„Как ви се струва – дали хиляди иранци сега не плачат за Хаменей и дали не са уплашени до смърт да не бъдат и те изпепелени като в Газа? Винаги се интересуваме от чувствата на силните, интересуваме се от чувствата на човека, който изстрелва ракетите, а нехаем за чувствата на тези, които са слаби и умират от ударите на ракетите.“ Това пише в свой днешен коментар във Фейсбук поетът и писател Николай Милчев.

Предлагаме тук написаното от Николай Милчев на неговия ФБ-профил по повод съобщенията, че при военните удари на Израел и САЩ по Иран е бил убит иранският духовен водач аятолах Али Хаменей.

НЯМА КАК ДА СЕ РАДВАМ ЗА УБИЙСТВОТО НА ХАМЕНЕЙ

Убит е Али Хаменей – върховният религиозен водач на Иран. Убиха го като куче след бомбардировки на резиденцията. По телевизията показаха една огромна дупка, останала от резиденцията. В тая дупка могат да се погребат не само един аятолах и семейството му, ами поне още сто души. Много голяма и хубава дупка беше останала от резиденцията.

Доналд Тръмп нарече религиозният водач на иранците „един от най-злите хора в историята на света“, виновен за хиляди убити. Нарече го също враг на Америка и на нейните съюзници.

САЩ и Израел са избили и по-голяма част от ръководството на Иран.

Светът трябва да си отдъхне. Светът трябва да бъде обзет от голяма радост, че буквално за часове е обезглавено ръководството на Персия.

Аз обаче не се радвам никак. Зашеметен съм, че в света има хора, които си играят на богове, играят си с живота и смъртта, определят си врагове и ги избиват като кучета. В името на нашето добро и демокрацията.

Али Хаменей бил един от най-злите хора на света. Такъв зъл човек преди години беше Саддам Хюсеин, Кадафи, Бин Ладен беше страхотно зло и враг на Америка и света, венецуелският президент го прибраха като чувал с картофи от президентството. Междувременно бяха убити немалко „дяволи“ учени, свързани с ирански ядрени програми.

А напоследък беше поизметен и цял един народ – палестинският. Все в името на доброто и вечността.

Да убиваш без съд и присъда, да си присвояваш правото да отнемаш живот и да се наслаждаваш на това, че никой няма да смее да гъкне, е работа, достойна за императорите Калигула и Нерон.

САЩ и Израел избиват когото си искат, защото могат и просто хей така – за да се забрави Ейпстийн, за да се спечелят някакви избори, за да се овладеят нефтът и газът, и не на последно място – да се разбере, че шерифът на града е друг.

Като деца, когато набиехме някого, по-слаб от нас, и той през сълзи и сополи ни питаше защо, отговорът беше следният: „За кеф и разнообразие, за мир и фантазия“.

Прибавете към тези думи „и заради пари, разврат и световно господство“, и ето ви я цялата философия на новия свят.

Видяхте ли как плачеше говорителят по иранската телевизия, когато съобщи за смъртта на Хаменей? Как ви се струва – дали се преструваше?

Как ви се струва – дали хиляди иранци сега не плачат за Хаменей и дали не са уплашени до смърт да не бъдат и те изпепелени като в Газа?

Винаги се интересуваме от чувствата на силните, интересуваме се от чувствата на човека, който изстрелва ракетите, а нехаем за чувствата на тези, които са слаби и умират от ударите на ракетите. И умираме да обвиним жертвата, че си е позволила ответни удари. И прецизно броим колко са тия ответни удари.

Нали сте чували, че смъртта изравнява всичко? В случая смъртта изравнява и изпепелява по-слабите, но дали въздига по-силните? Много се съмнявам.

Животът може и да въздигне, но Смъртта един ден наистина изравнява всичко.

Няма как да се радвам на никакви убийства, па били те и на най-големите злодеи на света.

Защото критериите за злодеи и праведници са нагоре с краката. И вече не са критерии и Божии заповеди, а потоци от кръв.