Репортаж за Свободата от самите нас и край примката на шията на единствения ни Апостол

Предлагаме коментара, публикуван от авторитетния журналист мeждународник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов на неговия профил във Фейсбук:

Нещо се случи вчера в Големия салон на БАН*.

Нещо, което не се случва често. Даже почти никога,особено в контекста на медиите.

Четирима мъже: един Академик; един Журналист-ветеран от димящи близкоизточни и други размирни огнища; един Член-кореспондент на БАН и Конституционалист; и един Професор-Историк и автор на интересна книга за Апостола, успяха да накарат препълнената зала да слуша с широко отворени души и затворени илюзии.

Четиримата ни казаха много неща за Апостола. И нови, и стари, и най-вече болезнени.

Но най-важното, което присъстващите чуха, беше за болката. Националната скръб, че 153 години от бесилото Славно, станало с Кръста равно (по думите на Дядо Вазов) , май нищо от заветите и мечтите на Апостола не е осъществено. Даже без "май".
Чухме, че днес Републиката ни не е нито Чиста, нито Свята. Че мечтата на Левски да се търсят "Строители на Съвременна България" измежду честните, неКрадливите и най-достойните българи е ударила на камък; че сме не единни, а по-разделени от всякога и повече от век и половина от страшното бесило ние продължаваме да духаме вятъра и да си изгаряме пръстите от
ненаучени уроци...

Тази сутрин не видях много репортажи по Големите медии за това събитие. Посланията от него не им бяха удобни ли, що ли...
Някога имаше един наивно-амбициозен почин, наречен "насрещен план". От колективите се очакваше да проявят творчество и да преизпълнят Идеалния, спуснат Отгоре план.

Като слушах снощи в Голямата зала на БАН за миниатюрните, даже невидими изпълнения на Заветите на Апостола, за неговия План за свободна България, като долавях днешните послания за класацията ни в световната Корупция, кретащата ни икономика и неясната ни посока, очертавана от "Елити" без Морален компас, се запитах как ще го стигнем Апостола като Стандарт за национални идеали и особено за тяхното осъществяване.

Че като луди търчим да заменяме национални идеали и интереси с чужди на нашата душевност "ценности". Но не бързаме да надникнем в тефтерчето на Апостола, където пише как се харчат Народните грошове.

И до днес Апостолът сякаш се вее самотен на въжето. Като някакво наше специфично "Махало на Фуко", което ни сритва в ребрата и ни напомня да се вземем в ръце и да потърсим ориентацията си.

До него има само един поп, а Освобождението от самите нас и нашите дивотии остава като неизпълним Насрещен план...

.................................................

*Авторът има предвид тържественото събрание на тема „Идеологията на Левски“, състояло се в Големия салон на БАН на 17 февруари 2026 г., на което слова произнасят акад. Иван Гранитски, журналистът Васил Василев, проф. Атанас Семов и проф. Ивайло Христов. Сайтът на СБЖ предварително анонсира събитието