Преди 40 дни ни напусна поетът Нико Стоянов. Тъжната вест беше съобщена от Съюза на българските писатели – на 13 януари 2026 г. в Кишинев почина известният български бесарабски поет Нико Стоянов.

Току-що навършил 79 години, той оставя след себе си богат литературен принос както в България, така и в Молдова.

Нико Стоянов е роден на 9 януари 1947 г. в с. Нова Ивановка, Арцизки район, Одеска област. Завършва средното си образование в родното село и руска и украинска филология в Харковския държавен университет. Работил е в различни вестници и списания, като е бил и секретар на молдовския филиал на Съюза на съветските писатели.

Още като ученик публикува свои стихотворения и превежда съвременни български поети на руски език. Като активен член на групата писатели, творящи на български език в Бесарабия, Стоянов поддържа тесни връзки с България и привлича към това призвание редица творци като Андрей Германов, Александър Миланов, Божидар Божилов и Георги Джагаров.

През 1988 г. основава и става главен редактор на излизащия в Кишинев на български език вестник "Родно слово“. Съставя и превежда антологии с поезия на български автори в Русия и Молдова, организира литературни срещи и посещения на български творци.

След издаването на първата си стихосбирка "Здравейте“ през 1976 г., Нико Стоянов публикува над 20 книги с авторска поезия, хумор и преводи на класически и съвременни руски и украински поети. Майстор на сонета, той е автор на няколко сонетни венци. Неговите творби са писани на български и руски език и са превеждани на различни чужди езици. През 2004 г. излиза книгата му "Сто сонета“, а през 2007 г. – сборникът "Избрани преводи“. Последната му книга с хумористични творби "Бесс арапски“ беше публикувана в края на 2025 г.

Нико Стоянов е член на Съюза на писателите на Русия, на Съюза на писателите на Република Молдова, на Съюза на българските писатели и на Съюза на журналистите на Молдова. Отличен е със званието "Заслужил деец на изкуствата“ в Молдова и е носител на множество литературни награди у нас и в чужбина.

Поклон пред светлата му памет!

 

Предлагаме ви написаните от негови колеги думи за сбогом:

 

 

С обич, най-силна за Отечеството

 

Величко Хинов

 

Месец януари обикновено е студен – зима! Ала деветият му ден, ни зарадва с бодрия, топъл, тих глас на нашия приятел, видния поет-публицист, бесарабския българин Нико Стоянов.

Двадесетина дни по-рано, общия ни приятел Иван Митев го бе откарал на софийското летище и Нико, макар на количка, отлетя при дъщеря си Таня, в Кишинев. Там да продължи предишното си лечение, при своите лекари… И тъкмо на 9 януари получил сърдечните ни поздрави за 79-ия си рожден ден, ни отвърна поименно (Иван Есенски, Величко, Жени, Боян, Надя) с неговия характерен възторжен „привет“, вместо „Ало…“ еди кой си. Окуражи ни, а на другия ден влязъл в болницата.

…Три дни по-късно Иван позвънил на Таня. Четвъртия ден се оказва фаталната дата – 13 януари. Гласът на дъщеря му казвал всичко.

На прага на осемдесетилетието си, току-що навършилият 79 годишнината си, Нико напусна този свят, който възпяваше с обич, най-силна към Отечеството – към България, за която даваше всичко, отразено в творчеството му.

Той е роден в село Нова Ивановка, Арцизни район, Одеска област. В родния край взима средно образование, а в Харковския държавен университет, завършва руска и украинска филология. Сродил се от малък с литературата, писал и печатал стихове и текстове, образован, влиза в журналистиката, привлечен от вестникарството, привлечен от публицистиката, на която ще служи всеотдайно до края на дните си. Сам той, добил опит, организира издаването в Кишинев на български език вестник „Родно слово“ и е негов главен редактор. Този първи вестник на български е прозорец, широко отворен за бесарабските българи към родината-майка, към корените в Отечеството, но е и диалог на култури. Поддържа самочувствието, самоуважението, достойнството и българския дух. Историята и Отечеството помнят именити бесарабски българи: пълководци-генерали, писатели, публицисти, между тях в Пантеона на безсмъртните, ще заеме достойно място и поета-публициста, твореца, общественика Нико Стоянов, превел и създал антологии със стихове на български поети и публицисти, и поезия от български поети и публицисти в Молдова и Русия.

Нико Стоянов е бил секретар на Молдовския филиал на Съюза на съветските писатели. Той поддържа тесни връзки и с българския писателски и журналистически съюзи. Има подкрепа на родолюбивото си дело от творци като един Георги Джагаров, Андрей Германов, Божидар Божилов, Александър Малинов, както и от редица български учители, дошли да учат децата на български език и са горди с героичната ни история, на държава, единствена в Европа, дето не е губила, и не е променяла свещеното си име България.

От публикуването на първата си стихосбирка с красноречивото заглавие „Здравейте“ в 1976 г. е издал 20 авторски книги с поезия, хумор и публицистика, както и книги с негови преводи на класически и съвременни руски и украински поети. Той е майстор на сонета и на сонетните венци. След издаването на „100 сонета“, Нико бе прибавил нови 100, да отбележи годишнината си. Както и нова хумористична книга на „Бесс арапски“, готвеше я в края на 2025 г. на нея, както и на няколко предишни негови издания съм бил редактор.

