Цветков и др.

Сега, на фона на скандала с премахването на Мария Цънцарова от телевизия bTV, се чуват всякакви гласове. Изведнъж чудодейно се преобразихме и заприличахме на общество, което силно цени независимостта на журналистиката и което радее за нея. Обществото обаче, не само властта, допринесе за състоянието на медиите сега. Чрез липса на гражданска позиция и липса на интерес за това какво се случва с неудобните журналисти. Разбира се, има изключения, но в общи линии няма големи реакции, като сега с Цънцарова, а и с нея всичко бързо отшумя. Призивите за бойкот на телевизии в социалните мрежи минават и заминават. И за Нова са призовавали, и за bTV, и за БНТ. Но всичко си върви както преди в техните пропагандни студии.

Самите журналисти също са разединени, в редакциите често тече борба за оцеляване. Допреди години на опашката имаше много стажанти (вече не) и за едно място се бореха много хора.

Все пак, както в природата, така и в обществото, видовете енергия не се губят. Те, като водата, все някак намират начин да си проправят път навън. Така желанието да погледнеш по-задълбочено на дадена тема, да я обсъдиш, да обгледаш различните гледни точки някак винаги приема форма. Затова и днес независимата журналистика е свила бивак на отделни, полуизолирани острови. Тези импровизирани подслони са отделни онлайн медии, ютюб канали, подкасти. Дори някогашните доайени на журналистиката са преминали на подобни позиции. Намират се и доста хора, които да ги слушат и подкрепят. Защото мечтата е гориво за дълго време. Но, както стана дума, може би не до безкрай.

Йосиф Хербст, оставил като завет принцип на журналистиката –

„Никому в угода, на никого напук“,

изчезва безследно през 1925 г., заради смелото си журналистическо перо. Животът (и смъртта му) е пример за храбра журналистика. Хербст впрочем смята, че добрият журналист не бива да е „безпристрастен“, в смисъла на лишен от страст и мнение, и че добрата статия е винаги субективна, но по честен и неподкупен начин. Хербст казва още следното: „Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика“. Днес няма убийства на журналисти, но се случва друго – маргинализирането им, липсата на реализация, обезличаване. Съсичане на мечтата на бъдещия журналист в зародиш.

Понякога се чудя какво ли има в главите на новите студенти по журналистика. Дали вече не започват това образование с идея да пишат лайфстайл, модни и кулинарни ревюта? Може би мечтаят да са инфлуенсъри. Според оксфордския речник инфлуенсърът влияе на „потенциални купувачи“, като дори не става дума за въздействие на ниво гражданското съзнание. Образът на независимия журналист вече категорично не е на мода, и не само у нас. Все си мисля обаче, че някъде там, на студентските скамейки, има някой, който гледа внимателно какво се случва около него. И има идея за репортаж.