Познанството ни започна някъде в 70-те, когато дойде за пръв път в редакцията на детското многотиражно издание „Септемврийче“ с един самовар и куп чудесни детски стихове. Оказва се, че е и учителствал, и че е писал не само за децата, а ми е и в първата им читанка. След установяването му в София през годините срещите и общуването ни затвърди приятелството ни. А последните няколко години уютното таванче на списание „Читалище“ ни събра за общата просветителска дейност в най-старото българско печатно издание, заченато още през робските години от българите патриоти в Истанбул начело със Славейков преди повече от 150 години.

Сполай ти Нико, за голямата ти вдъхновена дейност на българската литературна нива. България ще те помни с признателност „во веки“!

P.S. Научил за кончината на приятеля си, поета-публицист Нико Стоянов, някогашният Кремиковски поет Веселин Апостолов (имаше такава литературна трупа) възкликва в стих: „Осиротя без ятото поета, /сега лети във своето небе /за две родини пишеше поезия /за две родини страдаше сърце“.

Историческата литературна хроника е записала: писателят-публицист Нико Стоянов бе член на творческите писателски и журналистически съюзи на Молдова, Русия и България. Заслужил деец на изкуствата на Молдова, удостояван е с високи български и международни отличия – награди за литературните и публицистичните си творби многократно, но много бе горд, когато на юбилейното му тържество преди години в Царския дворец, поставих на ревера му „Златното перо“, най-високата награда на СБЖ, с която журналистическия съюз го удостояваше за патриотичното му българско дело, бе отбелязала в приветствието си Снежана Тодорова, председателя на УС на СБЖ.

А Боян Ангелов, председателя на СБП винаги е изтъквал любородието на Нико Стоянов като публицист, журналист, краевед, психолог-народовед, поет, преводач, общественик.

„В страшното безвремие на прехода, от началото на 90-те години на отминалия век до сега „Родно слово“ брани изконните родословни корени на нашите братя и сестри – бесарабските българи…

Прекрасен поет и неустрашим публицист, Нико Стоянов с възрожденско усърдие успява да събере съмишленици и възможности, за да бъде в-к „Родно слово“ будна и родолюбива приказка за българските писатели оттатък и отсам Дунава с публикации, които имат историческа значимост за съхранение на родното слово в чуждите земи, да дава кураж, че езикът български и неговата писменост са непревземаеми крепости“

Да, нашата гордост и самочувствие българско, зад което стоиш достолепно на своето място, приятелю наш Нико! Пример с обичта си най-силна за Отечеството!

 

 

В памет

на Нико Стоянов

Александра Ивойлова

И ти, поете, отлитна със ятото...

 

Все по-малко приятели долу,

все повече – там.

Все по-често някой е тръгнал нататък.

А какви са онези отвъдни поеми–

не знам.

Виж, съзвездие древно

как с нови звезди просветлява,

слиза сън, от безсъние пак се реди.

Някой пак ме огрява с лъчите си

свише,

за да пиша, щом той сред звездите

мълчи.

Тук тъгуваме и разгръщаме книги,

да четем в тях безсмъртни слова –

как през римите свои прозрение стигат,

щом са дръзнали в упор

да гледат света.

А поетът е тяло нетленно от думи.

А поетът е образ от стиховè.

Всяка буква и ред са звукът на гласа му.

А очите –

те са вече небе.

Като музика светла говори ни.

Най-високо е – всъщност в нас се таи.

От съзвездие с име Поезия слиза

вдъхновение – с обич...

И ни теши.

 

-----------

Нико Стоянов In memoriam –

Георги Драмбозов

И навръх моето тържество! –

ти си тръгна: непредвидено сякаш – прекрачи отвъде, пречист…

И не свиквам докрай, и не мога до гроб да „обръгна” – тази думица стара те дразнеше –

беше … Перфекционист!...

Но си изначално … Поет,

изначално си… Българин древен,

ти си моята гордост – беше за Водка и Ласка роден:

извини ме, все пак, не „обръгнах”, Поете, без тебе –

дано твоят внук там, в тъга бесарабска, „обръгне” за мен…

Непоканен аз, брат, н

яма да стигна до гроба! –

твоят гроб се превърна в заветната моя мечта

и заклевам се! – ти не обичаше клетвите в Бога,

но не мога без теб даже на Хронос да му простя…

Знай, Боже Хронос! -

Забравата е непростима –

аз ще пиша за Нико с прабългарска страст,

за да свети и в днешната лирика свято му име:

той се казваше Нико… Беше Българин –

малко повечко от нас!

--------------------

Минути за поезия

Матей Шопкин

Чувал ли си

лебедова песен?

Пее с болка лебеда…

Нико Стоянов

 

Не съм готов за лебедова песен,

за късни есени и ранни зими.

Над моя недописан лист надвесен,

дочувам странна музика от рими.

 

И виждам облаци от бели клони

и люляци, и разцъфтели вишни,

и сякаш от самите небосклони

отеква звън от времена предишни.

 

И аз съм пак сред хлебородни ниви

и топъл вятър на възбог ме носи,

и кончета развяват буйни гриви,

и лъха дъх на пресни сенокоси.

 

И пак над недописан лист надвесен

блести на моята звезда светликът,

но не запявам лебедова песен,

защото свидни далнини ме викат.